Определение № 50276 от 04.11.2022 г. на ВКС по т. д. № 2441/2019 г.

Производството е по чл.282, ал.5 ГПК. Образувано е по молба с вх. № 6000/12.07.2022 г., подадена от „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, чрез процесуален пълномощник, с която се моли да бъде възстановена внесената, на основание чл.282, ал.2 ГПК, гаранция в размер на 8 054.40 лева. В молбата се поддържа, че производството по делото, образувано по предявени срещу застрахователното дружество искове по чл.226, ал.1 КЗ, отм., е приключило, вкл. и повторното въззивно производство, в частта, с която ВКС е отменил първоначалното въззивно решение, но поради непосочване на банкова сметка от страна на ищцата Т. Б. е налице обективна невъзможност за плащане на присъдените обезщетения и разноски по делото. Към молбата са приложени копия от изпратени до Т. Б. писма, с молба за посочване на банкова сметка, върнати невръчени. В предоставения едноседмичен срок е заявено становище по молбата от страна на ищцата Т. Р. Т.-Б., чрез процесуалния й пълномощник. Посочено е, че с оглед приключването на съдебното производство, се предоставя на съда да прецени дали да освободи внесената от застрахователя гаранция. В изпълнение на последващо дадени указания от ВКС, на 25.10.2022 г. е постъпило допълнително становище от Т. Б., чрез адв. Н.. Конкретизирано, че не се възразява да бъде освободена паричната гаранция и върната на вносителя – „ДЗИ- Общо застраховане“ ЕАД. Посочено е, че адв. Н. е в комуникация със застрахователя по повод изплащане на присъденото на ищцата обезщетение, но то не е сторено, поради непосочване на нейна банкова сметка. За да се произнесе по постъпилата молба, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение, взе предвид следното: Молбата е втора по ред, като искането за освобождаване и връщане на паричната гаранция в първоначално постъпилата молба с вх. № 4194/18.05.2021 г. е отхвърлено с определение на настоящия съдебен състав, постановено под № 60168 от 27.07.2021 г. След преценка по данните по делото и зачитане на тълкувателните указания в т.3 от ТР № 6/2014 г. на ОСГТК относно предназначението на гаранцията /когато е обезпечено изпълнението на присъденото вземане/, в посоченото определение е изведен извод за липса на визираните в чл.282, ал.5 ГПК предпоставки за освобождаване на обезпечението, а именно, при отхвърляне на иска или при прекратяване на производството по делото. Този извод е изцяло важим и за повторно заявеното искане по чл.282, ал.5 ГПК. Твърденията на молителя за обективна невъзможност да изплати на ищцата присъдените с влязлото в сила решение суми не са релевантни към законодателно предвидените предпоставки за възстановяване/връщане на внесената като парична гаранция сума. Като неотносимо към предпоставките по чл.282, ал.5 ГПК следва да се прецени и конкретизираното становище на ответницата по молбата, още повече, че към този момент адв. Н. не разполага с правата по чл.34, ал.3 ГПК /доколкото може да се приеме, че е допустим отказ от права върху обезпеченото вземане/. Предвид горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение