Определение № 52 от 20.02.2017 г. на ВКС по гр. д. № 492/2017 г.

Производството е по реда на чл.274 ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на [фирма] против определение №.16359/04.07.2016 по ч.г.д.№.6599/16 по описа на Софийски градски съд, ТО - с което е потвърдено разпореждане от 21.12.15 по ч.г.д.№.34583/15 по описа на Софийски районен съд, І ГО, 30с., за отхвърлене на заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу И. К. и Жени В. К. за сумите 6,12лв. неплатена услуга за дялово разпределение и 1,14лв. лихви. Ответните страни не вземат становище. Частната жалба е недопустима. Съгласно приетото в т.8 на Тълкувателно решение №.4/18.06.2014 по т.д.№.4/13 на ОСГТК на ВКС въззивните определения, постановени в заповедното производство, не подлежат на касационно обжалване. По съществото си това производство е двуинстанционно - арг. от чл.413 ал.2, чл.418 ал.4, чл.419 ал.1 ГПК - като законът не е предвидил, че в посочените хипотези въззивните определения, независимо от това дали с тях се уважава или отхвърля частната жалба, подлежат на касационно обжалване. При това положение съгласно чл.274 ал.4 ГПК изобщо не подлежат на обжалване пред Върховния касационен съд постановените в заповедното производство определения, включително и преграждащите. Основание за обжалваемост не може да бъде изведено и от нормата на чл.274 ал.3 т.2 ГПК - съгласно която подлежат на касационно обжалване определения, даващи разрешения по същество на други производства. Заповедното производство не е "друго производство" по смисъла на закона, защото е уредено като самостоятелно, факултативно и предшестващо исковия процес. Предвид изложеното следва да се приеме, че частната жалба, като подадена срещу окончателен съдебен акт, е недопустима и трябва да бъде оставена без разглеждане. Мотивиран от горното, ВКС, ІІІ ГО