Определение № 5067 от 21.10.2026 г. на ВКС по гр. д. № 2534/2026 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ответниците Г. К. Б. и И. Г. Б., чрез адв. С. В. /надлежно упълбномощен/, срещу въззивно решение № 47 от 16.03.2026 год., постановено по в. гр. дело № 454/2025 год. по описа на Окръжен съд – Кюстендил, с което, като е потвърдено решение № 400 от 21.07.2025 год., постановено по гр. дело № 34/2025 год. по описа на Районен съд – Дупница, поправено с решение № 439 от 13.08.2025 год., са прогласени за недействителни на основание чл. 40 ЗЗД договор за покупко-продажба от ..** год., сключен с нотариален акт № *, том *, рeг. № , дело № * от ** год. на нотариус С. С., с район на действие – Дупнишки районен съд, с рег. № * на НК, между К. Е. Б. и М. В. Б., като продавачи, чрез пълномощника Г. К. Б. и Г. К. Б., като купувач, по отношение на 1/2 ид.ч. от следния недвижим имот: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор ***..** по кадастралната карта и кадастрални регистри, одобрени със заповед № РД-18-15 от 19.02.2008 год. на изпълнителния директор на АГКК, последно изменение със заповед: няма издадена заповед за изменение в КККР, с адрес на поземления имот: [населено място] *, местност „“, с площ от ** кв.м., трайно предназначение на територията – *, начин на трайно ползване: *, категория на земята при неполивни условия – *, стар идентификатор: няма, номер по предходен план ****, при съседи: имоти с идентификатори *..*, ***..*, ***.. и *..* и договор за покупко-продажба от ..** год., сключен с нотариален акт № *, том *, рeг. № , дело № * от ** год. по описа на нотариус С. С., с район на действие – Дупнишки районен съд, с рег. № * на НК, между К. Е. Б., като продавач, чрез пълномощника Г. К. Б. и Г. К. Б., като купувач, по отношение на 1/2 ид.ч. от следните недвижими имоти: 1/ ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор ***..*** по кадастралната карта и кадастрални регистри, одобрени със заповед № РД-18-15 от 19.02.2008 год. на изпълнителния директор на АГКК, последно изменение със заповед: няма издадена заповед за изменение в КККР, с адрес на поземления имот: [населено място] *, местност „“, с площ от ** кв.м., трайно предназначение на територията – *, начин на трайно ползване: *, категория на земята при неполивни условия – *, стар идентификатор: няма, номер по предходен план ****, при съседи: имоти с идентификатори *.., *..*, *.., *.., *..*, *..*, *..* и *..*; 2/ ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор *..*** по кадастралната карта и кадастрални регистри, одобрени със заповед № РД-18-15 от 19.02.2008 год. на изпълнителния директор на АГКК, с адрес на поземления имот: [населено място] *, местност „“, с площ от ** кв.м., трайно предназначение на територията – *, начин на трайно ползване: *, категория на земята при неполивни условия – *, стар идентификатор: *, номер по предходен план ****, при съседи: имоти с идентификатори *.., *.*.**, *..*, *..* и *..* и 3/ ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор *..* по кадастралната карта и кадастрални регистри, одобрени със заповед № РД-18-15 от 19.02.2008 год. на изпълнителния директор на АГКК, с адрес на поземления имот: [населено място] *, местност „*. *“, площ от **** кв.м., трайно предназначение на територията – *, начин на трайно ползване: *, категория на земята при неполивни условия - *, стар идентификатор: няма, номер по предходен план ****, при съседи: имоти с идентификатори *..*, *..*, *..* и *..***.

При извършената служебна проверка настоящият съдебен състав намира, че касационната жалба се явява процесуално недопустима, поради следните съображения:

Обжалваното с касационната жалба въззивно решение е постановено по главни облигационни искове с правно основание чл. 40 ЗЗД /евентуалните искове по чл. 87, ал. 3 ЗЗД, по чл. 26, ал. 2, предл. 5 вр. с чл. 17, ал. 1 ЗЗД и по чл. 30 ЗН не са разгледани, поради несбъдване на вътрешнтопроцесуалното условието, при което са предявени/. Цената на исковете се определя по реда на чл. 69, ал. 1, т. 4 вр. с т. 2 ГПК въз основа на данъчната оценка на имотите, предмет на договорите за покупко-продажба. Видно е от представените по делото удостоверения /на л. 54 – 57 от първоинстанционното дело/, че данъчната оценка на 1/2 ид.ч. от всеки един от процесните имоти е под 5 000 лв., като общата им оценка също е под 5 000 лв.

Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 1, предл. 1 ГПК, постановеното по тези облигационни искове въззивно решение не подлежи на касационно обжалване, като не е налице и изключението, установено в същата разпоредба. Въззивното решение е влязло в сила на датата на постановяването му – чл. 296, т. 1 ГПК.

Ето защо подадената касационна жалба следва да бъде оставена без разглеждане, като процесуално недопустима, а образуваното по нея производство по настоящото дело – прекратено.

С оглед изхода от спора и на основание чл. 78, ал. 1 и 4 и чл. 81 ГПК касаторите-ответници следва да бъдат осъдени да заплатят на ищеца претендираните и действително направени разноски в касационното производство за възнаграждение за един адвокат в размер на 600 евро.

Предвид изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение,