Определение № 93 от 01.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 2700/2015 г.

Производството е по чл. 307, ал. 1 ГПК, образувано по подадената на 14.08.2014 год. от К. Д. Т. от [населено място], чрез пълномощника му адв. В. К., молба за отмяна на влязлото в сила решение от 10.11.1998 год. по гр. д. № 6191/1993 год. на Пловдивския районен съд. С него е изнесен на публична продан делбения имот, представляващ нива от 10.480 дка по решение № Т-168/16.03.93 год. на ПК-П., а по скица от 10.882 дка, съставляваща парцел Х-248 в кв. 34 по комасационния план от 1940 год. на кв. „П., с посочена първоначална цена и дяловете на съделителите, при които да се разпредели получената при проданта сума. Молителят поддържа като основания за отмяна предвидените в чл. 303, ал. 1, т. 1 и т. 5 ГПК, като е и поискал допускане на обезпечение чрез спиране на образуваното въз основа на влязлото в сила решение изпълнително дело № 233/2014 год. на ЧСИ М. О., с рег. № 758. Ответниците по молбата за отмяна не са взели становище по нея. Върховният касационен съд, в настоящият състав на ІІ гражданско отделение, при проверката за допустимостта на молбата за отмяна с оглед изложените в нея съображения и поддържаните от молителя доводи, констатира следното: І. Решението, чиято отмяна се иска с подадената от К. Т. молба, е постановено по реда на отменения ГПК и е влязло в сила най-късно на 3.05.2001 год. /с влизане в сила на определението за прекратяване на въззивното производство по подадената от част от съделителите жалба против него/. Видно от данните по делото молителят е получил съобщение за решението на 1.12. 98 год. и не го е обжалвал в законния срок. Съгласно разпоредбата на чл. 232, ал. 1 ГПК /отм./ молба за отмяна на влязло в сила решение във всички случаи не може да се подаде по-късно от изтичане на една година от възникване на основанието за отмяна, а ако то предхожда решението, чиято отмяна се иска, началният момент на срока е влизане в сила на решението. При приложение на тази разпоредба от отменения ГПК несъмнено пределният едногодишен срок за подаване на молба за отмяна е изтекъл, считано от влизането в сила на решението от 10.11.98 год., далеч преди подаване на настоящата на 14.08.2014 год. При това положение се поставя въпросът допустима ли е при действието на новия ГПК /в сила от 1.03.2008 год./ молба за отмяна на влязло в сила решение, постановено при действието на отменения ГПК, ако е изтекъл едногодишния срок по чл. 232, ал. 1 ГПК /отм./. Този въпрос е поставен по образуваното ТР № 7/2014 год. на ОСГТК на ВКС, насрочено за 18.06.2015 год., поради което и с оглед значението му за допустимостта на настоящето производство по отмяна, последното следва да се спре до приемане на горното ТР, по аргумент от 229, ал. 1, т. 4 ГПК. ІІ. Искането на молителя за допускане на обезпечение чрез спиране на изпълнението по образуваното изпълнително производство по своята същност е относимо към спиране на изпълнението, съгласно чл. 309 ГПК, тъй като съгласно чл. 389, ал. 1 ГПК обезпечение на предявен иск може да се иска във всяко положение на делото до приключване на съдебното дирене във въззивното производство. Следователно, в производството по отмяна като извънинстанционно производство такова искане е недопустимо за се прави, респ. да се постановява определение по обезпечение на предявения иск. По реда на чл. 309 ГПК, във връзка с чл. 282, ал. 2-6 ГПК съдът може да спре изпълнението на решението, но с оглед формулираното в молбата искане не може да се приеме такова искане да е направено, а и не е представено надлежно обезпечение, респ. не е поискано определянето му от съда. Поради тези съображения молбата в тази й част е неоснователна и следва да се остави без уважение. Водим от горното настоящият състав на ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ІІ гражданско отделение