Решение № 4024 от 21.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 11368/2012 г.

Решение № 4024 от 21.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 11368/2012 г., VII о., докладчик съдията Соня Янкулова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Държавно предприятие "Транспортно строителство и възстановяване", гр. София, кв. "Илиянци", ул. "Кирил Благоев" № 14 срещу решение № 367 от 04.07.2012 г. на Административен съд, гр. Велико Търново, постановено по административно дело № 497/2011 г.

С обжалваното решение съдът отхвърлил жалбата на държавното предприятие срещу раздел IV на решение № 748 по протокол № 65 от 27.01.2011 г. на общински съвет, гр. Горна Оряховица.

Касационният жалбоподател счита обжалваното решение за неправилно, постановено в нарушение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Съдът не е следвало, в противоречие с предходно отменително определение на Върховния административен съд, да приема, че оспореното решение не поражда права и задължения за трети лица. Съдът не отчел, че оспореното решение не може да има обратно действие, тъй като с него се предвиждат санкции. Моли съда да отмени решението и постанови друго, с което да отмени оспореното решение на общинския съвет. Претендира направените по делото разноски.

Ответникът по касационната жалба - Общински съвет, гр. Горна Оряховица, не взема становище.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Съдът не извършил проверка за спазването на чл. 66, 69 и 71 от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ) и не е дал указания по реда на чл. 171, ал. 4 във вр. с чл. 184 АПК. Не е обсъден внимателно и чл. 8, ал. 5 ЗМДТ. Ако съдът бе сторил това би установил, че законодателят не регламентира никакви условия за освобождаването от заплащане на такси, когато услугите не се ползват. Не е съобразил и чл. 79 АПК във вр. с чл. 11, ал. 3 Закона за нормативните актове (ЗНА), поради което не установил, че приемането на решението е в противоречие с императивни разпоредби. Съдът не отчел също, че е недопустимо да се ограничават правата на собствениците на имоти, когато не ползват имотите си и са спазили установения в наредбата по чл. 8, ал. 5 ЗМДТ ред. Съдебното решение е неправилно и следва да се отмени като се прогласи нищожността на т. IV от решение № 748 на Общинския съвет.

Върховният административен съд счита касационната жалба за допустима - подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество касационната жалба е основателна.

За да постанови обжалваното решение съдът приел от фактическа страна, че:

1. С предложение № 24 от 14.01.2011 г. кметът на община Горна Оряховица предложил на общинския съвет проект на решение относно определяне на размера на такса битови отпадъци за 2011 г., "както и да не се събира такса за имотите, които няма да се ползват през цялата 2011 г. и е подадена декларация за това от собственика или ползвателя до 20.12.2010 г. при условие, че собствениците им нямат публични задължения за текущата и за минали години. "

1. На свое заседание от 27.01.2011 г. общинският съвет приел предложението на кмета, в т. ч. и досежно условията, при които не следва да се събира такса за битови отпадъци, т. IV на решение № 748 по протокол № 65.

1. Решението било прието при кворум от 26 съветника, от които 24 гласували "за", 1 "против" и 1 "въздържал се". Гласуването било поименно.

1. През мандат 2007 - 2011 г. Общинският съвет, гр. Горна Оряховица бил в състав от 33 съветници.

1. На 08.04.2011 г. на държавното предприятие били връчени съобщения за дължимата такса битови отпадъци за притежаваните от него имоти. Със жалба, вх. № РД-2600-370 от 15.04.2011 г., предприятието оспорило определените му задължения пред кмета на общината.

1. С писмо, получено от предприятието на 05.05.2011 г. кметът на общината отказал да уважи жалбата като се позовал на решение № 748 от 27.01.2011 г.

1. С жалба, подадена чрез общинския съвет на 19.05.2011 г., вх. № 214, предприятието оспорило решение № 748.

При така установените факти съдът приел от правна страна, че оспореното решение е прието от компетентен орган, в исканата от закона форма и при спазване на административнопроизводствените правила включително и досежно начина на формиране на волята на органа. Приел, че не е налице противоречие с материалния закон, което да е толкова тежко, че да прави последиците нетърпими от правовия ред. Оспореното решение не касае изменение в начина и размера на таксата за битови отпадъци, поради което не е в нарушение на чл. 68 ЗМДТ. Въз основа на това направил извод за неоснователност на жалбата и я отхвърлил.

Този извод на съда е неправилен.

По делото няма спор за факти. Съдът установил релевантните за предмета на спора факта и настоящата инстанция ги приема за правилно и пълно доказани така, както са изложени по-горе. Спорът е досежно приложението на материалния закон.

За да се прецени правилността на обжалваното съдебно решение е необходимо да се прецени съдържанието на оспорения административен акт и правомощието, в чието изпълнение е приет. Съгласно чл. 9 ЗМДТ общинският съвет приема наредба за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги. Съгласно чл. 8, ал. 5 ЗМДТ общинският съвет с наредбата, определя реда, по който лицата, неползващи услугата през съответната година или през определен период от нея, се освобождават от заплащане на съответната такса.

Какво показват фактите по делото? Решение № 748, както изрично е посочено и в мотивите му, е прието на основание чл. 66, ал. 1, чл. 67, ал. 2 и 4 ЗМДТ и чл. 9, 10 и 11 от Наредбата. Член 66, ал. 1 ЗМДТ сочи, че таксата се определя в годишен размер за всяко населено място с решение на общинския съвет, а чл. 67 в посочените две алинеи установява начина на определяне на таксата. Видно от съдържанието на т. I, II и III от решение № 748 с него общинският съвет определил именно годишния размер на таксата. Т. е. в тази си част решението е в съответствие с нормативно определената компетентност на общинския съвет и има характер на общ административен акт по смисъла на чл. 65 АПК. С т. IV обаче съветът приел условия, при които от задължените лица няма да се събира такса. Кога, при какви условия, не се дължи такса битови отпадъци е определил закона - чл. 71 ЗМДТ. Законодателят не е делегирал на общинските съвети правомощието да определят условия, при които не се дължи такса. Делегацията на законодателя е само досежно реда, по който лицата, които не ползват услугата се освобождават от заплащане на съответната такса - чл. 8, ал. 5 ЗМДТ. Редът за упражняване на едно право е нещо коренно различно от условията, при които това право се упражнява. В случая общинският съвет превишил компетентността си, излязъл извън нейните законови рамки, и постановил акт, за който не е овластен. Оспореният акт е постановен при наличие на порок, който го прави нищожен - при липсата на компетентност. Не органа на местното самоуправление - общинският съвет, а Народното събрание е компетентно да определи условията, при които не се дължи такса битови отпадъци и това е сторено от него в изричната разпоредба на чл. 71 ЗМДТ. Налице е нищожност по материя - ratio materiae. Порокът е такъв, че прави ненужно обсъждането на останалите, допуснати от органа нарушения.

Следва да се посочи, че таксата за битови отпадъци е цена на реално предоставяна от общината услуга. Поставянето на заплащането на услугата в зависимост не от фактическото й ползване, а от други обстоятелства превръща таксата не в цена на услугата, а в санкция за твърдяно неправомерно поведение по друго правоотношение, макар и между същите страни. Такава промяна на характера на таксата законът не допуска. Именно поради това законодателят изрично е посочил кога не се дължи такса - когато услугата не се престира или не се ползва, при спазване на законовите предпоставки - чл. 71 и чл. 8, ал. 5 ЗМДТ. Всякакви други условия са незаконосъобразни и недопустими от закона. Що се отнася до евентуалните трудности, които общината има по събиране на своите вземания, то съществува законово установена процедура за събиране на публичните общински вземания и компетентен за нейното осъществяване е не друг, а именно общинската администрация - чл. 4, ал. 1 ЗМДТ. Опита да се постигне събираемост на публичните общински вземания чрез неразрешени от закона способи е нетърпим (по израза на първоинстанционния съд) от правовия ред.

Само за пълнота на изложението следва да се посочи, че в оспорената част решението изменя чл. 15, т. 2 от Наредбата като добавя към съществуващия текст "при условие, че собствениците им нямат публични задължения за текущата и за минали години". Изменението на една наредба става по реда, по който се приема самата наредба. Именно поради това прокурорът сочи, че са нарушени и задължителните процедурни правила по приемане изменението на един нормативен акт, в т. ч. и собствените правила на общинския съвет - чл. 65 и 66 от Правилника за организацията и дейността на общински съвет, Горна Оряховица (Правилника). Нарушени са и правилата по разгласяване на изменението на наредбата - по делото няма доказателства за спазване на разпоредбите на чл. 78, ал. 3 АПК, съответно чл. 64 от Правилника, но както бе посочено, всички тези пороци са ирелевантни, тъй като е налице материална некомпетентност на органа да приема акт, с който да определя условия, при които такса не се дължи. Значимостта на порока, от който страда оспорения акт, прави безпредметно и обсъждането на доводите на касатора за придаване обратно действие на решението на общинския съвет.

Първоинстанционният съд, като не установил този изключително тежък порок на оспорения административен акт постановил материално незаконосъобразно решение. Същото следва да бъде отменено. Делото е изяснено от фактическа и правна страна. Не се налага установяването на нови факти, а и съдът, в хода на производството не е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила. С оглед на това и при изяснения от фактическа и правна страна спор съдът следва да постанови решение по същество, с което да обяви нищожността на раздел IV на решение № 748 по протокол № 65 от 27.01.2011 г. на Общински съвет, гр. Горна Оряховица.

С оглед на изхода от делото, направено от касатора искане и на основание чл. 143, ал. 1 АПК съдът следва да осъди общински съвет, гр. Горна Оряховица, да заплати на Държавно предприятие "Транспортно строителство и възстановяване", гр. Горна Оряховица, направените по делото разноски. Видно от доказателствата по делото същите са в размер на 95, 00 лв. държавни такси.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 222, ал. 1 във вр. с чл. 172, ал. 1 АПК Върховният административен съд