Определение от 11.08.2023 г. на ВАС по адм. д. № 3428/2023 г.

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 73, ал. 4 от Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление (Загл. изм. – ДВ, бр.51 от 2022 г., в сила от 1.07.2022 г., ЗУСЕФСУ).

Образувано е по касационна жалба на община Костинброд, чрез адв. Цветкова, срещу решение № 1170 от 16.11.2022 г., постановено по адм. дело № 162/2022 г. по описа на Административен съд – София – област (АССО), с което е отхвърлена жалбата на общината срещу решение от 04.02.2022г. на ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма „Околна среда 2014-2020г.“, с което на основание чл. 70, ал. 1, т. 9 и чл. 73, ал. 1 и 3 във връзка с чл. 9, ал. 5 от ЗУСЕФСУ и АДБФП № Д-34-33 от 05.06.2018г. на бенефициера - община Костинброд, за изпълнение на проект № BG16M1OP002-2.002-0009 - „Проектиране и изграждане на компостиращи инсталации и на инсталация за предварително третиране на битови отпадъци на територията РСУО Костинброд“, е определена финансова корекция в размер на 25 % от стойността на разходите, признати от УО на ОПОС за допустими за финансиране по ОПОС 2014-2020, съставляващи стойността на сключения по проведена обществена поръчка по обособена позиция 1 договор № 504/25.10.2021г. с изпълнител „ЕКОСОЛ БЪЛГАРИЯ“ АД.

Иска се отмяна на обжалвания съдебен акт и постановяване на друг, с който да се отмени процесният административен акт.

При извършена служебна проверка, касационният състав на Върховния административен съд приема, че производството по делото следва да бъде спряно на основание чл. 229, ал. 1, т. 7, във вр. чл. 633, във вр. чл. 631 ГПК, във вр. чл.144 АПК, по следните съображения:

Поставеният пред касационната инстанция спор касае правилността на решението на АССО по адм.д. №162/2022 година, с което се решава въпросът за съставомерността на претендираните от органа нарушения на чл. 49, ал. 1 вр. чл. 2, ал. 2 вр. ал. 1 от ЗОП, квалифицирано като нередност по т. 11, б. „б” от приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата за посочване на нередности и на чл. 107, т. 2, б. „а” от ЗОП вр. чл. 56, ал. 2 от ППЗОП, квалифицирано като нередност по т. 14 от приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата за посочване на нередности. В касационната жалба са изложени подробни аргументи, съгласно които бенефициер на финансовата помощ по проецесния АДБФП е община Своге, поради което адресат на акта за финансова корекция следва да бъде именно община Своге, а не касаторът – община Костинброд.

С Определение от 13.07.2023 г., постановено по адм. дело № 12013/2022 г., Върховният административен съд е отправил преюдициално запитване до СЕС, на основание чл. 267, пар. 3 вр. пар. 1, буква "б" от Договора за функционирането на Европейския съюз със следните въпроси: „1. Допуска ли тълкуването на чл.2, т.10, т.36 и т.37 от Регламент №1303/2013 година национална уредба или практика по тълкуване и прилагане на тази уредба, според която в хипотеза като тази в главното производство като бенефициер на помощта със средства от ЕСИФ да се възприема само една от общините (страни по АДБФП) в партньорство, подписала административния договор за безвъзмездна финансова помощ като водещ партньор? Кои са изискванията в хипотеза като настоящата за характеризиране на една организация като бенефициер по смисъла на чл.2, т.10 от Регламент №1303/2013 година?

2.Допуска ли тълкуването на чл.2, т.10, т.36 и т.37 от Регламент №1303/2013 година национална уредба или практика по тълкуване и прилагане на тази уредба, според която в хипотеза като тази в главното производство финансовата корекция за нарушение на правилата при възлагане на обществените поръчки допуснато от един икономически оператор да се определи с акт, чиито адресат е друг икономически оператор, който не е извършил твърдяното нарушение, но е вписан като водещ партньор по договора за безвъзмездна финансова помощ?

3. Допуска ли Регламент №1303/2013 година национална уредба или практика по тълкуване и прилагане на тази уредба, според която отговорността за финансова корекция може да се преразпределя договорно между партньорите в процедурата или всеки икономически оператор следва да понася отговорността за финансови корекции при допуснати от него нарушения в разходването на средства от ЕСИФ по договори, по които той е страна?

4. Допускат ли чл.41 и чл.47 от Хартата на основните права на Европейския съюз практика на национални органи и съдилища в хипотеза като тази в главното производство, на общината, по отношение на която се претендира да е извършила нарушение на Закона за обществените поръчки при възлагане на обществена поръчка в процедура по разходване на средства от ЕСИФ, да не бъде осигурено право на участие в процедурата по определяне на финансова корекция, засягаща сключен от нея договор, както и право на участие в съдебното производство по оспорване на този административен акт с мотива, че същата като партньор има път на защита по гражданскоправен ред въз основа на Споразумението за партньорство с водещия партньор?“.

Настоящият касационен състав приема, че тълкуването на посочените норми от правото на ЕС, съобразно преюдициалните въпроси на ВАС, от Съда на ЕС, ще има значение за правилното решаване на спора по настоящото настоящото производство. Същевременно, тълкуването на Съда на ЕС по преюдициалното запитване, отправено от ВАС, следва да бъде съобразено от съда при постановяване на съдебно решение по настоящото дело, тъй като съгласно чл. 633 от ГПК, решението на СЕС е задължително за всички съдилища и учреждения в Република България.

Горното мотивира спиране на настоящото производство до произнасяне на СЕС по отправеното преюдициално запитване по адм. дело № 12013/2022 г. по описа на ВАС, поради което и на основание чл. 229, ал. 1, т. 7, във вр. чл. 633, във вр. чл. 631 ГПК, съставът на Върховния административен съд