Определение № 800 от 17.03.2026 г. на ВКС по т. д. № 126/2026 г.

взе предвид следното. Производството е по чл. 303 и сл. ГПК, образувано по молба на ищците М. М. и Е. М. за отмяна на влязло в сила решение на Софийски апелативен съд на основание чл. 303, ал. 1, т. 7 ГПК. Ответникът „Дженерали Застраховане“ АД оспорва молбата като неоснователна. При извършената по реда на чл. 307, ал. 1 ГПК проверка съдът прие следното. С решението, чиято отмяна се иска, Софийският апелативен съд като въззивна инстанция е обезсилил първоинстанционното решение и е прекратил исковото производство поради недопустимост на предявените от молителите главни искове по чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.) срещу ЗАД „Виктория“ АД, чийто настоящ правоприемник е ответникът „Дженерали Застраховане“ АД, и евентуални искове по чл. 288, ал. 1, т. 2, б. „а“ КЗ (отм.) срещу Гаранционния фонд. Искането за отмяна се основава на твърденията, че по жалба № 7428/17 с решение от 01.07.2025 г., станало окончателно на 01.10.2025 г., Европейският съд по правата на човека е установил нарушение на правата на молителите по чл. 6, § 1 от КЗПЧОС поради това, че предявеният иск е обявен за недопустим, както и че последиците от това нарушение могат да бъдат отстранени при ново разглеждане на делото. С оглед горното молбата се явява допустима като подадена от легитимирани лица срещу влязло в сила решение, постановено в исково производство и в срока по чл. 305, ал. 2 ГПК, и съдържаща мотивирано изложение на основанието за отмяна, поради което същата следва да бъде допусната до разглеждане. Съдът констатира, че на ответника Гаранционен фонд не е връчен съгласно чл. 306, ал. 3 ГПК препис от молбата за отмяна, като не е налице пречка този пропуск да бъде отстранен и след постановяване на настоящото определение. С тези мотиви съдът