Определение № 50003 от 31.10.2024 г. на ВКС по гр. д. № 4663/2021 г.

По делото е постъпила молба с вх. №1101 от 04.02.2022 год., подадена от ищцата Д. В. С., в която се съдържа искане за допълване на постановеното по настоящото дело определение № 29 от 31.01.2022 год., като ищцата бъде освободена от внасянето на всички такси и разноски в процеса. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, за да се произнесе взе предвид следното: С решение № 4213 от 11.06.2019 год., постановено по гр.дело № 7374/2016 год. по описа на СГС, ГО, І-14 с-в, са отхвърлени предявените от Д. В. С. срещу Прокуратурата на Република България и Софийски районен съд искове с правно основание чл. 2б, ал. 1 ЗОДОВ за присъждане на обезщетения за имуществени и неимуществени вреди, като ищцата е осъдена да заплати, както следва: в полза на Софийски градски съд на основание чл. 10, ал. 2 ЗОДОВ сумата от 220 лв., представляваща разноски /възнаграждение за вещо лице/ и на ответника Софийски районен съд на основание чл. 10, ал. 2 ЗОДОВ вр. с чл. 78, ал. 3 вр. с ал. 8 ГПК сумата от 100 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение. С определение № 19551 от 19.08.2019 год., постановено по горепосоченото дело, е оставена без уважение молбата по чл. 248, ал. 1 ГПК на ищцата Д. В. С. за изменение на първоинстанционното решение в частта му за разноските. Така постановените съдебни актове са потвърдени с решение № 11997 от 16.09.2020 год., постановено по в. гр. дело № 5525/2019 год. по описа на САС, ГО, 14 с-в. С определение № 10041 от 26.01.2021 год., постановено по в. гр. дело № 5525/2019 год. по описа на САС, ГО, 14 с-в, е отхвърлена молбата на Д. В. С. за допълване на въззивното решение и е върната молбата й по чл. 248 ГПК за изменение на въззивното решение в частта му за разноските, като процесуално недопустима. С определение от 05.04.2021 год., постановено по в. гр. дело № 5525/2019 год. по описа на САС, ГО, 14 с-в, са оставени без уважение исканията на Д. В. С. по чл. 83, ал. 2 ГПК, заявени с молба с вх.№ 75976 от 30.10.2020 год. по подадената касационна жалба срещу въззивното решение и с молба с вх.№ 31659 от 22.02.2021 год. по подадената частна жалба срещу определение № 10041 от 26.01.2021 год. по същото дело, за освобождаване държавна такса, дължима при администриране в размер на 30 лв. и 15 лв., или общо 45 лв. Горепосоченият съдебен акт е потвърден с определение № 60252 от 22.06.2021 год., постановено по ч. гр. дело № 1783/2021 год. на ВКС, ІІІ г. о., ГК. С определение № 50817 от 14.11.2022 год., постановено по гр. дело № 1487/2022 год. на ВКС, ІV г. о., ГК, не е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 11997 от 16.09.2020 год., постановено по в. гр. дело № 5525/2019 год. по описа на САС, ГО, 14 с-в. С определение № 50381 от 14.11.2022 год., постановено по ч. гр. дело № 1485/2022 год. на ВКСС, ІV г. о., ГК, не е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 11997 от 16.09.2020 год., постановено по в. гр. дело № 5525/2019 год. по описа на САС, ГО, 14 с-в, в частта му, в която е потвърдено определение от 19.08.2019 год., постановено по чл. 248 ГПК по гр. дело № 7374/2016 год. по описа на СГС, ГО, І-14 с-в С определение № 50382 от 14.11.2022 год., постановено по ч. гр. дело № 1486/2022 год. на ВКС, ІV г. о., ГК, е потвърдено определение № 10041 от 26.01.2021 год., постановено по в. гр. дело № 5525/2019 год. по описа на САС, ГО, 14 с-в. С определение № 60357 от 19.10.2021 год., постановено по ч. гр. дело № 1783/2021 год. на ВКС, ІІІ г. о., ГК, е оставена без разглеждане молба с вх. № 65490 от 01.07.2021 год., подадена от Д. В. С.. Срещу така постановения съдебен акт е подадена частна жалба с вх.№ 68288 от 02.11.2021 год. от Д. В. С.. Ищцата е направила и искане по чл. 83, ал. 2 ГПК с молба с вх.№ 68289 от 02.11.2021 год., по което с разпореждане от 18.11.2021 год. е указано, че в производството по освобождаване от такси не се дължи внасянето на държавна такса. Горепосоченото определение е потвърдено с определение № 29 от 31.01.2022 год., постановено по настоящото дело. Искането по чл. 250 ГПК е релевирано от надлежна страна и в рамките на законоустановения едномесечен срок, поради което се явява процесуално допустимо. Разгледано по същество, искането е НЕОСНОВАТЕЛНО. Съгласно разпоредбата на чл. 250 ГПК, страната може да поиска да бъде допълнено решението /определение, разпореждане/, ако съдът не се е произнесъл по цялото й искане, като това е всяко искане, отправено от страната до съда за защита на субективни права. В разглеждания случай, след като с определението по настоящото дело е осъществено произнасяне по правилността на определение №60357 от 19.10.2021 год., постановен по ч. гр. дело № 1783/2021 год. на ВКС, ІІІ г. о., ГК /с преграждащ характер/, т.е. по целия предмет на частната жалба, то постановеният съдебен акт не е непълен. По принцип, предвид преграждащия характер на обжалваното определение, съдът, сезиран с частната жалба, не би могъл сам и за първи път да разгледа по същество предявеното от ищцата искане по чл. 253 ГПК. Независимо от горното е необходимо да бъде посочено за яснота, че доводите, съдържащи се в молбата за допълване, се отнасят до приключилото с влязъл в сила съдебен акт производство по чл. 83, ал. 2 ГПК, а в производството по чл. 250 ГПК не може да бъде пререшаван въпросът дали ищцата подлежи на освобождаване от такси и разноски. По искането на ищцата по чл. 83, ал. 2 ГПК, съдържащо се в подадената от нея молба с вх.№ 68289 от 02.11.2021 год. /която е приложена към частната й жалба с вх. № 68288 от 02.11.2021 год./, е налице произнасяне с разпореждане от 18.11.2021 год. Предвид изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение