Определение № 270 от 31.10.2017 г. на ВКС по гр. д. № 1370/2017 г.

Производството е по чл. 248 ГПК. Постъпила е молба от адв. Г. К. в качеството му на пълномощник на И. Х. Н. от [населено място] с искане да бъдат присъдени направените от доверителя му разноски по делото за производството по чл. 303 ГПК пред ВКС. В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК насрещната страна И. Х. Д. от [населено място] не е взела становище. Молбата е допустима и основателна. Видно от данните по делото, с решение № 77 от 18.07.2017 г. по гр.д. № 1370/2017 г. на ВКС, I г.о., е оставена без уважение молбата на И. Х. Д. за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК на влязлото в сила решение № II-36 от 19.04.2016 г по гр.д. № 280/2016 г. на Бургаския окръжен съд. В производството по отмяна И. Х. Н. е имал качествата на ответник. По делото е постъпил отговор на молбата за отмяна, изготвен от неговия пълномощник адв. Г. К., към който е приложен договор за правна защита и съдействие от 24.03.2017 г. и фактура № [ЕГН]/24.03.2017 г., видно от които е бил договорен и заплатен адвокатски хонорар в размер на 1200 /хиляда и двеста/ лева за изготвяне на отговор, процесуално представителство и защита в пълен обем пред ВКС. С решението си по делото съдът е пропуснал да присъди направените от него разноски, макар в отговора да е било направено такова искане. Налице са основанията, визирани в чл. 78, ал. 3 ГПК, поради което молбата следва да бъде уважена, като на молителя бъде присъдена сумата 1200 /хиляда и двеста/ лева - заплатено възнаграждение за адвокатски услуги за защита срещу подадената от И. Х. Д. молба за отмяна на влязлото в сила решение на Бургаския окръжен съд. Водим от гореизложеното съдът