Определение № 2753 от 12.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 2429/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба от частен съдебен изпълнител В. Й. М., с рег. № 833, район на действие Окръжен съд – Русе, подадена чрез процесуалния представител адвокат К. Христова, против определение № 227 от 26.01.2026 г., постановено по адм. дело № 10/2026 г. по описа на Административен съд – Русе, с което е отхвърлена жалбата му против отказ на началника на сектор „Пътна полиция“ към отдел „Охранителна полиция“ при ОД на МВР – Русе, генериран от АИС „Портал за електронни административни услуги“ на МВР, да бъде разгледано по същество заявление с УРИ № 9897-70178/15.12.2025 г. за предоставяне на електронна административна услуга – издаване на удостоверение за собственост на превозно средство, обективиран в съобщение за неизпълнени условия за предоставяне на услугата УРИ № 9897-71089/19.12.2025 г. и прекратяване на преписката по предоставяне на електронната административна услуга. С жалбата са релевирани доводи за неправилността на атакувания съдебен акт, като постановен в нарушение на материалния закон, при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и поради неговата необоснованост. Претендира се отмяната му и постановяване на съдебен акт, с който преписката да се изпрати на административния орган за разглеждане на заявлението по същество, при съобразяване на дадените задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. Направено е искане за присъждане на разноски в производството пред двете съдебни инстанции. Ответникът – началникът на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Русе не взема становище по частната жалба. Върховният административен съд, състав на четвърто отделение, намира частната жалба за допустима - подадена срещу подлежащо на обжалване определение, с което се прегражда по - нататъшното развитие на съдебното производство, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и в срока по чл. 230 АПК. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. За да постанови обжалваното определение решаващият състав на Административен съд – Русе е приел, че жалбоподателят е частен съдебен изпълнител и поради това е лице, осъществяващо публични функции по смисъла на § 1, т.11 от ДР на Закона за електронното управление /ЗЕУ/, следователно в това си служебно качество има право на безплатен достъп до посочените данни, на основание чл. 431, ал.4 вр. ал. 3 ГПК и чл. 3, ал. 2 ЗЕУ. Според съда, посочените нормативни актове са с по-висок ранг от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства /Наредба № I-45 от 24.03.2000 г./, която в чл. 37а, ал. 2 и ал.7 ограничава кръга на ползващите се от такъв безплатен достъп само до държавните органи /структурите на МВР, органите на съдебната власт, органите за защита на националната сигурност и обществения ред и органите на НАП, както и други държавни органи/. Поради това и на основание чл. 5, ал.1 АПК и чл.15, ал. 3 ЗНА приложение намират актовете от по-висок ранг. Административният съд е приел, че за целите на предоставянето на електронни административни услуги ЗЕУ се явява приложим закон и за МВР, по аргумент от чл.1, ал. 4 ЗЕУ. Независимо от изложеното досежно нормативно регламентирания безплатен достъп за ЧСИ до АИС на МВР, съдът е преценил, че в случая той се явява неприложим, защото, поради допуснатата от съдебния изпълнител грешка при попълването на поле „Получател на електронната административна услуга“, с подаденото заявление той е поискал предоставяне на данни за притежаваните превозни средства не за лицето А. М. К., в качеството на съпруг на длъжника по изпълнително дело № 20238330400622 по описа на ЧСИ, а по отношение на самия себе си – чрез неправилното попълване в това поле на собствените си имена и код по БУЛСТАТ. Поради това, според първостепенния съд, ако частният съдебен изпълнител поиска достъп до данни, които касаят самия него като собственик на регистрирани превозни средства, то следва да се приеме, че е налице не искане за служебен достъп до данните, а подадено на общо основание искане от собственика на превозното средство, за което съгласно чл. 37а, ал. 1 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. се дължи заплащане на такса. Според мотивите на първата съдебна инстанция, по аргумент от нормата на чл. 9, ал. 2 ЗЕУ и публикуваната на Портала за електронни административни услуги /ПЕАУ/ на МВР информация за конкретната услуга, частният съдебен изпълнител, макар да е заявител на услугата, той не е неин получател. Получателят на услугата винаги е собственикът на превозното средство, за което се иска да бъдат предоставени данните, докато заявителят, при служебен достъп до тях, вече не е собственикът, а длъжностно лице, което може да е и ЧСИ/ДСИ. Във връзка с твърдението на жалбоподателя, че при попълване на заявлението за предоставяне на електронната административна услуга полето „Получател на електронната административна услуга“ се попълва автоматично като системата зарежда в него личните данни на притежателя на КЕП, който е и заявител на услугата, съдът е възложил изготвянето на доклад от системния администратор инж. И. И.. В доклада е отразено, че поле „Заявител на електронната административна услуга“ се попълва автоматично с данните от системата на МВР съобразно ЕГН на лицето, извлечено от квалифицирания електронен подпис, с който е достъпен ПЕАУ на МВР; в поле „Качество на заявителя“ има възможност за избор измежду следните опции: лично качество /за собствени нужди/, пълномощник на друго физическо или юридическо лице, законен представител на юридическо лице и длъжностно лице /ЧСИ/ДСИ/. Позовавайки се на доклада, съдът е отбелязал, че при избор в поле „Качество на заявителя“ на опция „длъжностно лице /ЧСИ/ДСИ/“, полето „Получател на електронната административна услуга“ е празно и свободно за попълване с текст без да се попълва автоматично с данните на заявителя /лицето, използвало КЕП за своята идентификация в ПЕАУ на МВР/. Подобно автоматично попълване е налице, само когато заявител е собственикът на превозното средство, за която цел е необходимо в поле „Качество на заявителя“ да е избрана опция „лично качество /за собствени нужди/“, при което заявителят е и получател на услугата. Според решаващите изводи на административния съд, след като е отбелязал, че подава заявлението в качеството си на длъжностно лице, то ЧСИ е следвало да попълни в поле „Получател на електронната административна услуга“ личните данни на лицето, за което иска информацията. Грешката в случая се дължи на непълно запознаване с публикуваната на ПЕАУ на МВР информация за начина на попълване на заявленията, която не следва да се счита преодоляна чрез прикачения към заявлението файл и евентуално провежданите телефонни разговори с длъжностни лица от сектор „Пътна полиция“ – Русе. Определението е валидно, допустимо и правилно по изложените в него съображения, които се споделят от касационния съдебен състав и не следва да бъдат преповтаряни в мотивите на настоящото определение, с оглед възможността за това, предвидена в разпоредбата на чл. 221, ал. 2, изречение второ АПК. Противно на твърденията на частния жалбоподател, административният съд не е излязъл извън рамките на повдигнатия спор, защото в случая от решаващо значение дали се дължи такса за извършване на електронната административно услуга е лицето, за което се иска извършването й. Неоснователно е основното възражение в жалбата, че качеството на ЧСИ следва да е достатъчно за административния орган, за да предостави исканата информация и то безплатно. Налице неправилно смесване на две различни основания за достъп: служебен, съгласно чл. 16 ЗЧСИ, за нуждите на конкретно изпълнително дело и личен, като собственик на МПС, съгласно Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. Правото на достъп по чл. 16, ал. 1 ЗЧСИ е функционално и то възниква само когато това е нужно за целите на изпълнението, тоест при наличие на конкретно изпълнително производство и необходимостта от справка за длъжника или свързани с него лица. Самото качество на лицето като ЧСИ не създава общо и неограничено право на безплатен достъп до всякакви данни. Посочените хипотези в ал. 1 на чл. 427 от ГПК са основания, на които ЧСИ образува изпълнително дело, а не такива, които му осигуряват неограничен достъп до информацията в заявените от него регистри за всички лица. Когато заявените данни се отнасят до самия ЧСИ, те поначало не могат да бъдат необходими за изпълнението по дело, следователно липсва материалноправната предпоставка за служебен достъп по чл. 16 ЗЧСИ. Неоснователно се оспорват изводите на първостепенния съд, че в случая заявлението е грешно попълнено от самия частен съдебен изпълнител, в подкрепа на което се цитира разпоредбата на чл. 9, ал. 2 ЗЕУ. Според тази норма получател на електронни административни услуги е гражданин или организация, които ползват електронни административни услуги. Указания за използване на Портала за електронни административни услуги на МВР са публикувани на интернет адрес: https://e-uslugi.mvr.bg/help/index.html, като в раздел „Предоставяни услуги от МВР“, подраздел „Предоставяни услуги по направление „Пътна полиция“, „Издаване на удостоверение с данни за регистрирани и с прекратена регистрация превозни средства“, секция „Заявител“ е посочено следното: „Когато заявявате услугата в лично качество, системата попълва автоматизирано данните за получателя на услугата с данните на заявителя. Ако заявявате услуга в качеството на пълномощник на друго физическо лице е необходимо да попълните неговите данни, като получател на услугата. Ако заявявате услуга в качеството на длъжностно лице, задължително трябва да попълните необходимите идентификационни данни за физическото или юридическото лице, за което се изпълнява услугата.“ Указанията не противоречат на чл. 9, ал. 2 ЗЕУ, а единствено разграничават ролите на заявител и получател, в зависимост от качеството на лицето, което иска предоставянето на електронната административна услуга. Това е така, защото посочената норма определя получателите по общ начин, без да конкретизира как се прилага по отношение на дейността на лицата, осъществяващи публични функции по смисъла на § 1, т.11 от ДР на ЗЕУ. Частният жалбоподател оспорва и изводите на първостепенния съд, основани на възложения доклад относно функционирането на заявената услуга и в частност относно обстоятелството дали полето „Получател на електронната административна услуга“ е празно и свободно за попълване с текст без да се попълва автоматично с данните на заявителя. Твърди, че към момента на подаване на заявлението от ЧСИ /15.12.2025 г./, както и към момента на подаване на жалбата /30.12.2025 г./, при влизане с КЕП в ПЕАУ на МВР, полето „Получател на електронната административна услуга“ е било автоматично попълнено с данни, които системата генерира от данните от притежателя на КЕП и не е била налице възможност за промяна в това поле. В подкрепа на тези твърдения обаче не са представени доказателства, опровергаващи направените констатации относно автоматичното попълване на полето „Получател на електронната административна услуга“ единствено в случаите, в които е избрана опция „лично качество /за собствени нужди/“. Жалбоподателят е този, който следва да ангажира доказателства, с които да се установят фактите, изложени в жалбата, от които факти черпи благоприятни за себе си последици. Това в случая не е било направено, следователно следва да се приеме, че описаният от системния администратор на Административен съд – Русе начин на функциониране електронната услуга на ПЕАУ на МВР е действал и към момента на подаване на процесното заявление. Косвено доказателство за това е подробно разгледаното указание в Ръководството на потребителя на ПЕАУ на МВР. Доказателство за несъвършенството на конкретната електронна система /по изказа на жалбоподателя/ не могат да бъдат грешки на друга система, а именно ЕПЕП, по отношение на която се сочат проблеми с отразяване на датата на постъпване на документи по дело. Обжалваното определение не страда от релевираните в частната жалба пороци и следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора претенцията на частния жалбоподател за присъждане на разноски не следва да се уважава. Ответникът не претендира разноски, поради което такива не се присъждат. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо във връзка с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,