Решение № 6738 от 17.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 1672/2026 г.

Производството е по реда на чл.208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на ТП на НОИ - град Стара Загора, чрез юрк. Т. Крумова против решение № 4798/01.12.2025 г. на Административен съд - Стара загора, по адм. дело № 424/2025 г., с което по жалба на Я. И. М. е отменено решение № 1040-23-33 от 02.04.2025 г. на директора на ТП на НОИ гр. Стара Загора и потвърденото с него разпореждане № РВ-3-23-01844280 от 11.02.2025 г. на ръководител на контрола на разходите на ДОО в ТП на НОИ - гр. Стара Загора. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на решението, като постановено при явно несъответствие с действащите материалноправни разпоредби относно възникването, съществуването и развитието на спорното (осигурително) правоотношение. Касаторът изрично посочва, че не отрича полагането на труд от страна на жалбоподателката, но счита, че въпросът е къде точно и при кой осигурител се е случило това, предвид липсата на дейност и на търговски обекти на "Деси - план" ЕООД, както и декларацията на едноличния собственик на капитала и управител на дружеството, че не са му предоставяни фирмени счетоводни документи и не е знаел, че дружеството има наети лица. Искането е за отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Подробни съображения в подкрепа на касационните доводи са изложени в представено по делото писмено становище на юрк. Т. Крумова. Ответникът - Я. И. М., от гр. Стара Загора, чрез адвокат А. Милков оспорва касационната жалба и моли да се отхвърли като неоснователна, по съображения, изложени в представен по делото писмен отговор на жалбата. Претендира присъждане на разноски за касационното производство. Заключението на прокурора от Върховна касационна прокуратура е за основателност на жалбата. Върховният административен съд, първо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, на основание чл. 218 и чл. 220 АПК приема следното: Касационната жалба е подадена от страна по делото и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: Предмет на оспорване пред Административен съд - Стара Загора е било решение № 1040-23-33 от 02.04.2025 г. на директора на ТП на НОИ гр. Стара Загора, с което е потвърдено разпореждане № РВ-3-23-01844280 от 11.02.2025 г. на ръководител на контрола на разходите на ДОО в ТП на НОИ - гр. Стара Загора издадено на Я. И. М. от гр. Ст. Загора за възстановяване на добросъвестно получени парично обезщетение за общо заболяване, парично обезщетение за бременност и раждане и парично обезщетение за отглеждане на малко дете за периода 16.09.2020 г. до 01.04.2023 г. в размер на 19 287.29 лева - главница. За да отмени оспорения индивидуален административен акт, съдът е приел, че е издаден от материално и териториално компетентен орган по чл. 117, ал.1, т.2 б. "д" от КСО, в предвидената от закона писмена форма и съобразно изискванията на чл. 59, ал.2 АПК, съдържа фактически и правни основания за издаването му и без допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила по чл. 145, т.1, 2 и 3 АПК, но в нарушение на материалния закон и в несъответствие с целта на закона. От фактическа страна съдът е установил, че като основание за възстановяване на получените парични обезщетения са послужили нови данни, според които работодателят и осигурител Деси-план ЕООД не е декларирал извършването на търговска дейност, приходи от такава дейност и търговски обекти, установени в хода на извършената му проверка, след изплащане на обезщетенията. От тези данни административният орган е приел, че Я. М. не е изпълнявала реално трудова дейност по сключения с дружеството трудов договор и не е осигурено лице по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на КСО, поради което и на основание чл. 114, ал. 2, т.2 КСО следва да възстанови добросъвестно получени парични обезщетения. Съдът е приел, че тези констатации са опровергани в хода на съдебното производство от събраните гласни доказателства, според които М. реално е упражнявала трудова дейност като маникюрист по сключения с Деси - план ЕООД трудов договор в стопанисван от дружеството търговски обект за период преди излизането й в отпуск поради временна неработоспособност. Съдът е кредитирал показанията на разпитаните по делото свидетели - клиенти и счетоводител на Деси-план ЕООД, като взаимно допълващи се и кореспондиращи с представените по делото писмени доказателства - справки от регистъра на трудовите договори и трудова книжка. Обстоятелството,че работодателят е заобикалял трудовото, осигурителното и данъчното законодателство, според съда, не може да рефлектира неблагоприятно върху правната сфера на осъществявалия трудова дейност работник в изпълнение на сключен трудов договор. Неоправдано би било да се очаква от работника да има представа за начина, по който работодателят му упражнява търговската си дейност и води счетоводната си отчетност. Решението е правилно постановено. Съдът е извършил дължимата проверка за законосъобразност на оспорения индивидуален административен акт по чл. 168, ал.2 АПК на основанията, предвидени в чл. 146 АПК. Изводите му, че не са налице предпоставките по чл. 114, ал. 2, т.2 КСО за възстановяване на добросъвестно получени обезщетения от Я. М., се подкрепят от събраните по делото писмени и гласни доказателства и съответстват на материалния закон. Съгласно цитираната норма добросъвестно получените суми за осигурителни плащания не подлежат на възстановяване от осигурените лица, с изключение на случаите, в които възстановяването на сумите е без лихва до края на срока за доброволно изпълнение, когато след изплащането им са представени нови документи или данни, които имат значение за определяне на правото, размера и срока на изплащане. В случая органите на НОИ се позовават на липсата на регистрирани търговски обекти и декларирана търговска дейност от страна на осигурителя, въз основа на което са приели, че Я. М., за която е установено, че има сключен трудов договор с Деси-план ЕООД и са подадени данни за осигуряване в периода от 11.12.2019 г. до 23.02.2023 г., не е полагала труд по трудовото правоотношение съгласно изискването на чл.10, ал.1 КСО, поради което не е осигурено лице по смисъла на §1, т. 3 от ДР на КСО. В конкретния случай по делото е установено, че Я. М. е осигурено лице по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на КСО. Правилно и в съответствие със събраните по делото гласни и писмени доказателства съдът е приел за доказано, че М. е полагала труд по трудово правоотношение с Деси - план ЕООД като маникюрист, в салон "Мода Бар Бенедикшън", находящ се в гр. Стала Загора ул. Майор Кавалджиев № 179 за периода от края на 2019 г. до излизането й по майчинство, както и че фирмата стопанисвала посочения обект е именно Деси-план ЕООД. Това е потвърдено в показанията на две от клиентките й, които ежемесечно са ползвали услугите й като маникюрист в посочения търговски обект, както и от колегата й св. Т., работила като фризьор в същия салон. Показанията на свидетелите са логични и безпротиворечиви и правилно са кредитирани от съда като кореспондиращи с представените по делото писмени доказателства - препис от трудовата книжка, издадена от Деси-план ЕООД и справки от регистъра по чл.62, ал. 5 КТ относно длъжността и периода на трудовото правоотношение. В касационната жалба директорът на ТП на НОИ - Ст. Загора изрично заявява, че не отрича полагането на труд от страна на Я. М., но счита, че предвид липсата на регистрирани обекти и декларирани приходи от търговска дейност от страна на дружеството - осигурител, не е ясно къде и как е осъществявана трудовата дейност в рамките на това правоотношение. Тези доводи са в противоречие със събраните по делото доказателства. Преди всичко следва да се посочи, че в случая Я. М. сама е подала молба за съдействие до органите на НОИ във връзка установената от нея промяна в декларираните данни за осигуряването й. В молбата е посочила, че за периода на нейната трудова дейност, цялата информация и бази данни се намират у счетоводителката, като е посочила телефон за връзка с нея. Молбата е подадена на 13.02.2025 г. преди издаване на разпореждането за възстановяване на сумите на получените обезщетения, но не е взета предвид и от счетоводителката не са изискани данни и документи. В първоинстанционното производство е призована и разпитана като свидетел Д. Р., която е посочила, че е осъществявала дейност като "ТРЗ" за Деси-план ЕООД. Тя свидетелства, че е изготвила документите за прекратяване на трудовия договор на Я. М., както и че е изготвяла ежемесечно документи за дружеството, включително ведомости за заплати, въз основа на форма 76 (присъствена форма). При тези обстоятелства, както и предвид посоченото от св. Т., че според нея собственик на фирмата е бил П. Ф. З., за който от доказателствата по преписката се установява, че е нает по трудов договор в Деси-план ЕООД, а при проверката от органите на НОИ е установено, че вписаният в търговския регистър управител и едноличен собственик на капитала М. И. е придобил фирмата срещу заплащане, неграмотен е и не знае нищо за дейността на дружеството, неизпълнението на задължението за регистриране на търговските обекти и на ФУ от страна на осигурителя, както и неподаването на данъчни декларации за дейността, не следва да се възлага в тежест на осигуреното лице, което е добросъвестно. Следва да се допълни, че в производството по издаване на задължителни предписания на дружеството за заличаване на подадените осигурителни данни по чл. 5, ал., 4, т.1 КСО, по отношение на Я. М. не е извършена никаква проверка. Това е видно и от констативния протокол, според който от нея не е изискано попълването на анкета. Поради това правилно съдът е приел, че тези констатации не са обвързващи за нея и е извършил самостоятелна проверка относно качеството й осигурено лице въз основа на събраните по делото доказателства. По тези съображения, настоящият касационен състав намира за законосъобразен крайният извод на първоинстанционния съд, че Я. М. е осигурено лице по §1, т. 3 от ДР на КСО, тъй като е доказала, че е полагала труд по валидно възникналото трудово правоотношение съгласно чл.10, ал.1 КСО, поради което не са налице предпоставките по чл. 114, ал.2, т.2 КСО за възстановяване на добросъвестно получените от нея парични обезщетения за временна неработоспособност, бременност и раждане и отглеждане на малко дете. Решението е валидно, допустимо и правилно постановено, поради което следва да се остави в сила. При този изход на спора, разноски следва да се присъдят на ответника по касация в размер на 1022.58 евро платено в брой адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 06.02.2026 г., фактура № 0...68/06.02.2026 г. на Еднолично АД М. и фискален бон от 06.02.2026 г. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение,