Определение № 350 от 12.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 3016/2015 г.

Производството е по чл.282, ал.2 ГПК. Образувано е по молба на Б. Р. М. от [населено място], за спиране на изпълнението на въззивно осъдително решение, постановено на 17.02.2015г. по в.гр.д.№4205/2014г. на Софийски апелативен съд. Върховния касационен съд, състав на ІІІ гражданско отделение, след преценка на данните по делото намира следното: Молбата е основателна. Молителят е обжалвал с касационна жалба в срока по чл.283 ГПК решението от постановено на 17.02.2015г. по в.гр.д.№4205/2014г. на Софийски апелативен съд, с което след отмяна на решение от 12.06.2014г. по гр.д.№4800/2013г. на Софийски градски съд в обжалваната част, е осъден Борислав Р. М. да заплати на С. С. А., К. Г. А.-Н., Г. В. Т. и Д. В. Т. още сумата 9 553,98лв. – обезщетение за ползван без правно основание недвижим имот в [населено място] за периода от 05.04.2008г. до 28.03.2012г. на основание чл.59, ал.1 ЗЗД, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 05.04.2013г. до окончателното изплащане на сумата. Молбата на за спиране на изпълнението на осъдителното въззивно решение е подкрепена с доказателства – преводно нареждане/вносна бележка от 11.06.2015г. - за внесено обезпечение в размер на сумата 9 554лв. по специалната сметка на Върховния касационен съд. При тези данни и съгласно чл.282, ал.2, т.1 ГПК молбата за спиране на изпълнението е основателна и трябва да се уважи. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение