Определение № 1679 от 02.06.2025 г. на ВКС по т. д. № 1005/2024 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 от ГПК. Д. Ч. А. чрез адв. Д. К. обжалва определение № 777 от 25.03.2024 г., по описа на Апелативен съд – София, с което е оставена без уважение молбата му с правно основание чл. 248 от ГПК за изменение на решението в частта за разноските, направени пред въззивния съд. Излага съображения, че обжалваемият материален интерес по делото, съобразно депозираната от застраховатленото дружество въззивна жалба бил в размер на 47 000 лв. С въззивното решение съдът бил уважил иска до стойност 84 000 лв или материален интерес от 33 000 лв. В процентно съотношение уважена част към отхвърлена част били 70,21 % към 29,79 %. Позовава се на чл. 81 от ГПК, съгласно който, във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция, съдът следва да се произнесе по искането за разноски. Д. А. бил представил списък с разноски. В списъка бил посочен направеният разход за заплатено възнаграждение на един адвокат в размер на 4 410 лв. Това възнаграждение било определено в минимален размер съгласно чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Неправилно били определени разноски в размер на 910 лв. Счита, че трябва да са в размер на 1 313,74 лв, вместо посочените 910 лв, т.е. трябвало да се присъдят още 403,74 лв. Частната жалба засяга само разноските, направени от частния жалбоподател пред въззивния съд, в качеството му на въззиваема страна. Моли да се отмени определението в частта, с която не е уважено искането за присъждане на разноски и да му се присъдят разноски от още 403,74 лв за проведеното производство пред въззивната инстанция. Ответникът ЗД „Евроинс“ АД оспорва частната жалба. Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Частната жалба е допустима. Подадена в срок, от легитимирано да обжалва определението лице, срещу акт, подлежащ на обжалване. За да остави без уважение искането за изменение на решението в частта за разноските, на основание чл. 248 от ГПК, въззивният съд е приел, че размерът на следващото се възнаграждение следва да е 910 лв. Отхвърлено е искането за присъждане на пропорционално разноски. Свободно уговореният и заплатен от въззивнаемата страна хонорар за един адвокат не можел да бъде единствен критерий при определяне на дължимите от насрещната страна разноски. Настоящият съдебен състав установи, че въззиваемият е представил списък с разноски, на основание чл. 80 от ГПК, в който е включен разход – заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 4 410 лв. От представения договор за правна защита и съдействие между въззиваемия А. и адв. К. се установява, че е уговорено заплащане на възнаграждение за предоставяне на правна помощ срещу заплащане на възнаграждение и възнаграждението е заплатено в брой в размер на 4 410 лв, като договорът служи за разписка за получената сума от адв. К.. В процеса бе установено, че решението на първоинстанционния съд е обжалвано в частта за разликата над 70 000 лв до 117 000 лв. С решението си въззивният съд е потвърдил решението на въззивния съд за сумата от 84 000 лв и е отменил решението на първата инстанция и отхвърлил за разликата над 84 000 лв до 117 000 лв. Съгласно нормата на чл. 81 от ГПК във всеки един акт, с който приключва производството пред съответната инстанция, съдът присъжда разноски. Съгласно чл. 80 от ГПК страната представя списък с разноски. Съгласно чл. 78, ал. 1 от ГПК ищецът има право на заплатените от него разноски, включващи възнаграждение за един адвокат, съразмерно на уважената част от иска. В случая, в резултат на въззивното производство, при потвърждаване на решението за разликата над 70 000 лв до 84 000 лв, с оглед обжалвания интерес, се дължат разноски в размер на 29,78 %. Направени са разноски в размер на 4 410 лв. Следователно размерът на разноските, които подлежат на възмездяване за жалбоподателя са в размер на 1 313,30 лв. С решението си въззивният съд е присъдил разноски в размер на 910 лв. Следователно се дължат още 403,30 лв. Решението на въззивния съд, на основание чл. 248 от ГПК, подлежи на изменение като се присъдят още 403,30 лв. Изводите на въззивния съд относно размера на заплатеното адвокатско възнаграждение не съответстват на нормата на чл. 78, ал. 1 от ГПК. Законодателят изрично в чл. 78, ал. 1 от ГПК е предвидил, че ищецът има право на разноски съразмерно, т.е. съответно на уважената част от иска. В резултат на въззивното производство, с оглед обжалваемия интерес, разноските, дължими на ищеца се определят по съразмерност. Мотивите относно последната практика на СЕС и уговореното възнаграждение, не може да се приеме, че съответстват на чл. 78, ал. 1 от ГПК. Когато страната е заплатила адвокатско възнаграждение, съдът включва същото в размера на заплатените разноски. В случая липсва възражение от насрещната страна, на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК, за заплатено прекалено високо възнаграждение на адвокат. Поради това не може да се направи преценка от съда на заплатеното адвокатско възнаграждение, както е приел въззивният съд. По изложените съображения следва да се отмени определението на ВКС и вместо него да се присъдят допълнително още 403,30 лв разноски. Върховният касационен съд на Р България