Определение № 2847 от 31.10.2024 г. на ВКС по т. д. № 1335/2024 г.

Постъпила е съвместна молба, вх.№ 17850/21.10.2024г. по описа на Регистратурата на ВКС, подадена от „Катар Мениджмънт Ейджънси“ ЕООД, [населено място], представлявано от С. С. К., от „Нур Пиле“ ЕООД/н/, [населено място], представлявано заедно от управителя М. Ж. А.А.Ал-Т. и синдика Ц. В. М., и от Ц. В. М., в качеството му на постоянен синдик на длъжника „Нур Пиле“ ЕООД/н/. В молбата е обективирано искане за прекратяване, на основание чл.249 ГПК, на производството по делото и за обезсилване на въззивното решение, поради постигната между страните извънсъдебна спогодба.

Производството по т.д.№ 1335 по описа за 2024г. на ВКС е образувано по две касационни жалби, подадени срещу решение № 33/30.01.2024г. по възз.т.д. № 320/2023г. на Апелативен съд - Варна, както следва:

1. касационна жалба на длъжника „Нур Пиле“ ЕООД/н/, подадена от адвокат Д. В., упълномощена с пълномощно от 15.12.2021г. (л.96 от първоинстанционното дело) от един от управителите на „Нур Пиле“ ЕООД/н/ към момента на упълномощаването - Ц. М. и

2. касационна жалба на другия ответник „Катар Мениджмънт Ейджънси“ ЕООД, подадена от адв.К. Н., упълномощена с пълномощно от 08.06.2021г.( л.128 от първоинстанционното дело) от М. Ж. Ал-Т., който към момента на упълномощаването е бил единствен управител на дружеството.

С обжалваното въззивно решение е потвърдено решение № 583/20.12.2022г. по т.д. № 765/2021г. на Окръжен съд - Варна, постановено по иск на А. А. - временен синдик на „Нур Пиле“ ЕООД/н/, с правно основание чл. 646, ал.2, т.2 ТЗ, с което е обявен за недействителен по отношение на кредиторите на несъстоятелността на „Нур Пиле“ ЕООД/н/ сключеният между „Нур Пиле“ ЕООД/н/ и „Катар Мениджмънт Ейджънси“ ЕООД договор за особен залог от 06.11.2020г. с нот. заверка на подписите от същата дата, с предмет цялото търговско предприятие на „Нур Пиле“ ЕООД /н/, за обезпечаване на вземанията на „Катар Мениджмънт Ейджънси“ ЕООД, произтичащи от сключения на 29.08.2018г. между същите страни договор за паричен заем за сумата 1 160 362 евро.

Съставът на I търговско отделение, въз основа на данните по делото, намира следното:

Молителите основават искането си на сключена от тях извънсъдебна спогодба по предмета на спора - иск с правно основание чл. 646, ал.2, т.2 ТЗ.

Съдебната спогодба е способ за десезиране на съда и често обективира взаимни отстъпки на страните във връзка с предмета на спора, т.е. частичен отказ от права.

Съгласно специалната разпоредба на чл.621а, ал.3, т.3 ТЗ, в производството по несъстоятелност не се прилагат правилата на ГПК за оттегляне или отказ на иск, предявен от синдик или кредитор по чл.645, ал.3, чл.646 или чл.647 ТЗ.

Тъй като в производството по иск с правно основание чл.646 ТЗ е недопустимо разпореждането с предмета на спора чрез отказ от права, в противоречие с процесуалния закон е и сключването на спогодба по неговия предмет.

В случая синдикът не е имал право да се разпорежда с предмета на спора, поради което извънсъдебното му съгласие за това е без правна стойност, и, следователно, липсва една от предпоставките на чл.249 ГПК- валидно сключена извънсъдебна спогодба по предмета на делото.

Поради изложеното, молбата следва да се остави без уважение.

Мотивиран от горното, съставът на I т.о.: