Определение № 523 от 21.09.2011 г. на ВКС по гр. д. № 415/2011 г.

Производството е по чл.274 ГПК. Обжалвано е определение от 08.06.2011г. по гр.д.№823/2011г. на ОС Варна, с което е отменено разпореждане от 25.02.2011г. по гр.д.№2698/2011г. на РС-Варна за издаване заповед за незабавно изпълнение. Жалбоподателят – Т. Д. К. чрез процесуалния си представител поддържа, че обжалваното определение е неправилно и моли да бъде отменено. Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., приема за установено следното: С разпореждане от 25.02.2011г. по гр.д.№2698/2011г. РС-Варна е постановил издаване заповед за незабавно изпълнение на основание чл.417 ГПК. С обжалваното определение въззивният съд е отменил разпореждането за издаване заповед за незабавно изпълнение и е обезсилил издадения въз основа на нея изпълнителен лист. При тези данни по делото Върховният касационен съд, състав на ІV-то г.о. намира, че обжалваното въззивно определение не е категорията на съдебните актове, подлежащи на касационен контрол. Определенията, с които въззивният съд се произнася по частни жалба срещу разпореждания за допускане на незабавно изпълнение на заповед, издадена, въз основа на документ по чл.417 ГПК не попадат в хипотезите на чл.274, ал.3 ГПК. Същите не са преграждащи развитието на заповедното производство и с тях не се разрешава по същество заповедното или друго отделно производство. Въззивното определение, постановено по реда на чл.419, ал.1, вр. чл.418 ГПК, е влязло в сила от датата на постановяването му. Посочването в диспозитива му, че подлежи на обжалване пред ВКС не създава висящност на касационното производство. С настоящото определение ВКС само констатира факта, че е обжалван акт, който не подлежи на касационен контрол. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд