Определение № 3385 от 07.11.2023 г. на ВКС по гр. д. № 3531/2023 г.

Производството е по реда на чл. 248 от ГПК. Образувано е по молба вх.№11830/28.09.2023г. от К. С. Б., чрез адвокат П. К., за изменение на определение №2702/26.09.2023г., постановено по настоящото дело в частта за разноските. Страната твърди, че предмет на производството е частичен иск за сумата 900 000лв. от общия размер 2 132 000лв. Позовава се на разпоредбата на чл.2, ал.7 от Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, според която при частични искове възнаграждението за първия предявен частичен иск се определя върху пълния размер на вземането, независимо за каква част от него е предявен искът. Излага, че с оглед на същата, минималния размер на адвокатското възнаграждение за осъществено процесуално представителство в производството е 67 956лв. с ДДС, поради което договореното и заплатено от молителя възнаграждение от 61 740лв. не е прекомерно. Претендира за изменение на постановеното по делото определение чрез присъждане на направените разноски за адвокатско възнаграждение в пълен размер. Ответникът „А.“ ЕООД, редовно уведомен, не е депозирал писмен отговор и не изразява становище по молбата. Молбата е подадена от процесуално легитимирано лице и в едномесечния срок по чл. 248, ал. 1 от ГПК. С постановеното по настоящото дело определение №2702/26.09.2023г. съдът е обезсилил постановените решения от Софийски градски съд и Софийски апелативен съд и е прекратил образуваните производства, на основание чл.233 от ГПК, поради отказ от предявения иск. Със същото съдът е присъдил в полза на ответника – молител направените разноски, между които и сумата от 43 980лв. за адвокатско възнаграждение, след уважаване на направеното от насрещната страна възражение прекомерност по чл.78, ал.5 от ГПК. При определяне размера на същото съдът е приложил разпоредбата на чл.7, ал.2, т.6 от Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Разгледано по същество искането е неоснователно. Съгласно разпоредбата на чл.69, ал.1, т.1 от ГПК цената на иска по искове за парични вземания е търсената сума, която е материалния интерес на предявения иск, определящ: предметните предели, по които се формира силата на пресъдено нещо; подсъдността на поставения за разглеждане спор и реда за обжалване на постановените по него съдебни актове. В този смисъл са и разясненията дадени в мотивите на т.1 на ТР № 3/22.04.2019 г. по тълк.д. № 3/2016г. на ОСГТК на ВКС и т. 1 на ТР № 1/17.07.2001 г. по тълк. д. №1/2001 г. на ОСГК на ВКС. В същите е прието, че предмет на делото е спорното материално право, въведено с основанието и петитума на иска, а по частичните искове само частта от вземането заявена с исковата молба. С оглед на посоченото, при произнасяне по наведеното в производството възражение за прекомерност на договореното и заплатено от К. Б. адвокатско възнаграждение, неговият минимален размер е надлежно определен по реда на чл.7, ал.2, т.6 от Наредба №1/2004г., като е направена преценка за фактическата и правна сложност на предявените искове, както и за действително свършената от адвоката работа. Разпоредбата на чл.2, ал.7 от Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения е приложима във вътрешните отношения между представител и представляван, но определеното по този ред адвокатско възнаграждение не следва да се възлага в тежест на насрещната страна в производството. Предвид изложеното, съдът намира, че няма основание за изменение на постановеното по делото определение в частта за разноските, на основание чл.248 от ГПК. Мотивиран от горното съдебният състав