Определение № 631 от 11.11.2009 г. на ВКС по т. д. № 673/2009 г.

Производството е по реда на чл.274 ал.3 т.2 ГПК. Образувано е по частната жалба на "Д. България"Е. срещу О. № 8* от 20.07.2009 год. на Софийския градски съд по ч.гр.д. № 6572/2009 год. с което е потвърдено постановеното по реда на чл.389 ГПК определение от 29.04.2009 год. по гр.д. № 22754/2009 год. на Софийски районен съд. С него е допусната обезпечителна мярка по бъдещи обективно съединени искове на "Ди Е. Ви"Е. срещу "Д. България"Е., чрез налагане на запор върху банковите му сметки до размера на 3749.40 лв. П. на касатора е на всички основания по чл.280 ал.1 т.2 и т.3 ГПК за допускане на касационен контрол. Частната касационна жалба на "Д. България"Е. е депозирана в срока по чл.275 ал.1 ГПК, но е недопустима, тъй като въззивното определение не подлежи на касационен контрол. Касае се за определение, което не прегражда развитието на спора, не дава разрешение по същество на друго производство и не прегражда неговото развитие. Обжалваемостта му произтича от закона – чл.396 вр.чл.274 ал.1 предл.2 ГПК, поради което контролът по отношение на него е двуинстанционен. По отношение на определенията с които съдът се е произнесъл по обезпечителна мярка не намира приложение чл.280 ал.1 т.1-3 ГПК, тъй като препращането на ал.3 на чл.274 ГПК обхваща само преграждащите развитието на спора определения и тези с които се дава разрешение по същество на други производства или се прегражда тяхното развитие. По отношение на въззивния акт на СГС не е налице нито едната от изчерпателно изброените предпоставки на чл.274 ал.3 ГПК – не се прегражда развитието на спора и няма произнасяне по същество на друго производство. Касае се за привременнна мярка, която може да бъде изменяна или отменяна в рамките на същото производство от съда, който я е допуснал или да бъде допусната нова (подходяща) обезпечителна мярка от съда, пред който делото е висящо. Предвид на горното Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о.