Определение № 434 от 30.10.2020 г. на ВКС по т. д. № 2003/2020 г.

Производството е по чл.282, ал.2, т.1 ГПК. Образувано е по молба на Застрахователна компания „Уника“ АД, ЕИК[ЕИК], чрез процесуален представител, с искане за спиране изпълнението на постановеното от Апелативен съд – Пловдив решение № 260022 от 07.10.2020 г. по в.т.д. № 361/2020 г., с което: след частична отмяна на решение № 116 от 25.02.2020 г. по т.д. № 178/2019 г. на Окръжен съд – Пловдив, Търговско отделение, ХVIII-ти състав, в неговата отхвърлителна част, на ищеца Д. И. Д. е присъдена допълнително сумата 12 000 лв. /или общо 30 000 лв./- обезщетение за неимуществени вреди вследствие смъртта на сестра му И. И. Д., починала при настъпило на 10.09.2014 г. ПТП, ведно със законната лихва от 08.03.2019 г., както и в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение за уважаване на иска по чл.226, ал.1 КЗ /отм./ за 18 000 лв. Настоящият състав на ВКС, след като прецени данните по делото, приема молбата за основателна. Касационната жалба на ЗК“Уника“ АД е депозирана чрез пощенски оператор в срока по чл.283 ГПК и е насочена срещу подлежащ на обжалване пред ВКС въззивен съдебен акт. Дължимото обезпечение по чл.282, ал.2, т.1 ГПК в размер на 30 000 лв. е внесено от молителя, като постъпването на сумата по сметката за обезпечения на ВКС е удостоверено от счетоводител при ВКС. При тези данни, следва да се приеме, че са налице законовите предпоставки да се допусне спиране изпълнението на невлязлото в сила осъдително въззивно решение, предмет на касационната жалба. Предвид горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение