Определение № 10385 от 27.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 10506/2025 г.

Производството е по чл.229 и сл. от АПК. Образувано е по частната жалба на А. Н. Р. против определение №3683/ 18.09.2025 г. по описа на Административен съд- Стара Загора. Иска отмяна на определението и твърди, че неправилно е приложен чл.15, пар. 3 от Регламент 2016/ 679. Администраторът на лични данни е изпратил файлове на електронна поща, но съгласие за такъв способ за предоставяне на информация не е даван. Поискано е копие от договора да бъде предоставен на хартиен носител, т.е. не е във вида, в който е предоставен, не е спазен чл.12, пар.1 и пар.3 от Регламента, освен това не е уведомен, че исканите документи са изпратени на електронна поща, нито е давал съгласие за такъв способ. Ответната страна "Ти Би Ай Банк" ЕАД, гр. София, оспорва частната жалба като неоснователна, защото не е налице мълчалив отказ, спазен е чл.12 от Регламента. Информацията е изпратена в деня на нейното поискване на електронната поща на жалбоподателя с прикачен файл наименован ТСВ205821.msg - входящ номер на запитването. Претендира присъждане на разноски за водене на делото за касационната инстанция. Представя пълномощно за процесуално представителство от юрисконсулт. Върховният административен съд, състав на пето отд., като взе предвид, че частната жалба е подадена в срока по чл. 230 от АПК, намира същата за допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С определение № 3683/ 18.09.2025 г. по описа на АС-Стара Загора е прекратено съдебното производство на основание чл. 159,т. 1 от АПК. За да постанови този резултат съдът развива съображения, че не е налице мълчалив отказ по заявление от 11.04.2025 г., с което е поискано предоставяне на информация за обработване на лични данни с копие от договор за потребителски кредит, сключен между А. Н. Р. и "Ти Би Ай Банк" ЕАД, гр. София. Определението е правилно. Доказано е по делото от ответника, че в деня на получаване на заявлението на 11.04.2025 г. по пощата от Ти Би Ай Банк" ЕАД, гр. София, са предоставени всички поискани копия от договор за потребителски кредит № 720031109866 от 27.07.2022 г. и всички приложения към него. Копията са изпратени на електронен адрес на молителя, като същият е уведомен, че банката има такса за предоставяне на документите в хартиен формат. Спорът пред първоинстанционния съд е дали е налице мълчалив отказ на банката да предостави "в цялост информация за обработваните лични данни, ведно с копие на носителите на лични данни". В искането по чл.15 от Регламент 2016/ 679 А. Р. е посочил договорите да му бъдат пратени на адрес в гр. Хаджидимово, област Благоевград. Съгласно чл.15, пар.1 от Регламент 2016/679 субектът на лични данни има право да получи от администратора потвърждение дали се обработват данните му, и ако това е така, да получи достъп до тях, като с пар.3 само се уточняват практическите условия за изпълнение на задължението / виж т.31 от Решение на СЕС от 4 май 2023 г. по дело С-487/21. Затова СЕС в съображението по т.32 от същото решение посочва, че първото изречение на чл.15, пар.3 от Регламента не може да се тълкува като установяващо отделно право от предвиденото в чл.15, пар.1. В Регламента не е дадено определение на използваното понятие "копие от лични данни", използвано в чл. 15, пар. 3, но в Решение по дело С-487/21 г. това понятие е изяснено като право на субекта на данни да получи от администратора вярно и разбираемо възпроизвеждане на всички лични данни, което право включва правото да получи копия от извлечения от документи или дори на цели документи или извлечения от база данни, които съдържат тези данни, ако предоставянето на такова копие е от съществено значение, за да може субектът на данните да упражнява ефективно правата, предоставени по регламента. В случая правото по чл.15, пар.1 от Регламент 2016/679 е упражнено, в срок е налице предоставяне на достъп до личните данни, които "Ти Би Ай Банк" ЕАД, гр. София обработва, като на електронната поща на заявителя исканата информация е предоставена чрез изпращане на копие от всички документи по договор за кредит 720031109866 от 27.07.2022 г. в електронна форма. Никъде не се твърди и обосновава, че предоставянето на хартиен носител на документите е задължително, за да може субектът на данни да упражни защитено право по регламента, е налице изпълнение на задължението по чл.15, пар.1, и следователно няма мълчалив отказ. Като е прекратил делото съдът е постановил правилно определение. Ответната страна претендира разноски за настоящата инстанция- юрисконсултско възнаграждение, което предвид чл. 143, ал. 3 от АПК се дължи. На основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, чл.37 от Закона за правната помощи чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати минималното възнаграждение в раязмер от 200 лв. На основание чл. 221, ал. 2 вр. с чл. 236 от АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение