Определение № 285 от 19.12.2016 г. на ВКС по т. д. № 2814/2015 г.

Производството е по реда на чл.248 ГПК. Постъпила е молба от С. В. К., чрез адв.Л. Г. Г. – неин процесуален представител, за изменение на постановеното по делото определение по чл.288 ГПК в частта за разноските, тъй като присъждането на основание чл.78 ал.3 ГПК разноски, съобразно на заплатеното адвокатско възнаграждение е неправилно, поради противоконституционност на разпоредбата. Противоконституционността се състои в това, че пострадалият от ПТП не би следвало да дължи разноски, съобразно отхвърлената част от претенцията си в полза на застрахователя, срещу когото е насочен прекият му иск за присъждане на обезщетение за вреди. за бъдат присъждани в полза на застраховате. Ответникът по молбата [фирма] е представил отговор в който сочи, че тя е неоснователна. Разноските на застрахователното дружество за касационната инстанция са присъдени, съобразно обжалваемия интерес, а самото възнаграждение е в минималния размер, предвиден в Наредба № 1/2004 год. на ВАдв.С. Молбата е допустима. Разгледана по същество е неоснователна. След като изиска делото от Софийски градски съд, настоящият състав констатира, че действително на ответника по касация са били присъдени разноски, съобразно внесената държавна такса. Производството пред ВКС е било образувано по жалбата на С. В. К. срещу тази част от Решение № 884 от 30.04.2015 год. по гр.д.№ 536/2015 год. на Софийския апелативен съд с която, произнасяйки се по въззивна жалба на [фирма] срещу решението от 05.11.2014 год. по гр.д.№ 14796/2012 год. на Софийския градски съд е отменил първоинстанционния акт частта с която на С. К. по иск с правно основание чл.226 ал.1 КЗ (отм.) е било присъдено обезщетение за сумата над 25000 лв. и до 45000 лв. и е отхвърлил иска в тази му част. Т.е. обжалваемият интерес е бил 20000 лв. върху който К. не е внесла държавна такса на основание чл.83 ал.2 вр.ал.3 ГПК. Разпоредбата на чл.83 ал.3 ГПК има за обхват само съдебните разноски (държавна такса, призоваване, депозит за експертиза и пр.). Тя не се простира по отношение на разноските, които е направила другата страна в процеса и не изключва прилагането на чл.78 ал.3 ГПК. Присъждането на разноски е поискано своевременно, доказателства за плащането им са представени, като възнаграждението е в минималния размер, съобразно Наредба № 1/2004 год. Предвид на горното като счете, молбата за неоснователна, ВКС – Търговска колегия, І т.о., по реда на чл.248 ГПК