Решение № 2021 от 23.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 6487/2015 г.

Решение № 2021 от 23.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 6487/2015 г., I о., докладчик съдията Благовеста Липчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 и от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба от Румен Евгениев Румянцев от гр. София срещу Решение № 624 от 6.02.2015 г., постановено по адм. дело № 4074 от 2014 г. по описа на Административен съд - София град, с което е отхвърлена жалбата му срещу Ревизионен акт № 2121303244/18.09.2013 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - гр. София, мълчаливо потвърден от Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. София при ЦУ на НАП. Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, необоснованост и противоречие с материалния закон, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Единственият конкретен довод в касационната жалба е, че по аргумент от чл. 119, ал. 2 ДОПК оспореният РА е издаден от некомпетентен орган. В подкрепа на тезата си излага доводи в жалбата и допълнителна молба от 15.02.2016 г., като претендира прогласяване на нищожността на оспорения РА и присъждане на осъществените по делото разноски. Ответникът по касационната жалба - Директорът на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. София при ЦУ на НАП, чрез процесуален представител в о. с. з. оспорва нейната основателност и претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, тричленен състав на първо отделение, след като прецени валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение на изискването на чл. 218 от АПК, както и наведените в жалбата касационни основания, за да се произнесе, взе предвид следното: Касационната жалба, инициирала настоящото производство, е депозирана срещу подлежащ на оспорване съдебен акт, от активно процесуално легитимирано лице, при наличието на правен интерес и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, с оглед на което е допустима и подлежи на разглеждане по същество. Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд София град е законосъобразността на Ревизионен акт № 2121303244/18.09.2013 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - гр. София, мълчаливо потвърден от Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. София при ЦУ на НАП, с който за Румен Евгениев Румянцев от гр. София са установени допълнителни задължения за данък по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) за 2006 г. в размер на 3 187 лева и лихви за забава в размер на 2 398,26 лева, както и задължения по чл. 48 от ЗДДФЛ за данъчни периоди 2007 г., 2008 г., 2009 г. и 2010 г. в общ размер на 16 487,55 лв., ведно със съответните лихви за забава в общ размер на 7 138,34 лв. За да обоснове преценката си за действителност на РА първоинстанционният съд е съобразил следното: Процесната ревизия е възложена със Заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) № 1209496/28.12.2012 г., изменена със ЗВР № 1303244/11.04.2013 г., издадени от Пепа Тодорова Петрова на длъжност началник сектор "Ревизии", Дирекция "Контрол" при ТД на НАП - София, съгласно Заповед № РД-01-1354/1.11.2012 г. на Директора на ТД на НАП - София. Обхватът на ревизията включва задълженията на Румен Евгениев Румянцев по ЗОДФЛ (отм.) и ЗДДФЛ за данъчни периоди 2006 - 2010 г. вкл. В срока за извършване на ревизията е съставен Ревизионен доклад № 1303244/28.06.2013 г., изготвен от ревизиращия екип в състав Виолин Александров Петров на длъжност гл. инспектор по приходите, ръководител на ревизията и Петя Ангелова Благова на длъжност - ст. инспектор по приходите в ТД на НАП София. Оспореният РА е издаден от Виолин Александров Петров съгласно Заповед за определяне на компетентен орган № К 1303244/1.07.2013 г., издадена от Пепа Тодорова Петрова. При така направените фактически констатации решаващият състав е приел, че атакуваният РА е издаден от орган, оправомощен по реда на чл. 119, ал. 2 от ДОПК в приложимата му редакция орган съгласно цитираната ЗОКО № К 1303244/1.07.2013 г. Съобразил е, че ревизионното производство е образувано на 28.12.2012 г., поради което и по аргумент от § 35, ал. 1 ПЗР към ЗИД ДОПК е приложим процесуалният ред, действащ до 1.01.2013 г. Съдът е посочил е, че разпоредбата на чл. 119, ал. 2 ДОПК (в действащата редакция към 28.12.2012 г.) предоставя възможност ревизионният акт да бъде издаден както от лице, неучаствало при извършване на ревизията, така и от орган по приходите, който е участвал в ревизионното производство. За да достигне до извод за законосъобразност на оспорения РА, първоинстанционният съд е приел следното от фактическа и правна страна: Ревизираното лице е местно физическо лице по смисъла на чл. 6 ЗОДФЛ (отм.) и чл. 4 ЗДДФЛ. След осъществен анализ на всички доходи с установен произход, на всички разходи, реализирани от ревизираното лице, на семейно му положение, банкови сметки, доходи от трудови правоотношения и други източници, подлежащи на деклариране, имуществено състояние, пътувания в чужбина и др. ревизиращите са направили съпоставка между разполагаемите средства и извършените разходи, включвайки и обичайните разходи за издръжка на едно лице на база статистически данни на НСИ. В резултат на същата е формиран извод, че разходите на ревизираното лице за 2006 г., 2007 г., 2008 г., 2009 г. и 2010 г. превишават доходите му, поради което е налице установеност на обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК, обуславящо провеждането на ревизията по особения ред на чл. 122 и сл. ДОПК. След съставяне на парични потоци за отделните данъчни периоди и съобразяване на относимите към ревизираното лице обстоятелства по чл. 122, ал. 2 ДОПК, са определни данъчни основи по чл. 122, ал. 4 ДОПК. При така установените техните стойности е прието, че те формират подлежащи на облагане с данъци доходи, обуславящи данъчни задължения, както следва: по чл. 35 ЗОДФЛ (отм.) за 2006 г. в размер на 3 187 лв. и лихва за забава . 2 398,26 лева; по чл. 48 ЗДДФЛ: за 2007 г. - 4 775,37 лв. и лихва за забава - 2 925,03 лева; за 2008 г. - 3 265,87 лв. и лихва за забава - 1 507,86 лева; за 2009 г. - 6 128,87 лв. и лихва за забава - 2 136,72 лв., за 2010 г. - 2 317,44 лв. и лихва за забава - 568,73 лв. Конкретно за 2006 г. е установено, че разходите на ревизираното лице надвишават получените доходи със сумата от 14 988,91 лева, при начално салдо на формирания паричен поток в размер на 1 000 лева. Констатирано е, че ревизираното лице не е представило информация за източниците на дохода в размер на 14 988,91 лева, поради което на основание чл. 123, ал. 1, т. 2 от ДОПК посочената сума е приета за подлежащ на облагане с данъци доход. След анализ на обстоятелствата по чл. 122, ал. 2 от ДОПК и във връзка с чл. 123, ал. 1, т. 2 от ДОПК е определена данъчна основа по чл. 122, ал. 4 ДОПК за 2006 г. в размер на 16 626,14 лева. При така определения размер на данъчната основа е изчислен и следващият се данък по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) в размер на 3 354,36 лева. Тази сума е намалена със сумата на авансово внесения данък през годината в размер на 167,36 лева и получената сума в размер на 3 187 лева е определена като данък за довнасяне, ведно със следващите се лихви за забава в размер на 2 398,26 лева. За 2007 г. е установено, че разходите на ревизираното лице надвишават получените доходи със сумата от 19 958,72 лева. За целта е формиран паричен поток при нулево начално салдо и след като е съобразено, че ревизираното лице не е представило информация за източниците на дохода в размер на 19 958,72 лева, на основание чл. 123, ал. 1, т. 2 от ДОПК е прието, че посочената сума е подлежащ на облагане с данъци доход. Въз основа на направения анализ на обстоятелствата по чл. 122, ал. 2 от ДОПК и съгласно чл. 123, ал. 1, т. 2 от ДОПК е определена данъчна основа за 2007 г. в размер на 24 933,67 лева. При тази стойност и на основание чл. 48 от ЗДДФЛ, дължимият данък за 2007 г. е определен на сумата от 5 297,44 лева. След редуцирането й с авансово внесения данък през годината в размер на 552,07 лева, е установен данък за довнасяне в размер на 4 775,37 лева и лихви за забава в размер на 2 925,03 лв. За 2008 г. е установено, че разходите надвишават получените доходи със сумата от 32 658,69 лева. За целта е формиран паричен поток при нулево начално салдо, като сумата от 32 658,96 лв. е приета за подлежащ на облагане с данъци доход на ревизираното лице, размерът на дължимия данък за който, след редукция на авансово внесения данък, възлиза на 3 265,87 лв. и лихви за забава- 1 507,86 лева. За 2009 г. е констатиран размер на превишение на разходите над приходите на ревизираното лице, възлизащ на 61 288,71 лева. Тази сума е приета за подлежащ на облагане с данъци доход, върху който следващият се данък по чл. 48 от ЗДДФЛ, след редукция на авансово внесения данък в размер на1 037,68 лева, е в размер на 6 128,87 лева и лихви за забава - 2 136,72 лева. За 2010 г. крайното салдо от формираният паричен поток е обусловило извод за недостиг на разполагаемите средства спрямо разходите на ревизираното лице в размер на 23 191,60 лева. Тази сума е приета за подлежащ на облагане с данъци доход на ревизираното лице, формиращ данъчна основа за за 2010 г. в размер на 31 049,71 лева, за която се дължи данък по чл. 48 от ЗДДФЛ в размер на 3 104,97 лева. Същият е редуциран със сумата на авансово внесения данък през годината - 787,53 лева, вследствие на което е определен данък за довнасяне в размер на 2 317,44 лева и лихва за забава - 568,73 лв.. След преценка на осъществените процесуални действия в хода на ревизията и анализ на доказателствата, първоинстанционният съд е приел, че те подкрепят наличието на основанието по чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК за преминаване към особения ред за облагане по аналог, оправомощаващ органите по приходите да приложат установения от съответния закон размер на данъка към определената от тях основа. Във връзка с нейното формиране, съдът е анализирал параметрите на съставените парични потоци за всеки ревизиран период, в резултат на което е приел, че органите по приходите точно са определили размерите на данъчните основи за процесните данъчни периоди и спрямо нея са приложили презумпцията, съдържаща се в чл. 123, ал. 1, т. 2 ДОПК. Решаващият състав не е кредитирал събраните в ревизионното производство писмени доказателства за получени от ревизираното лице заеми, тъй като е съобразил, че не е установена разполагаемостта със сумите от сочените заемодатели. Счел е, че в паричните потоци правилно са включени разходите към "Мобилтел" ЕАД, тъй като не е доказано твърдението, че те са заплатени от търговско дружество. В обобщение и по аргумент от чл. 124, ал. 2 ЗДДС съдът е приел, че материалната доказателствена сила на констатациите в РА не е опровергана, в резултат на което е формирал извода, че оспореният РА е законосъобразен. Настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Неоснователен е единственият довод на касатора за нищожност на РА. Съобразно приложената ЗВР № 1303244/11.04.2013 г., изменяща ЗВР № 1209496/28.12.2012 г., ревизията е възложена от Началник сектор "Ревизии" в Дирекция "Контрол" при ТД на НАП- София град, който е един от персонално овластените с това правомощие органи по приходите съгласно Заповед № РД-01-1354/1.11.2012 г. на Териториалния директор на НАП - София. В съответствие с разпоредбата на § 35, ал. 1 ПЗР ЗИД ДОПК - ДВ, бр. 82/2012 г., органът по приходите, който да издаде РА, е определен съгласно процесуалния ред, действащ към 28.12.2012 г. чрез издаването на ЗОКО № 1303244/01.07.2013 г. Този процесуален ред е регламентиран в чл. 119, ал. 2 от ДОПК, в редакцията му преди изменението, която противно на доводите на касатора, нито изисква персонален идентитет между издателя на РА и някое от длъжностните лица, провели ревизионното производство, нито предвижда необходимост РА да бъде издаден от длъжностно лице, което не е участвало в ревизията. Липсва законова изискване и за персонален идентитет между възложилото ревизията длъжностно лице, осъществяващо функцията на орган по приходите и длъжностното лице - орган по приходите, издало ЗОКО. Определящо е, че издателят на оспорения РА е определен по приложимия процесуален ред от органа, възложил ревизията, чрез издадената ЗОКО, с оглед на което правилно първоинстанционния съд е приел, че актът е издаден от компетентен орган и не страда от порок, обуславящ извод за неговата нищожност. Обосновани са и мотивите на съда досежно материалната законосъобразност на оспорения РА. В тази връзка правилно е прието, че ангажираните доказателства подкрепят наличието на обстоятелство по чл. 122, ал. 1 ДОПК за извършване на ревизията по особения ред на чл. 122 от ДОПК. Този извод е формиран след обсъждане на параметрите на съставените парични потоци и определените въз основа на тях крайни салда за съответните данъчни периоди. Приемайки неустановените факти и обстоятелства за неосъществени, съдът законосъобразно е приложил съдържащата се в чл. 124, ал. 2 ДОПК презумпция за вярност на фактическите констатации в РА, в резултат на което е достигнал до правилното заключение, че оспореният РА е законосъобразен. Отхвърляйки жалбата срещу него, решаващият състав е постановил правилно решение, което не страда от релевираните касационни основания и като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, направено искане и на основание чл. 161, ал. 1, изр. трето ДОПК, в действащата редакция - изм. ДВ бр. 94/2015 г., в полза на ответника по касация следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 1 406,33 лева, определен съгласно чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение