Решение № 8090 от 16.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 3263/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. С решение № 1264/03.02.2026 г. постановено по адм.д.№817 по описа на Административен съд гр.Пловдив за 2025 г. е осъден Районен съд гр.Пловдив да заплати на Т. И. М. сума в размер на 3000 евро представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от отменена като незаконосъобразна заповед № 2195/18.10.2022 г. на Административен ръководител - Председател на РС гр.Пловдив, потвърдена с решение по т.3 от протокол №6 от заседанието на Съдийската колегия на ВСС, проведено на 21.02.2023 г. ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 18.03.2024 г. до окончателното й изплащане, като отхвърля иска в останалата му част над 3000 евро до 5112.92 евро. Срещу така постановеното решение са подадени две касационни жалби. Касаторът – Районен съд гр. Пловдив, чрез П. Р. В. – председател на РС - Пловдив, обжалва постановеното решение в частта, с която е уважена исковата претенция и в полза на Т. И. М. и е присъдено обезщетиние в размер на 3000 евро и законните лихви върху тези сума считано от 18.03.2024 г., както и съответните разноски. Намира постановения съдебен акт за неправилен и незаконосъобразен, като иска да бъде отменен. По същество поддържа, че неправилно и немотивирано е прието, че от събраните по делото доказателства е установено по безспорен начин, че наложеното наказание е довело до твърдяното негативно влияние и преживените негативни емоции. Съдебният състав на АС гр.Пловдив не е съобразил и обсъдил относими факти във връзка с отмяната на заповедта за дисциплинарно наказание. То е наложено след като административният ръководител на РС гр.Пловдив е бил изрично сезиран със молба-сигнал за забавяне на произнасянето по поискани привременни мерки по брачно дело №17630/2021 г. и д.№6266/2022 г. При наличие на официално сезиране, административният ръководител е бил длъжен да предприеме необходимите мерки. Не е съобразено и определение от 10.08.2022 г. по частно гр.д.№2117/2022 г., с което е определен срок за произнасяне, тъй като са установени „необосновано забавяне, изразяващо се в липса на произнасяне по исканията за привременни мерки, както и по отношение на искането за допълване на определението за прекратяване на делото в частта за разноските“. Това обстоятелството е потвърдено и от Съдийската колегия на ВСС, която потвърждава наложената „забележка“, поради забавяне на произнасянето по конкретното дело. Не е съобразено и обстоятелството, че отмяната на заповедта за наложено дисциплинарно наказание е заради допуснато нарушение на административно-производствените правила при издаването й, а по същество е прието, че е налице забавяне при произнасянето по заявените пред съдията искания. Според твърденията в касационната жалба, макар че заповедта е отменена, това не води автоматично и до наличие на предпоставките, които обуславят отговорност на Районен съд гр.Пловдив, тъй като фактическият състав на специалния деликт следва да бъде несъмнено доказан в неговата пълнота. Неправилно в обжалваното решение е прието, че заповедта, с която на ищеца е наложено дисциплинарно наказание „забележка“, е причинила неимуществените вреди по вид и специфика. Разпитаните двама свидетели са от най-близкия приятелски кръг на лицето, което ги прави заинтересовани в случая и внася основателни съмнения за тяхната достоверност. А свидетелят Д. В. е образувал подобно производство със страна Районен съд гр.Пловдив, по което вече му е било присъдено парично обезщетение във връзка с отменената заповед за налагане на дисциплинарно наказание. Касаторът оспорва и присъдения размер на обезщетението, като счита че е прекомерен, тъй като не съответства на реалните вреди претърпени от ищцата и не е съобразен със съдебната практика. Неправилно в решението не е възприето и направеното с отговора по исковата молба възражение за съпричиняване, като то е счетено за неоснователно. Действията на съдията, свързани със забавено произнасяне или въобще непроизнасяне по направените искания по заведеното брачно дело са довели до издаване на въпросната заповед за налагане на дисциплинарно наказание. Що се отнася до разгласяването на заповедта, то според показанията на свидетеля В., ищцата сама е пуснала съдържанието й в обща вайбър група на съдиите в ГО и БО при ПРС. Публичността на наложеното дисциплинарно наказание, не е във връзка с поведението на ръководителя на съда, а на съдия М.. Въз основа на горното се иска предявеният иск да бъде отхвърлен в обжалваната му част, а алтернативно да бъде намалено присъденото обезщетение. Направено е и възражение за прекомерност на договореното адвокатско възнаграждение. Касаторът - Т. И. М., чрез адв.Тодорова обжалва решението, в частта, с която е отхвърлена исковата претенция и намира, че е неправилно, поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост и нарушения на материалния закон - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По същество поддържа, че съдът не е извършил цялостна преценка на събраните по делото доказателства свързани с твърденията в исковата молба за непрекъснати притеснения, че действията на председателя са акт на лично отмъщение поради несъгласие с начина по който се управлява съда. Обстоятелството, че не се е наложило ищцата да прибегне до продължителна психотерапия или медикаментозно лечение, не може да се тълкува в нейна вреда и да води до редуциране размера на претендираното обезщетение. В нарушение на чл.52 ЗЗД определеният размер не е справедлив, като дори приетите за доказани вреди са недооценени, което също е довело до занижен размер на обезщетението в сравнение със справедливия такъв. Моли, за отмяна на решението в обжалваната част и присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в пълния претендиран размер, както и дължимата законна лихва в пълен размер считано от 18.03.2023 г. Претендира разноски. Всяка от страните, в проведеното открито съдебно заседание поддържа своята касационна жалба и оспорва съответно касационната жалба подадена от насрещната страна. Върховна касационна прокуратура, чрез участвалия по делото прокурор дава писмено заключение, че първоинстанционното решение е правилно и касационните жалби са неоснователни. Предлага да бъде оставено в сила, тъй като не са налице основания по чл.209, т.3 АПК, които да обосновават неговата отмяна. Върховен административен съд, състав на осмо отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК, и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационните жалби са подадени в срок от надлежни страни и са процесуално допустими. Разгледани по същество, са неоснователни. Производството пред административния съд е образувано по искова молба подадена от Т. И. М. срещу Районен съд гр.Пловдив на основание чл. 1, ал. 1, предл. 1 от ЗОДОВ, с искане за обезщетяване на неимуществени вреди, настъпили вследствие на отменената като незаконосъобразна заповед № 2195 от 18.10.2022 г. издадена от административния ръководител на РС гр.Пловдив, за налагане на дисциплинарно наказание „забележка“ по реда на чл. 308, ал.1, т.1 ЗСВ за извършени нарушения по чл.307 ал.3, т.2 във връзка с ал.2 и ал.1 ЗСВ. Заповедта е отменена с решение № 11444/22.11.2023 г. постановено по адм.д.№2758/2023 г. на ВАС, потвърдено с решение № 3233 от 18.03.2024 г. постановено по адм.д.№1112/2024 г. на ВАС – петчленен състав. Административният съд е приел, че подаденият от М. иск е процесуално допустим, доказан по основание и частично основателен, до присъдения размер от 3 000.00 евро. Счел, че по делото са налице всички предпоставки от сложния фактически състав за ангажиране на отговорността на държавата за вреди по ЗОДОВ – незаконосъобразен административен акт отменен по съответния ред, с окончателно решение на ВАС влязло в сила на 18.03.2024 г. и причинени на ищцата неимуществени вреди в пряка причинно-следствена връзка с отменения административен акт. Направен е извод, че макар наложеното дисциплинарно наказание „забележка“ да е най-малкото от предвидените в ЗСВ, е накърнило доброто име и чест на ищцата, породило е чувства на обида и унижение, дистанцираност, неудобство и срам, затваряне в себе си, възмущение, стрес и притеснения. Решаващият състав е кредитирал изцяло свидетелските показания на Д. С. В. и Х. Г. И. за причинените притеснения, неудобства, срам и безпокойство на ищцата, за които подчертал че са рефлектирали върху изпълнението на служебните й задължения и се е отразило на семейството й. Оценен е и фактът, че случаят, за който е наложено дисциплинарното наказание, е станал достояние на широк кръг от колеги и за времето до отмяната на процесната заповед, съдия М. е била поставена, от една страна – в изолация от колегите в съда, в който правораздава, а от друга – в позиция да обяснява на близки и познати, че не е действала незаконосъобразно и в разрез с установените изискавния на процесуалния закон при постановяване на актове по разпределените й дела. При определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди, съдът е съобразил разпоредбата на чл. 52 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД). Взел е предвид продължителността на понесените негативните чувства и емоции, тяхната висока степен на интензивност и социално икономическите условия в страната. Уважил иска до присъдения размер и го отхвърлил в останала му част, до сумата от 10 000.00 лв./5112 евро. Уважил е също и акцусорният иск за присъждане на законна лихва считано от 18.03.2024 г. Присъдени са и разноски, съобразно уважената част от исковите претенции. Решението е валидно, допустимо, и правилно. Административният съд е обсъдил доказателствата по делото и е изложил подробни мотиви по допустимостта и основателността на исковата претенция. Решението е постановено при спазване на съдопроизводствените правила, мотивирано е, и не противоречи на материалния закон. Налице са посочените в нормата на материалния закон кумулативно изискуеми предпоставки за ангажиране на отговорността на държавата, както правилно е прието и от първоинстанционния съд.При така установената фактическа обстановка от съда е направен правилен извод за доказаност на изложените в исковата молба обстоятелства, които обуславят присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, в приетия от съда размер. Първоинстанционният съд е изложил подробни съображения, които се споделят от настоящата инстанция и на основание чл.221, ал.2, изречение второ от АПК препраща към тях. По касационната жалба на Районен съд гр. Пловдив: Според чл. 4 ЗОДОВ държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице. Аргументите на които се позовава касаторът свързани с основанията за налагане на дисциплинарно наказание „забележка“ са неотносими към настоящия правен спор. Те са имали значение при извършване на преценката относно законосъобразността на заповед № 2195 от 18.10.2022 г. издадена от административния ръководител на РС гр.Пловдив за налагане на дисциплинарно наказание "забележка" по ЗСВ. За производството по обезвреда от значение е обстоятелството, че има отменен като незаконосъобразен административен акт и той е засегнал негативно правната сфера на съдия М., като й е създал притеснения, безпокойство и напрежение за периода до отмяната на наложеното наказание. С други думи налице е пряка връзка между издадената заповед и преживените негативни емоции от лицето, които следва да бъдат обезщетени. Законът не установява критериите за определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди. Съгласно § 1 от ЗОДОВ за неуредените въпроси се прилагат разпоредбите на гражданските и трудовите закони. В случая приложение намира разпоредбата на чл. 52 от Закона за задълженията и договорите, съгласно която обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Обезщетението за неимуществени вреди е с компенсаторна функция, доколкото е възможно да бъдат компенсирани вредите в техния паричен еквивалент. Поради тази причина изложените мотиви от АС гр.Пловдив за интензитета на негативните емоционални преживявания и тяхната продължителност обосновават присъдения размер на обезщетението и неоснователно се твърди, че той е прекомерен. Изискването за справедливо определяне на обезщетението за неимуществени вреди е свързано с преценката на конкретни обективно настъпили обстоятелства, включително и периода, през който те са търпени. Безспорно по делото се доказва настъпването на неимуществени вреди, които са търпени през един продължителен период от време. Обезщетението в така определения размер е съобразено с характера, степента, интензитета и продължителността от време, през който са понасяни вредите при отчитане на всички установени по делото относими факти и според настоящия състав се явява справедливо по смисъла на чл. 52 ЗЗД. Затова, решението се преценява като правилно по отношение на размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди. Неоснователно е и направеното от касационния жалбоподател оплакване за заинтересованост на свидетелите, тъй като са от най близкия кръг приятели на ищцата. Свидетелите са дали показанията си пред съда, след като е са предупредени за наказателната отговорност, съгласно чл. 290, ал. 1 НК. Според приетото в съдебната практика по аналогични дела, няма кой друг, освен лица от близкото обкръжение на ищцата, да свидетелстват за нейните лични преживявания. Колегите на М. дават показания за личните си впечатления за влошеното емоционално състояние на лицето, изолацията и негативното отношение на колегите, след издаването на процесната заповед за налагане на дисциплинарно наказание, поради което правилно съдът е кредитирал показанията им. Споделя се и приетото от съда, че за някои от твърдените неимуществени вреди дори не е нужно да се проведе нарочно доказване, доколкото всяко неправомерно наложено дисциплинарно наказание на магистрат, дори най-лекото, засяга неговата чест и уронва професионалното му достойнство. Съдът е изложил мотиви и относно възражението за прилагане на чл.5, ал.1 и ал.2 ЗОДОВ, които се споделят. Не следва с аргументи послужили за издаване на отменената заповед за дисциплинарно наказание да се обосновава в настоящото производство съпричиняване на вредата. По жалбата на Т. М.: И в тази му част решението като обосновано, постановено при правилно приложение на материалния закон и при липса на съществени нарушения на процесуалните правила следва да бъде оставено в сила. При извършената от съда преценка относно размерът на присъденото обезщетение е съобразена разпоредбата на чл.52 ЗЗД и съдебната практика формирана при присъждане на обезщетение след отмяна на дисциплинарно наказание, което е „забележка“. Неправилно касаторът сочи, че не е бил длъжен да доказва, че се е нуждаел от терапия с лекарства или от лекар специалист, за да обосонове по-висок размер на обезщетението. Изложените мотиви на съда са свързани с това, наложеното наказание е най-лекото от предвидените в ЗСВ и че засягането на съдия М. все пак не е с такъв интензитет, че да обосновава уважаване на иска в пълния претендиран размер. Тези изводи са направени след подробен и задълбочен анализ на доказателствата по делото – писмени и гласни и се споделят от настоящата инстанция. Присъденото обезщетение е в размер, който справедливо репарира претърпените негативни емоции от магистрата и не следва да бъде коригирано. По разноските: При този изход на делото, заявената претенция за присъждане на разноски, при условията на чл.38, ал.1, т.3 във връзка с чл.38, ал.2 ЗАдв. следва да бъде уважена и на адв.Тодорова, като представител на Т. М. следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в размер на 390 евро за касационната инстанция. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховен административен съд, състав на осмо отделение,