Решение № 390 от 10.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6045/2017 г.

Решение № 390 от 10.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6045/2017 г., I о., докладчик съдията Мадлен Петрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. ДОПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на С. В. Б. от гр. С. против решение № 2523/18.04.2017 г. на Административен съд, С. град, постановено по адм. дело № 6934/2015 г., с което е отхвърлена жалбата й против ревизионен акт № Р-2210-1403037-091-01/10.09.2014 г. на органи по приходите при ТД на НАП, град С., потвърден с решение № 441/26.03.2015 г. на директора на дирекция Обжалване и данъчно - осигурителна практика, град С.. В касационната жалба са изложи доводи за неправилност на решението на всички основания по чл. 209, т. 3 АПК, с искане за неговата отмяна. Конкретните оплаквания са за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, изразяващи се в необсъждане на представените по делото доказателства - годишни данъчни декларации на съпруга за доходи от наем (за 2006, относими към началното салдо), доказателства за получен доход от продажба на дружествени дялове. Жалбоподателката счита, че от разходите й за 2008 г. следва да бъдат изключени вноските в капитала на три дружества, направени от нейния съпруг. Поддържа, че конкретни суми, изтеглени в брой от съпруга и две негови трудови възнаграждения не са взети предвид от органите по приходите и от съда. По отношение на последния ревизиран период - 2010 г., се позовава на констатации в ревизионния доклад, съставен при ревизията на съпруга Б. С. Б. относно възстановяване на 100 000 лева от дружества, в които участва въз основа на представените разходни касови ордери и счетоводните регистри на счетоводни сметки 501 и 117 на дружествата. Според процесуалния представител на жалбоподателя, адв. Марцолова, необсъждането на горните факти и доказателства е довело до погрешни изводи за превишение на разходите на парични средства над приходите и до противоречие на решението с материалния закон. Претендират се сторените по делото разноски. Ответникът - директор на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика", град С., чрез процесуалния си представител юрк. М. В. оспорва касационната жалба и моли да се отхвърли като неоснователна. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, първо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, на основание чл. 218 и чл. 220 АПК приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. При разглеждането й по същество, съдът съобрази следното: Предмет на оспорване пред административния съд е бил ревизионен акт, с който на С. В. Б. е определен данък по чл. 48 ЗДДФЛ в общ размер на 34 898.74 лева и съответните лихви от 16 423.25 лева за периода 1.01.2008 г. - 31.12.2010 г. Ревизията е проведена по реда на чл. 122 и сл. ДОПК, на основание чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК - имущественото състояние на ревизираното лице не съответства на декларираните/получените доходи. С обжалваното решение първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата изцяло, като е приел, че ревизионният акт е законосъобразен. Приел е, че не са налице основания за нищожност на акта, който е издаден от компетентен орган, в предписаната от закона форма, без допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. По материалната законосъобразност на установените задължения, са изложени мотиви, че ревизираното лице съгласно чл. 6 ЗДДФЛ е задължено за данък върху доходите, получен през съответната година от източници в страната и чужбина. Съгласно чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ за процесните периоди данъчната ставка е 10 %. В процесния случай ревизията е проведена по реда на чл. 122 и сл. ДОПК, като в тежест на органите по приходите е да установяват основанията по чл. 122, ал. 1 ДОПК. При доказано основание за прилагане на особения ред, в тежест на ревизираното лице е да обори фактическите констатации в ревизионния акт, които се считат за верни до доказване на противното съгласно чл. 124, ал. 2 ДОПК. Според първоинстанционния съд, жалбоподателката не е изпълнила доказателствената си тежест чрез ангажираните в съдебното производство доказателства. Позовал се е и на обстоятелството, че ревизионният акт на съпруга Б. Б., относим към законосъобразността на процесния акт, поради изготвения съвместен паричен поток на съпрузите, е потвърден с влязло в сила съдебно решение. От фактическа страна е установил, че приходната част на изготвените в хода на ревизията справки, е формирана от получени доходи от трудови правоотношения от Б.а и нейния съпруг, суми, изтеглени от лични банкови сметки и кредитни карти, получени заеми от физически лица, предоставени в брой, върнати заеми в брой, приходи от наеми и от продажба на недвижими имоти, получени в брой. Разходите на семейството включват вноски в банкови сметки, обичайните разходи за издръжка на тричленно семейство съгласно данни на НСИ, разходи за пътувания в чужбина, заеми, предоставени в брой на физически и юридически лица, разходи за покупка на недвижими имоти, платени в брой, върнати заеми, вноски в набирателни банкови сметки суми за учредяване на търговски дружества. Относно началното салдо към 1.01.2008 г., формирано на база приходи и разходи за предходните два периода съдът е обосновал извод, че е законосъобразно определено на 0.00 лева. Приел е за доказано основанието по чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК - превишение на разходите над получените и декларираните приходи на ревизираното лице. По отношение на данъчната основа е посочил, че установеният "недостиг" на парични средства следва движението на паричните суми в брой в хронологичен ред и е способ за формиране на годишна данъчна основа, към която се прилага размера на данъка по материалния закон. Всички приходи и разходи, установени от ревизиращите органи, съдът е приел като правилно установени. Възраженията на лицето за разполагаеми парични средства в по-голям размер, съдът е отхвърлил като недоказани. По отношение на сумата от 100 000 лева, възстановени парични вноски на съпруга Б. от две търговски дружества, в които е едноличен собственик на капитала съдът не е кредитирал представените 3 броя разходни касови ордери (РКО) съответно за 30 000 лева от "И. Е. О." ЕООД, за 40 000 лева от "И. Е. О." ЕООД и 30 000 лева от "И. Е. Т." ЕООД, тъй като не се подкрепят от данните в счетоводството на дружествата. Мотивирал се е със заключението на вещото лице, по допусната съдебно-счетоводна експертиза (ССЕ), според което сумите по трите РКО не са оформени в счетоводството на съответното дружество като върнат заем на собственика. Търговските дружества не са водили касова книга за периода, като липсва редовна касова отчетност. От заключение съдът е направил извод, че не е доказано двете дружества да са разполагали с необходимата касова наличност, за да възстановят посочените суми. Според съда с оглед на останалите доказателства по делото, не се установява, че сумата от 100 000 лева е била разполагаема на съпруга Б. през 2010 г. Твърдението за получен заем от 60 000 лева по договор от 20.12.2006 г., сключен между Б. Б. и М. М. е отхвърлено като недоказано. От доказателствата по делото - извлечение от банкова сметка на заемодателя и счетоводни книги на заемополучателя - съдът е установил, че М. е предоставил заем по банкова сметка на Еврострой 5 по договор от 28.05.2006 г. в размер на 60 676. 35 лева. Дружеството е осчетоводило по сметка 501 "Касова наличност" заем от 60 720 лева, получен на 28.05.2006 г. Заем в размер на 60 720 лева е върнат на М. на 22.06.2006 г. Според съда от изложеното следва, че М. е дал на дружеството два заема - веднъж по банков път в размер на 60 676.35 лева и втори път в брой - 60 720 лева. На това основание е приел, че заемодателят не е разполагал с достатъчно средства за предоставяне на заем в посочения размер. Друг аргумент в подкрепа на този извод е и обстоятелството, че погасяване на заем, получен от М. не е деклариран в ГДД на Б. Б. за периода 2009 - 2012 г., нито в ГДД на заемодателя. Получените от М. доходи от продажба на недвижим имот в размер на 18 000 лева на 22.11.2006 г. съдът е приел, че не са недостатъчни по размер и не са налични към 20.12.2006 г. По аналогични съображения са отхвърлени възраженията на ревизираното лице за получени 158 000 лева в брой, предоставени й в заем от М. П. по договор от 20.01.2008 г. Съдът е посочил, че не са налице каквито й да било доказателства, П. да е разполагала с такава сума. Относно твърдението за получен заем от Н. Н. на 26.06.2008 г. в размер на 24 000 лева, съдът е посочил, че не са ангажирани доказателства за усвояването на потребителски кредит от заемодателя, за да се приеме, че същата сума е дадена в заем на Б.а. Относно разходите за пътуване до Рим, Италия спорен е бил въпросът, за кой период се отнасят - 2009 г. или 2010 г. Съдът е приел за законосъобразно отнасянето им към 2009 г., съгласно дадените писмени обяснения на Б. за 4 дни престой в Рим през 2009 г. Решението е частично неправилно. Нормата на чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК предвижда, че обстоятелство за провеждане на ревизията по особения ред е несъответствие на имущественото и финансово състояние на ревизираното лице с получените и декларирани доходи за съответния ревизиран период. Съгласно чл. 124, ал. 2 ДОПК когато основанията по ал. 1 са установени чрез събраните в хода на ревизията доказателства, фактическите констатации в ревизионния акт се считат за верни до доказване на противното. При постановяване на решението съдът е разпределил доказателствената тежест в процеса съобразно посочената оборима презумпция. По отношение на приходите и разходите за 2008 г.: Възраженията в касационната жалба са за това, че съдът не е обсъдил доказателствата относно получени парични средства за 2006 г. - от наем в размер на 8000 лева, съгласно ГДД по чл. 41 от ЗОДФЛ (отм.) и от продажба на дружествени дялове в размер на 2500 лева съгласно договор с нотариална заверка на подписите от 27.11.2006 г. Тези доказателства са представени в съдебното производство и са приети в първото по делото съдебно заседание. От представената годишна данъчна декларация за 2006 г. се опровергава констатацията в ревизионния акт, че съпругът на ревизираното лице не е подавал такава. От съдържанието на представения договор за продажба на дружествени дялове от капитала на "Е. 5" ООД е видно, че цената от 2500 лева е платена и получена в брой при подписването му. Договорът е с достоверна дата по смисъла на чл. 181 ГПК, тъй като е сключен с нотариална заверка на подписите на 27.11.2006 г. Поради това основателно се поддържа в касационната жалба, че при съпоставка с установените при ревизията разходи, посочени и в заключението на ССЕ, към 31.12.2006 г. приходите превишават разходите със сумата от 4 092.68 лева. Допуснатото нарушение не засяга крайните изводи на съда по релевантния за спора факт - размерът на началното салдо за 2008 г. Видно от заключението на съдебно - счетоводната експертиза за 2007 г. са установени приходи в общ размер от 10 478.71 лева. Неоснователно е възражението за получени от съпруга Б. средства от продажба на дружествени дялове във "В. - Х." ЕООД. За разлика от договора, сключен от С. Б. през ноември 2006 г., този договор не съдържа данни за заплащане на цена и не може да служи като доказателство за получаване в брой на твърдяната сума. При начално салдо от 4 092.68 лева приходите за 2007 г. възлизат на 14 571.39 лева общо. Разходите на семейството за този период са в размер на 24 077.50 лева и превишават приходите, поради което към 31.12.2007 г. не са налице разполагаеми парични средства, които да послужат като начално салдо към 1.01.2008 г., както е прието и в обжалваното решение. Останалите възражения за разполагаеми парични средства от 60 000 лева получени по договор за заем, сключен между Б. Б. и М. М. и твърдения за начално салдо към 1.01.2008 г. правилно са отхвърлени като недоказани. Съдът е съобразил доказателствената сила на представените от жалбоподателя частни документи за сключване на договора, като ги е обсъдил във връзка с приложените от ответника ГДД на ревизираното лице, в които този заем не е деклариран. По отношение на направените от съпруга Б. Б. парични вноски в капитала за учредяване на търговски дружества - на "И. Е. Т." ЕООД в размер на 30000 лева, на "Й." ООД в размер на 50 000 лева и на "И. Е. О." ЕООД - 30 000 лева или общо 110 000 лева: По принцип паричните вноски в капитала на търговско дружество се включват като разход на съпруга, който ги е направил при обосноваване на обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК. Тази норма изрично предвижда, че ревизията по чл. 122 и сл. ДОПК се провежда при несъответствие на имущественото състояние и доходите на ревизираното лице. По силата на чл. 123, ал. 1, т. 2 ДОПК, в случаите по чл. 122, ал. 1, при определяне на основата по реда на чл. 122, ал. 2 се смята до доказване на противното, че е налице подлежаща на облагане с данъци печалба или доход, когато направените разходи от лицето и от свързаните с него лица по § 1, т. 3, буква "а" от допълнителните разпоредби явно и съществено превишават размера на декларираните получени средства. От тълкуването на чл. 122, ал. 1, т. 7 и чл. 123, ал. 1, т. 2 ДОПК следва, че наличието на основание за прилагане на особения ред по отношение на ревизираното физическо лице не може да се основава на разходи за вноски в капитала, респективно допълнителни парични вноски в търговски дружества направения от неговия съпруг. При доказано обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК по отношение на ревизирания съпруг, по силата на законовата презумпция в данъчната основа по чл. 122, ал. 2 ДОПК се включват и разходите на неговия съпруг, който е свързано лице по § 1, т. 3, б. "а" от ДР на ДОПК. В конкретния случай, като се изключат от паричния поток, вноските в капитала на обща стойност 110 000 лева, направени от съпруга Б. Б., по отношение на ревизираното лице С. Б. се установява несъответствие на имущественото й състояние с декларираните/получените доходи за 2008 г. Това е така, защото разходите за 2008 г. са в общ размер на 114 931.77 лева (224 931.77 лева - 110 000 лева) и превишават размера на установените по делото приходи от 7 833.73 лева. Поради това и на основание чл. 123, ал. 1, т. 2 ДОПК при определяне на данъчна основа, се включват и разходите на съпруга. Доказателства за противното не са ангажирани от ревизираното лице, чиято е доказателствената тежест, поради което решението в частта, в която е потвърден ревизионния акт относно установения данък по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ следва да се остави в сила. По отношение на 2009 г., неправилно и в нарушение на материалния закон съдът е приел, че данъчната основа по чл. 122, ал. 2 ДОПК е формирана законосъобразно. Нормата на чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ изисква размерът на данъка върху доходите на физическите лица да бъде определен върху годишна данъчна основа. В случая от ревизионния доклад е видно, че за 2009 г. е определен недостиг на парични средства в размер на 395 816.18 лева общо за двамата съпрузи. Същевременно са установени и налични парични средства към 31.12.2009 г. в размер на 941.45 лева. Това се потвърждава и от съпоставката на приходите и разходите, съставена в протокола за извършена предварителна проверка за установяване на факти и обстоятелства (л. 109 от делото). Този подход на органите по приходите е в противоречие с нормата на чл. 48, ал. 1 във връзка с чл. 17 ЗДДФЛ. Съдът, съгласно чл. 160, ал. 2 ДОПК, е длъжен да извърши проверка за материалната законосъобразност на определената данъчна основа по чл. 122, ал. 2 ДОПК. Изводът в обжалваното решение, че възприетият от органите по приходи способ за определяне на "недостиг" формира годишна данъчна основа, върху която е приложен размера на данъка по материалния закон, е изцяло бланкетен и не е основан на анализ на извършената съпоставка на приходите и разходите в ревизионния доклад. В случая за 2009 г. при ревизията са установени доходи, респективно разполагаеми парични средства в брой в общ размер на 108 217.99 лева. те са формирани от доходи от трудови правоотношения, изтеглени суми в брой от банкови сметки (кредитна карта в ПИБ и разплащателни сметки в Банка ДСК), предоставен заем от Х. Х. на Б. Б. в размер на 57 500 лева. Разходите са в общ размер 503 092.72 лева и включват вноски в банкови сметки, направени от съпрузите, платени сметки към Мобилтел и Глобул, разходи за топлоенергия, вода, ел. енергия и обичайни разходи за издръжка по данни на НСИ за домакинство, разходи за пътуване до Рим, Италия, за покупка на недвижими имоти, вноска в капитала на "И. Е. Л." ЕООД, направена от С. Б., както и предоставени заеми - от Б. Б. на Н. С. и В. С. в размер на 234 700 лева и от С. Б. на Ю. Б. и лена Б. в размер на 20 000 лева и на "В. Т. 999" ООД в размер на 100 000 лева. Разликата между разходите и приходите към 31.12.2009 г. е 394 874.73 лева, а не 395 816.18 лева, както е посочено в ревизионния доклад. Тази разлика от 941.45 лева съответства на сумата, посочена в ревизионния акт като налична към 31.12.2009 г., която сума е включена и като начално салдо към 1.01.2010 г. Основателно е и възражението, че в приходите за 2009 г. не е включена изтеглена сума от банкова сметка на Б. Б.. От представеното по делото банково извлечение от разплащателната му сметка в Банка ДСК е видно, че на 30.11.2009 г. е изтеглил в брой сумата от 820 лева, заплата за м. 10.2009 г. (л. 265, приложение № 3, респ. папка № 6). Останалите суми от работна заплата за периода м. 01. м. 09.2009 г. и за м. 11.2009 г., които са изтеглени в брой, са включени в приходите за 2009 г., с изключение на изтеглената заплата за м. 10.2009 г. Съдът не е изпълнил задължението си да извърши проверка на приходите и разходите на ревизираното лице, а бланкетно е приел, че същите са установени правилно и следва да обсъди единствено конкретните възражения на жалбоподателя. Нарушението е съществено, тъй като е довело до потвърждаване на данъчна основа, в противоречие с доказателствата по делото. По отношение на останалите конкретни суми, изтеглени от Б. Б. от сметка в Банка ДСК, доводите в касационната жалба, че следва да бъдат включени в приходите за 2009 г., са в противоречие с доказателствата по делото. Сумата от 800 лева, изтеглена на 23.12.2009 г. и представляваща работна заплата на Б. за м. 11.2009 г. е включена в приходите - стр. 32 от ревизионния доклад. Сумата от 1 650 лева е изтеглена от Б. в брой на 30.03.2009 г., но на същата дата е внесена в брой сумата от 1 644 лева (банково извлечение на л. 256, приложение № 3 или папка № 6). В паричния поток, изготвен от органите по приходите тези суми не са включени нито като разход, нито като приход. Те се компенсират до размера на по-малката от тях, като в резултат са налице 6 лева изтеглени в брой, които се явяват разполагаеми на семейството. По аналогични съображения не следва да се включва в приходите и сумата от 1500 лева, изтеглена на 21.04.2009 г., тъй като тази сума е внесена в брой от лицето на същата дата. Вноската е разход и компенсира изцяло приходът от последващото й теглене от същата сметка. От банковата сметка на С. Б. в Банка ДСК АД за м. 12.2009 г. не са извършвани тегления съгласно представеното банково извлечение. По отношение на разходите за пътуване в размер на 500 лева до Рим, Италия, съдът е приел, че пътуването е установено по писмените обяснения на Б.и. Съдът е обсъдил това възражение и изложените мотиви не следва да се повтарят. От изложеното следва, че установените при ревизията приходи от 108 217.99 лева следва да се увеличат със сумата от 945.41 лева налични към 31.12.2009 г., както и със сумата от 826 лева, изтеглена в брой от съпруга Б. от банковата му сметка в Банка ДСК АД (820 лева на 30.11.2009 г. и 6 лева на 30.03.2009 г.) - общо 109 989.40 лева. Останалите възражения за разполагаеми парични средства от касовата наличност на търговските дружества, формирана от капитала им, не се доказват по делото. По представените банкови документи за изтегляне на сумите от набирателните сметки, ревизираното лице и неговия съпруг, са действали като представители на търговските дружествата. В приетото по делото заключение на вещото лице по ССЕ изрично е посочено, че за да се ползват тези средства за лични нужди на собственика, съответно съдружника, е следвало да се отразят по сметка 499 "Други дебитори", като средства предоставени за лични нужди на собственика. В случая такова отразяване не е установено от експерта. За разпореждане с касовата наличност на дружествата в лична полза не са ангажирани други доказателства, поради което доводите в касационната жалба за допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, поради липсата на мотиви в решението са неоснователни. Поради това съдът не е допуснал и нарушение на чл. 202 от ГПК, като не е кредитирал заключението на ССЕ, което е установило превишение на приходите към 31.12.2009 г. С оглед на изложеното установеното превишение на разходите за 2009 г. е в размер на 393 103.22 лева, а не както е прието 395 816.18 лева. Половината от така установения "недостиг", са определени като данъчна основа по чл. 122, ал. 2 ДОПК за доходите на ревизираното лице - в размер на 196 551.66 лева. Дължимият данък за довнасяне по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ е в размер на 19 655.17 лева, а не 19 790.81 лева, както е установено в ревизионния акт. За разликата над 19 655.17 лева и съответните лихви, решението, с което е отхвърлена жалбата е неправилно постановено и следва да се отмени, като вместо него се постанови друго, с което се отмени установеното задължение над посочения размер или за сумата от 135.64 лева и съответните лихви. За 2010 г.: И за този период съдът не е извършил дължимата проверка за законосъобразност на формираната данъчна основа по чл. 122, ал. 2 ДОПК. От мотивите на ревизионния доклад е видно, че установеният недостиг на парични средства за 2010 г. е 85 060.70 лева, а същевременно е налице констатация за налични парични средства към 31.12.2010 г. в размер на 34 022.34 лева. От таблицата, изготвена в протокола за извършената предварителна проверка и от таблицата в ревизионния доклад е видно, че сумата от 85 060.70 лева сбор от превишение на разходите над приходите към конкретни дати през годината, а не към 31.12.2010 г. Както се посочи по-горе така определената данъчна основа е в противоречие с чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ, който изисква размерът на данъка да се определя върху годишна данъчна основа по чл. 17 ЗДДФЛ. По изготвената в настоящата ревизия справка се установяват приходи в общ размер 215 519.83 лева и разходи в общ размер на 267 499.81 лева и превишение на разходите с 51 979.98 лева общо за двамата съпрузи. В касационното производство е представен ревизионен доклад № Р-22221016008825-092-001/1.06.2017 г. съставен в резултат на ревизия възложена на Б. Б. на 13.12.2016 г., след постановяване на решение № 11021/19.10.2016 г. на ВАС по адм. дело № 5530/2016 г., с което предходният ревизионен акт № Р-2210-1403038-091-01/10.09.2014 г. на съпруга е обявен за нищожен. В тази връзка основателно е възражението в касационната жалба, че съдът неправилно е приел за потвърден с влязло в сила съдебно решение ревизионния акт от 10.09.2014 г., издаден на Б. С. Б.. От фактическите констатации в ревизионния доклад от 1.06.2017 г. е видно, че за процесния период на 2010 г. на съпруга е извършен анализ на имущественото състояние и е установено превишение на приходите над разходите т. е. не е установено обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК. Установените постъпления са в общ размер на 348 989.87 лева, в това число получени суми от вземания от трети лица в размер на 119 130 лева и получени заеми в размер на 148 000 лева. От мотивите в доклада (стр. 6) е видно, че в хода на новата ревизия са представени два броя РКО за възстановени суми от по 30 000 лева от "И. е. о." ЕООД и "И. е. т." ЕООД. Само въз основа на тези данни не може да се прецени дали признатите от органите по приходите получени суми от вземания от трети лица в размер на 119 130 лева, включват и сумите по спорните РКО. От изложеното следва, че размерът на приходите и разходите, въз основа на които е формирана данъчната основа по чл. 122, ал. 2 ДОПК на ревизираното лице за 2010 г., не е изяснен от фактическа страна. Предвид забраната за нови фактически установявания в касационното производство по чл. 220 АПК относно установеното имуществено състояние на съпруга за същия период, което е относимо към изготвения общ паричен поток, решението в частта за 2010 г. следва да се отмени и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. В производството по чл. 226 АПК, първоинстанционният съд следва да постави допълнителна задача на вещото лице по ССЕ, да даде отговор на въпроса сумата от 119 130 лева, признати вземания от трети лица на съпруга Б. Б., съответно сумата от 148 000 лева, получени заеми от трети лица по ревизионен доклад № Р-22221016008825-092-001/1.06.2017 г., включват ли и твърдените възстановени средства по РКО, издадени от "И. е. о." ЕООД и "И. е. т." ЕООД по 30 000 лева. Вещото лице да изготви съпоставка на приходите и разходите на Б. на годишна база, въз основа на годишния размер на приходите и разходите на семейството към 31.12.2010 г. и да посочи салдото към 31.12.2010 г. - общо за семейството и съответно за С. Б., като в зависимост от отговора на първия въпрос - включи или не възстановени суми по посочените РКО. При постановяване на съдебното решение, съдът следва да обсъди заключението на вещото лице съгласно чл. 202 ГПК във връзка с представените по делото извлечения от счетоводни регистри на дружествата "И. е. о." ЕООД и "И. е. т." ЕООД и да изложи мотиви по наличието на основание по чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК за 2010 г. и съответно размера на данъчната основа и размера на данъка за този период. По разноските: При този изход на спора, следва да се отмени решението и в частта на присъдените в полза на администрацията разноски за сумата над 1892.19 лева. В касационното производство спорът приключва окончателно в частта на установените задължения за 2008 г. и 2009 г. Материалният интерес за който се отхвърля касационната жалба е в общ размер 45 406.42 лева (главница и лихви), поради което на ответника се дължи юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 1892.19 лева. Решението се отменя и спорът се решава по същество за материален интерес от 135. 64 лева и съответните лихви от 60.50 лева. При дължимо направени разходи от 3 715 лева за двете съдебни инстанции, на касатора следва да се присъдят разноски в размер на 15.99 лева. Делото се връща за ново разглеждане в частта на установените задължения за 2010 г. в общ размер от 5 719.43 лева (главница и лихви), като по разноските, в това число и тези за настоящото касационно производство следва да се произнесе първоинстанционният съд съгласно чл. 226, ал. 3 ДОПК. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение,