Определение № 288 от 28.10.2014 г. на ВКС по гр. д. № 3231/2014 г.

Производството по делото е образувано по касационна жалба на Р. И. Н., подадена от пълномощника й адв. И. К., срещу въззивното решение на Софийски градски съд, ГК, ІV-В с-в, № 267/10.01.2014г. по в.гр.д. № 2531/2013г., с което е потвърдено решението на Софийски районен съд, 31 с-в, от 30.11.2012г. с което са отхвърлени предявените искове от Р. И. Н. срещу [фирма] за признаване за установено, че не дължи сумата 5314,39 лв. за топлинна енергия, за която е издаден изп. лист. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване касаторът Р. И. Н. поставя материалноправния въпрос „от кой момент започва да тече давността, с която се погасяват вземания, установени с извънсъдебно изпълнително основание по реда на чл. 237 ГПК /отм./, за събирането на които е образувано изпълнително производство – дали това е датата на прекратяване на изпълнителното производство на основание чл. 433, ал. 1 ГПК или датата на последното валидно предприето изпълнително действие по прекратеното изп. дело”. Във Върховния касационен съд, Гражданска и Търговска колегия, е образувано и висящо т.д. № 2/2013г. за приемане на тълкувателно решение по няколко въпроси на изпълнителното производство, един от които /т. 10/ е въпросът „от кога започва да тече нова погасителна давност за вземането, когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК”. От изложеното е видно, че поставеният от касатора въпрос е включен в предмета на т.д. № 2/2013г ОСГТК на ВКС, поради което и на основание чл. 229, ал. 1, т. 7 във вр. чл. 292 ГПК производството по делото следва да се спре до приемане на тълкувателно решение. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение