Решение № 12592 от 22.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 15490/2013 г.

Решение № 12592 от 22.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 15490/2013 г., VIII о., докладчик съдията Мира Райчева Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 на Данъчно - осигурителен процесуален кодекс (ДОПК) във връзка с чл. 208 и сл. от Административно-процесуален кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директорът на Дирекция "ОДОП" - гр. Велико Търново при Централно управление на Национална агенция за приходите, против решение № 490/8.10.2013 г., постановено по адм. д. № 429/13 г. по описа на Административен съд - Велико Търново, в частта, с която е отменен ревизионен акт (РА) № 111201659/21.12.2012 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП - В. Търново, потвърден с Решение № 152/1.04.2013 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Велико Търново при Централно управление на Национална агенция за приходите (понастоящем Дирекция "ОДОП"). Касаторът оспорва съдебното решение като твърди, че в обжалваната част същото е незаконосъобразно и неправилно и моли да бъде отменено. Подробни съображения в подкрепа на становището си и искането са изложени в касационната жалба. Претендира се юрисконсултско възнаграждение. Ответникът-Калоян Милев Радевски, чрез пълномощника адв. Дончева, в депозиран писмен отговор, оспорва касационната жалба като неоснователна. Претендира заплащане на разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение счита, че касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна, за което е процесуално допустима, като разгледана по същество е основателна поради следните съображения: С обжалваното решение е отменен РА № 111201659/21.12.2012 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП - В. Търново, потвърден с Решение № 152/1.04.2013 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Велико Търново при Централно управление на Национална агенция за приходите (понастоящем Дирекция "ОДОП") в неговите части както следва: досежно определения данък по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) за 2005 г. в размер на 982.30 лв. и съответните лихви в размер на 795.92 лв., по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2007 г. в размер на 4 629.05 лв. и лихви в размер на 2 485.85 лв., по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ за 2008 г. в размер на 650.16 лв. и лихви в размер на 251.08 лв., по чл. 48, ал. 2 ЗДДФЛ за 2009 г. в размер на 68.07 лв. и лихви в размер на 18.59 лв., по чл. 48, ал. 2 ЗДДФЛ за 2010 г. в размер на 54.03 лв. и лихви в размер на 9.18 лв., както и за определени задължения за осигурителни вноски към фондовете на ДОО за ревизираните периоди в размер на 4 741.50 лв., вноски за ДЗПО- УПФ за същите периоди в размер на 1 485.19 лв. и за здравни вноски в размер на 1945.43 лв. и начислените върху осигурителните вноски лихви в общ размер на 4 508.70 лв. Досежно останалите определени задължения с РА жалбата е отхвърлена, като решението е влязло в сила като необжалвано. Така постановеното съдебно решение в обжалваната му част е неправилно като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. При разглеждане на спора пред Административен съд - Велико Търново са допуснати процесуални нарушения, които са довели до постановяване на съдебно решение при неизяснена фактическа обстановка и необосновани правни изводи. За да отмени РА в частта, в която на Калоян Радевски са определени данъчни основи за облагане по реда на чл. 122, ал. 2 ДОПК за 2005 г. и 2007 г., представляващи превишение на направените от лицето разходи спрямо получените доходи на базата на разполагаеми парични средства, респективно определените задължения за данък по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) за 2005 г. и чл. 48 от ЗДДФЛ за 2007 г., административният съд не е приел като обосновани констатациите на органите по приходите, че е налице хипотезата на чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК- когато декларираните и/или получените приходи, доходи, източници на формиране на собствения капитал или на безвъзмездно финансиране на стопанската дейност на ревизираното лице не съответстват на имущественото и финансовото му състояние за ревизирания период. Административният съд е обсъдил констатациите на органа по приходите, касаещи паричния поток на Радевски за 2005 г., като е достигнал до извода, че неправилно е формирана данъчна основа в размер на 8 785.35 лв., представляваща превишение на разходите над декларираните и получени доходи по смисъла на чл. 123, ал. 1, т. 2 от ДОПК. В този контекст съдът е приел за неправилно възприетото от органите по приходите като начално салдо за 2005 г. в размер на 0 лв. по съображения, че ревизията не е взела предвид доходи, получавани от жалбоподателя през предходни отчетни периоди. Основателно касаторът твърди, че доколкото съдът не е посочил конкретен размер на доходите от предходни периоди, възприети като получени, то и изградените в тази насока са произволни и необосновани. тези изводи не почиват на какъвто и да било анализ на относимия писмен доказателствен материал. Съдът не е приел за правилно и облагането на лицето по реда на чл. 122, ал. 1 от ДОПК за 2007 г., респективно определянето на данъчна основа за този период в размер на 12 014.81 лв., представляваща установено превишение на извършените от лицето разходи над получените от него доходи. Съдът е приел като основателни възраженията на Радевски за неправилно включване в паричния поток на лицето на изразходваните парични средства за покупката на един недвижим имот на 2.02.2007 г., съответно като доход сумата, получена от продажбата на същия недвижим имот на 17.09.2007 г. Според съда, органите по приходите били приели, че е налице недостиг на парични средства за финансиране на покупката, като същевременно приели, че като облагаем доход частта от сумата, получена от продажба на същия имот, което е в противоречие с разпоредбата на чл. 13, ал. 1, б. "а" от ЗДДФЛ, който определя за необлагаем дохода, придобит през данъчната година от продажба или замяна на един недвижим жилищен имот, независимо от датата на придобиване на имота. Наред с това съдът е посочил, че ако е имало недостиг на парични средства за финансиране на покупката на имота, то следвало да се търси остатък от предходния период- 2006 г., което не било констатирано. В реда на гореизложените мотиви следва да се посочи, че тези изводи на съда противоречат на данните от РД, видно от който органът по приходите е взел като начално салдо в паричния поток за 2007 г. сумата от 9342.82 лв., констатиран остатък на налични парични средства към 31.12.2006 г. Преди всичко, обаче, изводите на съда досежно извършеното облагане на Радевски за 2007 г. са изградени при неправилно установена фактическа обстановка, което е довело до тяхната необоснованост. Така, съдът е счел, че покупко- продажбата на 7 броя МПС през различни периоди от време не съставлява упражняване на търговска дейност по занятие. Видно от доказателствата по делото, за ревизираните периоди Радевски е извършил покупко- продажба на земеделски земи, два урегулирани поземлени имота с построените в тях сгради и 12 броя, а не както съдът е установил 7 броя МПС. Тези обстоятелства не са обсъдени в съдебния акт. В мотивите на съдебното решение съдът не се е произнесъл и по релевантните за изхода на спора въпроси как са придобивани имотите, как същите са отчуждавани, в който контекст следва да бъде обсъдена не само цената им на придобиване, а и способа за това. Не е посочена каква е съответстващата парична стойност на придобиване конкретно за ревизираното лице, предвид факта, че само някои от сделките са в режим на СИО. Наред с това, при излагане на фактическата обстановка, съдът не е обсъдил в самостоятелни мотиви данните от изслушаната експертиза в рамките на ревизионното производство. Изводите на съда относно неправилно определената от органа по приходите основа за облагане на лицето за доходи от стопанска дейност като търговец (продажба на недвижими имоти и МПС) не почиват на конкретни съображения досежно така приетото. Основателно касаторът твърди, че съдът не е обсъдил наличието или липсата на доказателства, представени от ревизираното лице, с оглед оборване на посочената в експертното заключение пазарна цена на недвижимите имоти и автомобили, като наред с това в рамките на съдебното производство не е поискано изслушването на нова, съдебна експертиза. Съгласно чл. 12 от ГПК съдът преценява всички доказателства по делото и доводите на страните по вътрешно убеждение, според чл. 235, ал. 2 ГПК съдът основава решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и върху закона, а според чл. 236, ал. 2 ГПК към решението си съдът излага мотиви, в които се посочват исканията и възраженията на страните, преценката на доказателствата, фактическите констатации и правните изводи на съда. Именно в мотивите на съдебното решение следва да бъдат изложени фактите и обстоятелствата, които съдът е приел за установени въз основа на преценката на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и по вътрешно убеждение. Съобразно приетите за установени обстоятелства съдът следва да квалифицира фактите и да направи съответните правни изводи, които също следва да бъдат изложени в мотивите на решението. При мотивиране на фактическите и правни изводи на съда, същият следва да се произнесе по фактическите и правни доводи и възражения на страните, както и да обсъди събраните по делото доказателства и обоснове приемането им или изключването от доказателствения материал. По отношение изложените мотиви от съда досежно предоставените в заем парични средства на "Дева" ЕООД, в мотивите си съдът не е посочил кога приема за установено, че тези средства са предоставени в заем, съответно кога са върнати, за да бъдат съобразени от органите по приходите като разполагаеми средства. Предвид това, напълно абстрактни и формирани в противоречие с процесуалните изисквания за това се явяват изводите на съда, че използваният подход от ревизиращите при облагането на горната сума е погрешен, както и че вместо предприетото облагане е следвало сумата да бъде третирана като доход, респ. част от паричен поток при предоставянето в заем на "Дева" ООД. При това, при формиране на изводите си административният съд не е обсъдил становището на органите по приходите, че не е извършвано облагане на получените средства под формата на издължаване на заема за процесните периоди, а те са включени като разполагаеми средства в паричния поток на ревизираното лице към датата на получаването им от "Дева" ЕООД. Основателно касаторът въвежда и доводът, необсъден от съда, че за процесните 2009 г. и 2010 г. не е установено превишение на извършените от лицето разходи над получените от него доходи. Предвид всичко гореизложено, обжалваното решение не отговаря на посочените процесуални изисквания за постановяването му. Допуснатите от административният съд процесуални нарушения по чл. 12, чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 от ГПК, приложими на основание § 2 от ДР на ДОПК, са съществени и препятстват проверката относно приложението на материалния закон и обосноваността на решението. Липсата на мотиви, отговарящи на изискванията на процесуалния закон, лишава касационната инстанция от възможността да провери правилността на обжалвания данъчен акт, а решаването на спора по същество от касационния съд би лишило страните от възможността да реализират правата си пред две съдебни инстанции. Допуснатите нарушения са съществени и обуславят необходимостта от отмяна на постановеното решение в обжалваната му част в цялост (предвид свързаността на констатациите за всеки един от паричните потоци) и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд, който да се произнесе пълно и всестранно по изложените по-горе обстоятелства, като бъде извършен дължимия анализ на събраните доказателства. Независимо, че частично доводите на касатора са неоснователни, основателната част от неговите възражения до такава степен са свързани и оказват влияние върху правилността на съдебно решение, че на основание чл. 221, ал. 2 от АПК обжалваното решение следва да бъде отменено изцяло, а делото на основание чл. 222, ал. 2, т. 2 от АПК следва да бъде върнато за ново разглеждане. С оглед изхода на спора пред настоящата инстанция разноски не следва да бъдат определяни, а направените и претендирани подлежат на присъждане по реда на чл. 226, ал. 3 от АПК. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във връзка с чл. 222, ал. 2, т. 1 и т. 2 от АПК, Върховният административен съд, осмо отделение