Определение № 82 от 26.02.2018 г. на ВКС по гр. д. № 2398/2017 г.
ВКСIII гражданско отделение26.02.2018 г.
Диспозитив
ДОПУСКА поправка на очевидна фактическа грешка в постановеното определение № 839 от 23.11.2017г. по гр.д.№ 2398/2017г. на ВКС и ОСЪЖДА Дима И. Й. ЕГН [ЕГН], с адрес: [населено място] [улица] да заплати на Е. К. К. ЕГН [ЕГН], със съдебен адрес: [населено място] [улица] сумата от 800лв. /осемстотин лева/ за адвокатско възнаграждение. НАСТОЯЩЕТО определение да се счита неразделна част от определение 839 от 23.11.2017г. по гр.д.№ 2398/2017г. на Върховен касационен съд и да се връчи на страните. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
Мотиви
Производството е с правно основание чл.247 ГПК. Постъпила е молба от Е. К. К. от [населено място], ответник по делото, чрез процесуалния представител адвокат Д. с искане за поправка на допусната очевидна фактическа грешка при постановяване на определение № 839 от 23.11.2017г. За направеното искане е уведомена на 1.02.2018г. насрещната страна /чрез процесуалния представител/, която в предоставения срок е изразила становище за неоснователност. Счита, че коректното правно основание на искането е чл.248 ГПК, но ако същото бъде квалифицирано по този ред, се явява недопустимо поради пропускане на преклузивния срок. Желае искането за бъде оставено без уважение като неоснователно. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, с оглед постъпилата молба, след преценка на материалите по делото, преценявайки, че не е необходимо разглеждането й в открито съдебно заседание, намира следното: Подадената молба за поправка на допусната очевидна фактическа грешка е основателна, поради констатираното несъответствие, дължащо се на допусната техническа грешка, при проверката за наличие на ангажирани доказателства за размера и реалното извършване на разноски. Това е така, защото изрично посоченото от докладчикът в постановеното определение № 839 от 23.11.2017г.: „с оглед изхода от спора, независимо че в полза на ответната страна се дължат разноски, такива не следва да бъдат присъдени поради липса на ангажирани доказателства за техния размер и реалното им извършване”, не съответства на факта, че на страници от 25 до 28, включително,от материалите по делото са налични списък, фактура, отчет по сметка и писмо, с които се удостоверява реалното заплащане на „адвокатско възнаграждение по изготвяне на отговор на касационна жалба по в.гр.д.№ 615/2016г.на В.” в размер на 800лв. Установените като реално направени разходи се дължат на основание чл.78 ал.3 ГПК на ответната страна. Възражението на касатора не може да бъде споделено, тъй като в мотивите си съдът е формирал воля за дължимост на разноските за ответната страна, с оглед изхода на делото, но поради допусната от докладчика грешка същите не са присъдени в диспозитива. Мотивиран от изложеното, настоящият състав на Върховен касационен съд