Определение № 107 от 19.02.2026 г. на ВКС по н. д. № 158/2026 г.

Производството пред ВКС е образувано по реда на чл.44, ал.1 от НПК по спор за подсъдност между ОС- Видин и Софийски градски съд, възникнал по повод на това, кой е компетентния съд да разгледа и да се произнесе по постъпилата в СГС Европейска заповед за арест, издадена на 05.01.2026г. от Районен съд-Бад Кройцнах, Федерална република Германия. Върховният касационен съд, след като обсъди материалите по делото, намира следното: Производството пред Софийски градски съд е образувано под №982/2026г. по описа на съда, по повод на посочената по-горе ЕЗА, като в придружаващото същата писмо, изготвено от прокурор на изпращащата държава е посочено, че според постъпилата при последната информация от българското бюро СИРЕНЕ, българският гражданин А. И., за който е относима издадената ЕЗА е задържан на 12.01.2026г. в гр. София. С разпореждане №475 от 11.02.2026г. съдията-докладчик от Софийски градски съд е приел, че не е компетентен да разгледа и реши делото, като е прекратил съдебното производство и го е изпратил по подсъдност на ОС- Хасково.Мотивите на съдията-докладчик са основани на данните, обективирани в приложената на л.23 от делото справка, от която е видно, че постоянния адрес на българския гражданин И. е в гр. Хасково, което според разпоредбата на чл.38 от ЗЕЕЗА определя ОС-Хасково като компетентен да разгледа производството по получената ЕЗА. При постъпване на делото в ОС-Хасково същото е било образувано под №117/2026г.С определение №55/13.02.2026г. съдията-докладчик е прекратил образуваното съдебно производство и е повдигнал спор за подсъдност, изпращайки го на ВКС.Изложил е съображения, че българския гражданин И. е бил задържан на територията на гр. София на 12.01.2026г., което е видно от уведомлението до СГС, изготвено от прокурора на изпращащата държава, като освен това при направената справка, необходима за установяване на фактическото местонахождение на лицето е установено, че поисканият за предаване български гражданин И. е бил задържан под стража с определение от 06.022026г. по НЧД №331/2026г. по описа на СГС, след което на 11.02.20026г. е било разпоредено привеждането му в Софийски Централен Затвор, където се намира понастоящем.Това според ОС-Хасково ангажира СГС като компетентен съд да разгледа производството по процесната ЕЗА, съобразно разпоредбата на чл.38 от ЗЕЕЗА. Касационния съд счита, че повдигнатия спор следва да бъде разрешен в полза на ОС- Хасково, като изцяло споделя изложените от съдията-докладчик съображения в изготвения от него съдебен акт. Подсъдността по чл.38, ал.1 от ЗЕЕЗА е предварително определена и не зависи от настъпване на последващи обстоятелства.Изначално тази подсъдност е била на Софийски градски съд, доколкото А. А. И. е бил задържан на 12.01.2026г. в гр. София, след което на основание определение на СГС, с което е бил задържан под стража, е било разпоредено привеждането му в Софийски централен затвор, където се намира понастоящем.Компетентният съд, който следва да разгледа издадената ЕЗА, се определя от разпоредбата на чл.38, ал.1 от ЗЕЕЗА, в която категорично е разписано, че тя се изпълнява от окръжния съд, на чиято територия се намира исканото лице.Правилно в тази връзка, ОС-Хасково е приел, че именно фактическото местонахождение на лицето, а не регистрирания постоянен или настоящ адрес, са водещи при определянето на компетентния за разглеждане на ЕЗА съд. Поради изложените съображения делото следва да бъде възложено за разглеждане и решаване по същество на Софийски градски съд. Водим от горното и на основание чл.44, т.1 от НПК, ВКС, І НО,