Определение № 706 от 11.04.2023 г. на ВКС по гр. д. № 1386/2023 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Обжалвано е определение № 4195/08.11.2022 г. по ч.гр.д. № 4039/2022 г., с което Върховен касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Четвърто отделение е оставил без разглеждане частната жалба на П. И. П. срещу определение № 206/01.06.2022 г. по ч. гр. д. № 1222/2022 г. на Върховния касационен съд, Трето отделение. Определението се обжалва от П. И. П.. Жалбоподателят счита, че определението по чл. 274, ал. 3 ГПК е преграждащо и предходният състав на Върховния касационен съд е бил длъжен да отмени, а не да остави без разглеждане частна жалба срещу определение, което потвърждава разпореждане за връщане на частната му жалба срещу определение по чл. 274, ал. 3 ГПК. Той счита също, че в нарушение на чл. 22, ал. 1, т. 6 ГПК един от членовете на предходния състав е участвал в разглеждането на други дела, по които жалбоподателят е бил страна. Настоящият състав приема, че в правилното приложение на процесуалния закон предходният състав е оставил без разглеждане частна жалба срещу определение, за което законът не предвижда да се обжалва. Определенията, за които законът предвижда такава възможност, са изчерпателно посочени в чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК - чрез препратка към ал. 1 ГПК. Не е преграждащо определението, с което се потвърждава разпореждане за връщане на частна жалба срещу определение по чл. 274, ал. 3 ГПК. То решава окончателно въпросът да е с недопустим предмет и да не подлежи на разглеждане по същество частна жалба срещу определение по чл. 274, ал. 3 ГПК. Настоящият състав не приема, че основание за отвод осъществява участието на съдия от Върховния касационен съд, участвал и в други дела, по които същият жалбоподател е страна. Такова участие, само по себе си, не поражда „основателно съмнение в … безпристрастие“ в смисъла по чл. 22, ал. 1, т. 6 ГПК. При тези мотиви, съдът