Определение № 5456 от 26.11.2024 г. на ВКС по гр. д. № 3/2024 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на П. С. С., със съдебен адрес [населено място], подадена чрез адвокат П. П., срещу определение № 2212 от 05.09.2023 г. по в.гр.д. № 2932/2022 г. на Софийския апелативен съд, с което е оставена без уважение молбата ѝ за изменение на решение № 789 от 12.06.2023 г. по същото дело, като ѝ бъдат присъдени направените в производството пред въззивната инстанция разноски. Ответникът А. М. Н., със съдебен адрес [населено място], е депозирал отговор, с който частната жалба се оспорва като неоснователна. В обжалваното определение съдът е посочил, че поддържа съображенията си, поради които с решението по съществото на спора не е присъдил на страната разноски, въпреки направеното искане и своевременно представените списък на разноски по чл. 80 ГПК и договор за правна защита и съдействие. Съдът е приел, че представеният договор не удостоверява реалното плащане на уговореното между страната и процесуалния ѝ представител възнаграждание, в размер на 14 100 лв., доколкото противоречи на чл. 3 от Закона за ограничаване на плащанията в брой. При тези мотиви на съда, частната жалба се явява основателна, поради следните съображения: Нормите на чл. 78, ал. 1 вр. ал. 3 ГПК установяват възможност за всяка от страните в процеса да ангажира отговорността на насрещната за направените от нея разноски съобразно изхода на спора. Съгласно т. от ТР № 6 от 06.11.2013 г. по тълк.д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС правилата на чл. 78 ГПК са приложими само при доказването на реалното извършване на претендираните от страната разноски. Предпоставките за ангажиране на отговорността за разноски са две - съдът да е сезиран с искане за присъждането им и да са представени доказателства за това, че са реално направени в производството. В договора за правна помощ следва да бъде указан видът на плащане, като когато възнаграждението е заплатено в брой, този факт следва да бъде отразен в договора за правна помощ, а самият договор да е приложен по делото. В този случай той има характер на разписка, с която се удостоверява, че страната не само е договорила, но и заплатила адвокатското възнаграждение. В конкретния случай жалбоподателката своевременно е направила искането си в отговора на въззивната жалба и в срок са представени доказателства за реалното заплащане на уговорения хонорар, поради което са налице предпоставките за присъждането му. Евентуалното нарушаване на правилата на Закона за ограничаване на плащанията в брой е неотносимо към преценката за реалното заплащане на адвокатското възнаграждение в настоящото производство, доколкото не подлежи на установяване и санкциониране от гражданския съд, и не се отразява на преценката за реалното заплащане на хонорара съобразно посоченото по-горе. Доколкото са изпълнени предпоставките на чл. 78 ГПК, следва да бъде разгледано направеното от насрещната страна в съдебно заседание възражение за прекомерност на адвокатския хонорар, заплатен от жалбоподателката. Възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК се свежда до преценка за съотношението на цената на адвокатска защита и фактическата и правна сложност на делото. Предвид липсата на фактическа и правна сложност на делото и действително осъществените действия – изготвяне на отговор на ввъззивна жалба и осъществяване на процесуално представителство в единственото по делото открито съдебно заседание, в което не са събирани нови доказателства, на страната следва да бъдат присъдени 5000 лв. деловодни разноски. Мотивиран от гореизложеното, Върховен касационен съд, състав на Трето отделение