Определение № 7053 от 25.06.2025 г. на ВАС по адм. д. № 617/2025 г.

Производството е по е по реда на чл. 248 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК. Постъпила е молба от СДРУЖЕНИЕ „БЪЛГАРСКА АСОЦИАЦИЯ БИОПРОДУКТИ“, ЕИК 175876421, със седалище и адрес на управление гр.София, [улица], представлявано от председателя на Управителния съвет А. С. В., чрез пълномощника му адв. М. Йотов, с която моли да бъде изменено решение № 4902 от13.05.2025г. на Върховния административен съд, тричленен състав на първо отделение, постановено по адм. д. № 617/ 2025г. в частта му за разноските. В молбата се твърди, че съдът неправилно е определил като неоснователно възражението на жалбоподателя за прекомерност на адвокатското възнаграждение и е присъдил същото в пълен размер. Посочва се, че при материален интерес от 843 765,01лв. минималното адвокатско възнаграждение възлиза на 34 940лв., поради което съдът е следвало да присъди адвокатско възнаграждение в размер на половината от тази сума – 17 470лв., тъй като ВАС е последна инстанция, а в първата възнаграждението е присъдено коректно. Твърди се още, че делото е разгледано във ВАС само в едно съдебно заседание, не са ангажирани нови доказателства, от ответната страна само е представен отговор по касационната жалба. Посочва се и това, че в първата съдебна инстанция ответникът е претендирал адвокатски хонорар само в размер на 19 376,34лв., който би могъл да се приема за справедлив за последна инстанция. Излагат се и доводи, че при определяне на размера на възнаграждението следва да се съобрази, че сдружението е с нестопанска цел, а не търговско дружество, както и да се съобразят разпоредбите на §1, т.2 от Наредба № 1 за възнаграждения за адвокатска работа. Моли Върховния административен съд на основание чл.248 ГПК да измени посоченото решение в частта му за разноските, като намали присъдените разноски в полза на ДФ „Земеделие“. Ответният по молбата изпълнителен директор на Държавен фонд „Земеделие“, чрез своите процесуални представители адвокати Г. СъБев и Я. Чанкова, взема становище за неоснователност на молбата. Върховният административен съд, тричленен състав на първо отделение, като обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено следното: Съгласно 248, ал. 1 от ГПК, приложим в настоящето производство съгласно препращащата норма на чл. 144 от АПК, в срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо – в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или да измени постановеното решение в частта му за разноските. Предвид на това следва да бъде прието, че молбата е подадена в срока по чл. 248, ал. 1 от ГПК, от надлежна страна, поради което е допустима и следва да бъде разгледана. Същата е неоснователна. От данните по делото е видно, че с решение № 4 902 от 13.05.2025 г. постановено по адм. д. № 617/2025г., Върховния административен съд, първо отделение, е оставил в сила решение № 20798 от 22.10.2024г. на Административен съд – София град, трето отделение, постановено по адм. дело № 3081/2022г., като е осъдил Сдружение „БЪЛГАРСКА АСОЦИАЦИЯ БИОПРОДУКТИ“, ЕИК 175876421, със седалище и адрес на управление гр.София, [улица], представлявано от председателя на Управителния съвет А. С. В., да заплати на Държавен фонд „Земеделие“ – София разноски по делото за настоящата съдебна инстанция в размер на 41 955,55 /четиридесет и една хиляди деветстотин петдесет и пет лева и петдесет и пет стотинки/лева. От мотивната част на решенето е видно, че при определяне на размера на разноските съдът е приел, че направеното възражение за прекомерност на възнаграждението на ответната страна е неоснователно предвид фактическата и правната сложност на делото. В молбата за изменение на решението в частта му за разноските се твърди, че при определяне на размера на разноските съдът неправилно е определил размера на дължимите разноски на ответната страна. По така наведените доводи следва да бъде посочено следното: С решението на първоинстанционния съд отхвърлил жалбата на СДРУЖЕНИЕ „БЪЛГАРСКА АСОЦИАЦИЯ БИОПРОДУКТИ“, ЕИК 175876421, със седалище и адрес на управление гр.София, [улица], представлявано от председателя на Управителния съвет А. С. В., срещу Акт за установяване на публично държавно вземане № 01 – 1500/8#4 от 15.02.2022г., издаден от зам.изпълнителния директор на ДФ“Земеделие“, с който се постановява: 1. отказва финансова помощ по заявки за плащане № 241013271016 от 27.10.2016 г. в размер на 741 915,07 лв., № 301013310117 от 31.01.2017 г. в размер на 0,00 лв. и № 212013310117 от 31.01.2017 г. в размер на 619 970,47 лв.; 2. Определя подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на 843 765,01 лв., представляващо сбор от извършени междинни и окончателни плащания по промоционална програма „Отиди, вземи, хапни биологично“ по сключен договор за финансово подпомагане № 13 от 17.09.2015 г. поради установени и доказани от обективна и субективна страна изкуствено създадени условия; 3. определя окончателна сума за възстановяване, представляваща публично държавно вземане в размер на 456 368,01 лв., след приспадане на усвоена сума в размер на 387 397,00 лв. по банкова гаранция от 12.09.2015 г. С решението съдът е осъдил жалбоподателя за да заплати на ДФ „Земеделие“ разноски по делото в размер на 19 376,34лв. С касационното решение на ВАС първоинстанционното решение е оставено в сила, в това число в осъдителната му част за разноските. Наведените в молбата доводи за неправилно определяне на размера на разноските на ответната страна са неоснователни. Съгласно чл.161,ал.1,изр.второ и трето ДОПК на ответника се присъждат разноски съобразно отхвърлената част от жалбата; на администрацията вместо възнаграждение за адвокат се присъжда за всяка инстанция юрисконсултско възнаграждение в размера на минималното възнаграждение за един адвокат. Нормата на чл.143,ал.3 АПК разпорежда, че когато съдът отхвърли оспорването или прекрати производството, ответникът има право на разноски. В конкретния случай ответния по жалбата изп.директор на ДФ „Земеделие“ е представляван от адвокати, като търсените разноски са за един адвокат. По делото няма спор, че обжалваемият материален интерес е в размер на 843 765,01лв. Върху този интерес минималното адвокатското възнаграждение, определено съгласно чл.8,ал.1 във вр. с чл.7,ал.2,т.6 от Наредба № 1 за възнаграждения за адвокатска работа, в редакцията актуално към деня на съдебното заседание, в което е даден ход по същество – 25.03.2025г., възлиза на 34 962,95лв.без ДДС, а с ДДС в размер на 41 955,54лв. Определеното минимално адвокатско възнаграждение е за една съдебна инстанция, като няма правило от типа на твърдяното от молителя, че за касационната инстанция адвокатското възнаграждение е в половин размер. В този смисъл доводите, че съдът е следвало да присъди възнаграждение в половин размер, се явяват несъстоятелни. От данните по делото е видно, че в касационната инстанция ответната страна чрез пълномощниците си е извършила нормални процесуални действия по защита си – депозиран е писмен отговор по касационната жалба, налице е процесуално представителство по делото, поради което е нормално да бъде присъдено дължимото адвокатско възнаграждение за една съдебна инстанция. В мотивите на съдебното решение е изложена позицията на състава на съда защо делото е с фактическа и правна сложност, което обстоятелство не се променя от факта, че същото е разгледано на касационнана инстанция. Нормите на уреждащи отговорността за разноски не правят разграничение с оглед качеството на страната, която дължи разноски, а подобно разграничение би влязло в противоречие с основния принцип за равенство на страните в процеса. При определяне на разноските не е допуснато и нарушение на тълкуването на закона, дадено в решението на Съда на ЕС от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22. Решенията на Съда на ЕС по преюдициални запитвания са задължителни за всички съдилища на основание чл. 633 ГПК, но от изложеното в посоченото решение не се следва извод, че посочените в Наредба № 1 възнаграждения за адвокатска работа размери на адвокатските възнаграждения са неприложими, а само че могат да служат единствено като ориентир при определяне служебно на възнагражденията, но без да са обвързващи за съда. Размерите на възнагражденията подлежат на преценка от съда с оглед вида на правния спор и съществуващия материален или нематериален интерес, вида и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото. Предвид размера на спора и обема на положената правна работа от процесуалните представители на изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ настоящата съдебна инстанция намира, че присъждането на адвокатско възнаграждение в размера на минималното съгласно разпоредбите на Наредба № 1 за възнаграждения за адвокатска работа, е в рамките на нормалното и допустимото. По изложените аргументи следва да бъде прието, че направеното искане от страна на СДРУЖЕНИЕ „БЪЛГАРСКА АСОЦИАЦИЯ БИОПРОДУКТИ“, ЕИК 175876421, със седалище и адрес на управление гр.София, [улица], представлявано от председателя на Управителния съвет А. С. В., чрез пълномощника му адв. М. Йотов, за изменение на решение № 4902 от 13.05.2025г. на Върховния административен съд, тричленен състав на първо отделение, постановено по адм. д. № 617/ 2025г. в частта му за разноските, се явява неоснователно. Водим от горното и на осн. чл. 248, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК и § 2 ДР ДОПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,