Определение № 50 от 21.04.2020 г. на ВКС по гр. д. № 833/2020 г.

Производство е по чл. 307, ал.1 ГПК. Делото е образувано по молба от 29.11.2019г. подадена от „Биосет Комерс“ ЕООД, ЕИК 102058366, чрез пълномощника адв. Б. Т., с която се иска отмяна на основание чл.303, ал.1, т.1 ГПК на решение № IV-146 от 17.12.2015г. по гр.д.№1851/2015г. на Бургаски окръжен съд, с което след частична отмяна и частично потвърждаване на първоинстанционното решение от 02.07.2015г. по гр.д. № 930/2013г. на Бургаски районен съд, молителят е осъден да заплати на Г. Щ. Х. на основание чл. 346 ГПК, във вр. с чл.30, ал.3 ЗС сумата 14 514,40 лв., представляваща полагащия му се дял от събраните от дружеството наеми от съсобствения им имот за периода 10.06.2010г.- 17.10.2013г., ведно със законната лихва от 17.10.2013г. до окончателното изплащане. В молбата се твърди, че са налице предпоставките по чл.303, ал.1, т.1 ГПК, като се излагат доводи, че са налице нови обстоятелства и нови писмени доказателства, а именно: договор за наем между „Ехнатон Ко“ ООД - наемател и Р. С. Л. и С. М. Л. – наемодатели, за периода 01.07.2012г. - 01.07.2015г. за обект, представляващ беседка във вътрешен двор, изградена в [населено място], [улица]; годишна данъчна декларация по чл. 50 ЗДДФЛ за 2012г., подадена от Р. С. Л., ведно с Приложение № 4; Служебна бележка за изплатен наем за месец декември 2012г., издадена от „Ехнатон Ко“ ООД; Служебна бележка за изплатен наем за месец януари 2013г., издадена от „Ехнатон Ко“ ООД, които доказателства според молителя са съществували при предявяване на иска и разглеждането на делото, но не са му били известни, респективно не са станали достояние на съда, а в същото време са от съществено значение за спора, тъй като ако са били приобщени като доказателства по делото, то би се стигнало до правен резултат, различен от постановения с решението, чиято отмяна се иска. Ответникът по молбата Г. Щ. Х., чрез пълномощника адв. С. Т., твърди, че молбата за отмяна е неоснователна, тъй като представените към молбата писмени доказателства са неотносими към предмета на спора и не са от съществено значение за делото. При извършената проверка по чл. 307 ГПК Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о., намира молбата за отмяна за допустима. Същата е подадена в рамките на срока по чл.305, ал.1, т.1 ГПК, считано от момента, в който дружеството твърди, че е открило новите доказателства. Внесена е дължимата държавна такса. Поради това молбата следва да се допусне до разглеждане в открито заседание. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.