Определение № 183 от 27.05.2015 г. на ВКС по гр. д. № 2433/2015 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба вх. № 144515 от 03.12.2014 г. на Е. Г. З., Н. Ц. Н. и Н. Ц. А. от [населено място], чрез пълномощника им адв. Ц. М. срещу решение № 16931 от 24.09.2014 г. на Софийския градски съд по гр. д. № 8579/2012 г., с което е отменено решение № I-50-138 от 27.03.2012 г. на Софийския районен съд по гр. д. № 52331/2009 г. и е отхвърлен предявения отрицателен установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено, че ответникът [фирма] не е собственик на реална част от поземлен имот № 6061, кад. лист 627 по помощния комбиниран кадастрален план по чл. 13, ал. 1 ППЗСПЗЗ, находящ се в строителните граници на граници на [населено място], кв. Г., местността „О.”, с площ на реалната част от 782 кв. м. /означена с контура по т.1-2-3-4-5-1 на скица № 504/03.12.2001г., заверена от техническата служба на СО - район „М.”/, при граници и съседи на целия имот: имот пл.№ 6060 – С. и Т. Г. Т., имот пл.№ 6062 – К. В. П., Н. К. П., „Ц. шосе” и имот пл. № 158 - [фирма], който имот е с проектен № 2219, кад. лист № 627, местност „Ц. шосе - К.”. Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение, като взе предвид данните по делото, констатира следното: По делото е постъпила молба вх. № 5802 от 19.05.2015 г. от пълномощника на жалбоподателите адв. Ц. М., с която е направен отказ от предявения иск, във връзка с издадена заповед № РД-18-27/03.04.2012 г. на изпълнителния директор на Агенция по геодезия, картография и кадастър /обнародвана в ДВ, бр. 35/08.05.2012 г./, с която е одобрена кадастрална карта и кадастрални регистри за част от землището на [населено място], район „Искър”, поради което липсва правен интерес от предявения иск, и се иска прекратяване на производството по делото и обезсилване на постановените решения. За да се произнесе настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение съобрази следното: С оглед направеното изявление и след проверка данните по делото, са налице законоустановените предпоставки по чл. 233 ГПК за прекратяване на производството по делото и обезсилване на постановените по делото решения. Молбата за отказ от иска е подадена от лице, което е упълномощено с право да се разпорежда с предмета на делото, а съобразно установения в чл. 6, ал. 2 ГПК принцип на диспозитивното начало, страните сами определят обема на дължимата защита и съдействие, поради което в случая съдът е десезиран с разглеждането на касационната жалба и образуваното по нея производство следва да се прекрати. Водим от горното съставът на ВКС, Първо гражданско отделение,