Определение № 4547 от 30.04.2025 г. на ВАС по адм. д. № 7423/2024 г.

Производството е по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 144 АПК. Образувано е по искане на З. П. П., подадено чрез пълномощника му адв. И. Атанасов, за допълване на постановеното по делото решение в частта за разноските. Претендира се присъждане на разноските в размер на 1500,00 лева, които страната е направила в съдебното производство пред Административен съд – Пловдив. Ответниците Н. Д. М. и Я. Д. М., чрез пълномощника си адв. А. Димитров, представят писмен отговор за оспорване на искането като неоснователно. Ответниците - главният архитект на Район „Централен“-Община Пловдив, Е. Г. М. и Н. Д. М., не са изразили становище по искането. За да се произнесе по искането, с което е сезиран, Върховният административен съд, състав на второ отделение, взе предвид следното: Искането е подадено от надлежна страна и в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК, поради което е процесуално допустимо. Разгледано по същество, искането е неоснователно. Производството по настоящото дело е образувано по касационна жалба на З. П. П. против решение № 3087/03.04.2024 г., постановено по административно дело № 1774/2023 г. по описа на Административен съд – Пловдив. С касационното решение, предявената жалба е уважена, като е отменено първоинстанционното решение и на осн. чл. 222, ал.1 АПК е отхвърлена жалбата на Н. Д. М. и Я. Д. М. срещу Разрешение за строеж № 38/31.05.2023 г., издадено от главния архитект на Район „Централен“ – Община Пловдив. С касационната жалба и в представена писмена защита, пълномощникът на касатора адв. Атанасов е направил искане за присъждане на „направените по делото разноски“ /цитат/, а в съдебно заседание поддържа искането за присъждане на разноски, „за които представя списък“ /цитат/. Видно е, че в списъка са включени сумите, платени за: държавна такса в размер на 70,00лв., възнаграждение за назначаване на особен представител в размер на 625,00лв. и за адвокатско възнаграждение в размер на 1500,00лв. или разноски общо за 2195,00лв. С постановеното решение, касационната инстанция е присъдила в полза на искателя разноските в пълния им размер по приложения списък. При така изложените факти, настоящият съдебен състав счита, че искането, с което е сезиран е за изменение на решението в частта за разноските чрез увеличаване на техния размер, а не за допълване на решението в тази част, както неправилно е посочил искателят. Надлежно искане за допълване на съдебния акт в частта за разноските би било налице в случай, че съдът е пропуснал да се произнесе изобщо по претенцията на страната за разноски, каквато не е настоящата хипотеза. На следващо място, следва да се съобрази разпоредбата на чл. 80 ГПК, съгласно която страната, която е поискала присъждане на разноски, представя на съда списък на разноските най-късно до приключване на последното заседание в съответната инстанция. От една страна, представянето на списък по чл. 80 ГПК е процесуална предпоставка от кръга на абсолютните за развитие на производството по изменение на решението в частта му за разноските. От друга страна, този списък съдържа изброяване на всички разходи, които страната е направила и които счита, че следва да й бъдат присъдени, т.е. в списъка, страната е длъжна да посочи всички претендирани от нея разноски, в това число и разноските, извършени пред първостепенния съд, който е Административен съд – Пловдив в конкретния случай. След като с решението, чието изменение се иска е присъден пълният размер на разноските, посочени в списъка по чл. 80 ГПК, то не е налице основание за изменение на техния размер посредством увеличаване. Съдът няма ангажимент да сумира всички направени разноски, а е длъжен да се съобрази със списъка, представен към момента на приключване на устните състезания в открито съдебно заседание, съответно – към произнасянето със съдебен акт. В този смисъл е приетото с т. 11 от Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълкувателно дело № 6/2012 г. на ОСГТК. Пропускът на страната да включи в списъка за разноски и тези, направени в първоинстанционното производство, не може да бъде вменен като пропуск на съда при присъждането им и води до неоснователност на искането по чл.248, ал.1 ГПК. Предвид изложените мотиви, предявеното искане на З. П. П. за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските, следва да се отхвърли. Воден от горното, Върховният административен съд, състав на Второ отделение,