Решение № 7074 от 24.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 2234/2026 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Районна здравноосигурителна каса – Бургас (РЗОК), чрез процесуален представител Д. Сотирова, против Решение № 11173 от 15.12.2025 г. по адм. дело № 1603/2025 г. по описа на Административен съд – Бургас. В жалбата са изложени доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост- касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Претендира разноски. Ответникът по касационната жалба – „Университетска многопрофилна болница за активно лечение - Бургас“ АД („УМБАЛ - Бургас“ АД) в писмен отговор оспорва основателността на касационната жалба. Намира първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно, поради което моли за оставянето му в сила. Върховният административен съд, състав на Шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл.218, ал. 2 от АПК, настоящият състав намира касационната жалба за неоснователна по следните съображения: Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд – Бургас е Заповед за налагане на санкции № РД-25-1332/06.08.2025 г. издадена от директора на Районната здравноосигурителна каса – Бургас за сумата от 1600,00 лв. (хиляда и шестотин лева). От фактическа страна по делото е установено следното: На 24.10.2023 г. между НЗОК и „УМБАЛ – Бургас“ АД е сключен Договор № 020607/24.10.2023 г. за оказване на болнична помощ по клинични пътеки, амбулаторни и клинични процедури на основание чл. 59, ал. 1 ЗЗО и в съответствие с НРД за медицинските дейности 2023–2025 г. Със Заповед № РД-25-991/9.06.2025 г. директорът на РЗОК – Бургас е разпоредил извършването на проверка на лечебното заведение по реда на чл. 72, ал. 2 ЗЗО, обхващаща отчетената дейност за месец май 2025 г. и спазването на изискванията на НРД за медицинските дейности 2023–2025 г. За резултатите е съставен Протокол № 1002/10.06.2025 г., в който са констатирани общо седем нарушения. По т. 1–4 от протокола е прието, че в четири епикризи липсва реквизит „кръвна група/Rh“, въпреки че същият е бил определен по време на хоспитализацията, което е квалифицирано като нарушение на чл. 322, ал. 3 НРД за МД 2023–2025 г. По т. 5–7 е прието, че в три протокола за ултразвуково изследване липсва собственоръчно изписано име на специалиста, разчел изследването, което е квалифицирано като нарушение на чл. 324, т. 8 НРД. В законоустановения срок лечебното заведение е подало възражение срещу констатациите. Поради непосочване на представители от страна на Българския лекарски съюз не е сформирана арбитражна комисия по чл. 75 ЗЗО и възражението не е разгледано. Въз основа на констатациите в протокола директорът на РЗОК – Бургас е издал оспорената заповед, с която на основание чл. 455, ал. 3 НРД за МД 2023–2025 г. е наложил на лечебното заведение четири финансови неустойки по 250 лв. за нарушенията по т. 1–4 и три финансови неустойки по 200 лв. за нарушенията по т. 5–7, или общо 1600,00 лв. Заповедта е връчена на лечебното заведение на 12.08.2025 г. като същата е обжалвана в законоустановения срок пред Административен съд – Бургас. Първоинстанционният съд е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в изискуемата форма, при спазване на административнопроизводствените правила, но при неправилно приложение на материалния закон. По отношение на нарушенията по т. 1–4 съдът приема, че липсата на реквизит в епикризите представлява нарушение при воденето на медицинската документация, а не нарушение на условията и реда за оказване на медицинска помощ, поради което е приложена неправилна правна квалификация и несъответстваща санкционна разпоредба. По отношение на нарушенията по т. 5–7 се приема, че не е доказано нарушение на чл. 324, т. 8 НРД, а евентуалната непълнота в протоколите за ултразвуково изследване като същото касае документирането на медицинската дейност, а не оказването на медицинска помощ. Поради неправилното приложение на материалния закон, включително несъответствие с изискванията на чл. 453, ал. 2 НРД, съдът е отменил оспорената заповед. Решението е валидно, допустимо и правилно. Първоинстанционният съд е изяснил в пълнота релевантните за спора факти и е формирал законосъобразни правни изводи, които настоящият състав споделя. Съгласно чл. 76, ал. 2 ЗЗО санкциите на лечебните заведения – изпълнители на болнична помощ се налагат със заповед на управителя на НЗОК, съответно на директора на РЗОК, която се издава в срок до един месец от уведомяването от страна на арбитражната комисия на управителя на НЗОК, съответно на директора на РЗОК, че са потвърдени констатациите на длъжностното лице по чл. 72, ал. 2 ЗЗО, и се съобщава на лицето – обект на проверката. Правилно първоинстанционният съд е приел, че заповедта е издадена при спазване на чл. 76, ал. 4 ЗЗО, доколкото при невъзможност за сформиране на арбитражна комисия законът изрично допуска директорът на РЗОК да издаде мотивирана заповед за налагане на санкции без нейното становище. По отношение на материалната законосъобразност, основателно Административен съд – Бургас е приел, че констатираните нарушения по т. 1– 4 от заповедта се свеждат до непълнота в съдържанието на издадените епикризи и представляват нарушения при воденето на медицинската документация, а не нарушения на условията и реда за оказване на медицинска помощ по смисъла на чл. 55, ал. 2, т. 2 и т. 3 ЗЗО. Следователно административният орган неправилно е приложил санкционната разпоредба на чл. 455, ал. 3 НРД за медицинските дейности 2023–2025 г., вместо чл. 457, ал. 3 НРД, уреждащ нарушенията при работа с медицинската документация. Законосъобразен е и изводът на първоинстанционния съд относно нарушенията по т. 5–7 от заповедта. От събраните по делото доказателства не се установява осъществяването на неправомерни действия, обективирани в чл. 324, т. 8 НРД за медицинските дейности 2023–2025 г., доколкото протоколите от ултразвуковите изследвания съдържат името на специалиста и неговия собственоръчен подпис. Дори да се приеме наличие на непълнота при оформянето им, същата касае единствено начина на документиране на извършеното изследване и не представлява нарушение на условията и реда за оказване на медицинска помощ, поради което и в тази част е приложена неправилна материалноправна норма. Настоящият касационнен състав споделя извода на първоинстанционния съд, че с неправилната правна квалификация на установените нарушения административният орган е нарушил принципа, регламентиран в чл. 453, ал. 2 НРД за медицинските дейности 2023–2025 г., съгласно който за всяко констатирано нарушение следва да бъде приложена съответната по вид и размер санкция. Неправилното приложение на санкционната разпоредба представлява нарушение на материалния закон по смисъла на чл. 146, т. 4 АПК и обуславя незаконосъобразност на оспорената заповед. Съобразно изложеното, наведените в касационната жалба оплаквания са неоснователни и не обосновават наличие на касационните основания по чл. 209, т. 3 АПК. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на Шесто отделение