Определение № 9718 от 16.10.2023 г. на ВАС по адм. д. № 8236/2023 г.

Производството е по чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/

Образувано е по жалба на Община Септември срещу определение № 551 от 21.04.2023 г. по адм.д. № 393/2022 г. на Административен съд Пазарджик, с което е оставена без разглеждане жалбата на Община Септември срещу решение от 21.03.2022 г. на ръководителя на УО на ОП „Околна среда 2014-2020 г“, с което на бенефициента Община Пазарджик е определена обща финансова корекция по договор № 177/14.09.2018 г., на стойност 1 356 400 лева без ДДС, в размер на 10 % от стойността на засегнатите от нарушението разходи и признати за допустими за финансиране чрез средствата от ЕСИФ по договор на стойност 1 356 400 лв. без ДДС, сключен с изпълнителя "Делчев инженеринг" ЕООД след проведено възлагане чрез открита процедура по ЗОП за строителство с предмет: "Проектиране, строителство, доставка и монтаж и авторски надзор за изграждане на инсталация за компостиране и съпътстваща структура на територията на Община Септември", след приспадане стойността на вече определената финансова корекция от 5 %.

Счита определението за неправилно, оспорва изводите на съда, че за община Септември не е налице правен интерес да оспорва решението на административния орган. Излага доводи, че в чл. 74, ал. 4 от Общите условия за изпълнение на проекти по ОПОС 2014 г. - 2020 г. е предвидена солидарна отговорност за изпълнението на договора между бенефициента - община Пазарджик и партньора - община Септември. Договорът за безвъзмездна финансова помощ е многостранен административен договор, сключен е между МОСВ - Управляващ орган, Община Пазарджик - бенефициент и изрично посочените партньори, в това число и община Септември, подписан от всички страни: за управляващия орган, за бенефициента и за партньорите. Според жалбоподателя правата и законните интереси на бенефициента и на партньорите се засягат от постановените по реда на ЗУСЕСИФ административни актове, доколкото и общините - партньори са регулирали обхвата на отговорностите им по реализиране на проекта, констатираната и отразена в административния акт нередност касае именно дейността на Община Септември като икономически оператор, участващ в изпълнението на договора, а съгласно подписаното Споразумение за партньорство, част от ДБФП, носи изцяло и отговорността за определената финансова корекция. Ако се приеме, че единствено засегнат от акта за налагане на финансова корекция е бенефициентът по договора, се поставя въпроса, защо УО констатира нередности във връзка с действия на лица, различни от бенефициента. Сочи, че задълженията произтичащи от ДБФП за бенефициера обвързват и партньорите (чл. 75, ал. 1 от ОУ), поради което община Септември се явява засегната от постановения от ръководителя на УО на ОПОС индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК, след като материалните права и задължения са на община Септември, тя е процесуално легитимирана да оспорва акта за определяне на финансова корекция, за да защити правата си, които непосредствено се засягат. В крайна сметка финансовата корекция се заплаща от възложителя на обществната поръчка Община Септември, независимо, че преминава през сметката на Община Пазарджик, която няма самостоятелни права. Ответната страна е представила писмено възражение.

След извършена служебна проверка, настоящият състав на Върховния административен съд намира, че в случая са налице обстоятелства, които обосновават необходимостта от спиране на настоящото съдебно производство.

С определение от 13.07.2023 г. по адм.д. № 12013/2022 г. по описа на Върховния административен съд е отправено преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз със следните въпроси:

1. Допуска ли тълкуването на чл.2, т.10, т.36 и т.37 от Регламент №1303/2013 година национална уредба или практика по тълкуване и прилагане на тази уредба, според която в хипотеза като тази в главното производство като бенефициер на помощта със средства от ЕСИФ да се възприема само една от общините (страни по АДБФП) в партньорство, подписала административния договор за безвъзмездна финансова помощ като водещ партньор? Кои са изискванията в хипотеза като настоящата за характеризиране на една организация като бенефициер по смисъла на чл.2, т.10 от Регламент №1303/2013 година?

2.Допуска ли тълкуването на чл.2, т.10, т.36 и т.37 от Регламент №1303/2013 година национална уредба или практика по тълкуване и прилагане на тази уредба, според която в хипотеза като тази в главното производство финансовата корекция за нарушение на правилата при възлагане на обществените поръчки допуснато от един икономически оператор да се определи с акт, чиито адресат е друг икономически оператор, който не е извършил твърдяното нарушение, но е вписан като водещ партньор по договора за безвъзмездна финансова помощ?

3. Допуска ли Регламент №1303/2013 година национална уредба или практика по тълкуване и прилагане на тази уредба, според която отговорността за финансова корекция може да се преразпределя договорно между партньорите в процедурата или всеки икономически оператор следва да понася отговорността за финансови корекции при допуснати от него нарушения в разходването на средства от ЕСИФ по договори, по които той е страна?

4. Допускат ли чл.41 и чл.47 от Хартата на основните права на Европейския съюз практика на национални органи и съдилища в хипотеза като тази в главното производство, на общината, по отношение на която се претендира да е извършила нарушение на Закона за обществените поръчки при възлагане на обществена поръчка в процедура по разходване на средства от ЕСИФ, да не бъде осигурено право на участие в процедурата по определяне на финансова корекция, засягаща сключен от нея договор, както и право на участие в съдебното производство по оспорване на този административен акт с мотива, че същата като партньор има път на защита по гражданскоправен ред въз основа на Споразумението за партньорство с водещия партньор?

Тези въпроси касаят настоящото съдебно производство. Разпоредбата на чл. 628 от ГПК предвижда задължение българския съд да отправи запитване до СЕС в случаите, когато тълкуването на разпоредба от правото на ЕС е от значение за правилното решаване на делото. Решението на СЕС по преюдициалното запитване е задължително не само за съда, който го е отправил, но и за всички съдилища и учреждения в Република България, в какъвто смисъл е разпоредбата на чл. 633 ГПК.

Образувано е дело № С-477/2023 г. по описа на Съда на Европейския съюз до приключване на производството по което следва да се спре производството по настоящото дело.

Като има предвид изложеното, Върховният административен съд, Седмо отделение