Определение № 138 от 05.05.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1170/2021 г.

Производство по чл. 307, ал. 1 ГПК. Образувано е по молба, вх. № 25136751/30.09.2020 г. по регистъра на Софийски районен съд – СРС, (изпратена по куриер на 28.09.2020 г.), подадена от С. Й. Д. – К. за отмяна, на основание чл. 303, ал. 1, т. т. 1 и 2 ГПК, на влязлото в сила решение № 3794/26.06.2020 г. по гр. д. № 2105/2020 г. на Софийски градски съд, ГК, IV–Г въззивен състав, с което е потвърдено решение № 277488/18.11.2019 г. по гр. д. № 13651/2019 г. на Софийски районен съд, 33 състав в уважената част на предявените против нея искове с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК. Твърди се (вж. уточняващата молба, вх. № 25026350/15.02.2021 г. на СРС), че са налице нови обстоятелства от съществено значение за делото, които не са бил известни на страната при решаването му и с които не е могла да се снабди своевременно. Сочи се, че това е т. н. „сигнал на молителката до Главния прокурор“, изпратен на 14.08.2020 г. на основание чл. 205, ал. 1 НПК, в „който са систематизирани действията на представители на ищеца, съдебната система и особената противоконституционна група на ЧСИ“. Молителката се позовава също на документи на ищеца, които не били нови, но поддържа да ги е получила от „помагача му в качеството на председател на етажната собственост за т. н. дялово разпределение“. В молбата за отмяна се съдържат също и твърдения за престъпно действие на представителя на ищцовата страна, на което се основава влязлото в сила решение, чиято отмяна се иска, защото „заявлението на представителя на ищеца“ (по което е образувано заповедното производство за вземането, предмет на спора) „съдържа неистини“, каквито имало и в отговора на въззивната жалба на ответницата. Поддържа се, че са налице деяния на членовете от състава на първоинстанционния и въззивния съд, които били „умишлени и са плод на избора на съда за начина на приложение на правомощията му“, както и е дадено компрометирано заключение (в разрез с изискванията за добросъвестност, обективност, всестранност и пълнота на експертното изследване) по делото, което „създава доказателства срещу заплащане“. Ответникът - „Топлофикация София“ ЕАД със седалище гр. София не е подал отговор в срока по чл. 306, ал. 3, изр. 3 ГПК и не е изразил становище. Настоящият състав на трето гражданско отделение на Върховен касационен съд, като обсъди по реда на чл. 307, ал. 1 ГПК наличието на предпоставките за допустимост на подадената молба за отмяна, приема следното: Молбата е недопустима и следва да се остави без разглеждане. Съгласно постановките, дадени с т. 10 от ТР № 7 от 31.07.2017 г. по тълк. д. № 7/2014 г. на ВКС, ОСГТК молбата за отмяна, която не съдържа конкретни и надлежни твърдения за наличие на някое от основанията по чл. 303, ал. 1 и по чл. 304 ГПК, е недопустима. В случая липсват изложени твърдения за осъществили се факти от хипотеза на посочените основания и в частност – по чл. 303, ал. 1, т. т. 1 и 2 ГПК. Отмяната като способ за извънинстанционен контрол за правилност на влезли в сила решения е приложима само при наличието на изчерпателно посочените в закона основания и за да е допустима, изложените твърдения, заедно с доказателствата, които ги подкрепят, следва да са конкретни и надлежни. След като отсъстват твърдения за конкретни факти, относими към предмета на спора, разрешен с влязлото в сила решение и включени в състава на основанията по чл. 303, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК, а страната се е задоволила само формално (цифром) да ги посочи, се налага извод за недопустимост на молбата за отмяна. Изложените в последната фактически обстоятелства не касаят неправилност на атакуваното решение, която е резултат на невиновна, на обективна невъзможност да се разкрие истината по време на висящността на делото (в случаите, когато се открият нови обстоятелства или писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са били могли да бъдат известни на страната, срещу която решението е постановено). Те не обосновават неправилност на влязлото в сила решение и в хипотезата, при която изразената с него решаваща воля по съществото на спора почива на доказателство, опорочено поради престъпно действие на участниците в гражданския процес, а именно: на неистинност на заключение на вещо лице или на престъпно действие на страната, нейния представител или член от състава на съда във връзка с решаването на делото, каквито са доводите в молбата за отмяна. При позоваване пък на основанието по чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК обосноваването на допустимостта на молбата за отмяна безусловно изисква въвеждането на твърдение, че релевантното престъпно деяние е установено по надлежен съдебен ред с влязла в сила присъда или с решение на гражданския съд по чл. 124, ал. 5 ГПК. Такова в случая липсва. В обобщение, с оглед на очертаното по – горе съдържание на подадената молба за отмяна и при съобразяване с обстоятелството, че и след изричните указания на администриращия молбата първоинстанционен съд не са изложени конкретни твърдения за наличие на някое от основанията по смисъла на чл. 303, ал. 1 ГПК и чл. 304, ал. 1 ГПК, както и със задължителната съдебна практика, обективираната в указанията по т. 10 от цитирания в настоящото изложение тълкувателен акт, е налице процесуална пречка за допустимо иницииране на извънинстанционно производство по отмяна на влязло в сила решение. Ето защо, подадената молба за отмяна следва да се остави без разглеждане, а образуваното по нея производство да се прекрати. По тези съображения, Върховният касационен съд, III г. о.