Определение № 10285 от 19.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 8955/2026 г.

Производството е по чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба на Ю. Г. М., Л. И. Р., Б. А. И., Ю. Н. К., Д. С. П., Ж. К. Т., А. И. Т., Ю. З., Р. А. А., М. М. М., Б. И. С. и П. Х. Г., всички чрез адв. Смолянов, против определение № 18432 от 14.05.2026 г., постановено по адм. дело № 4113/2026 г. по описа на Административен съд – София град /АССГ/, с което на основание чл. 158, ал. 3 от АПК е оставена без разглеждане жалбата им срещу Виза за проектиране, издадена от главния архитект на район „Средец“, Столична община, и е прекратено производството по делото. Частните жалбоподатели твърдят, че определението е постановено при невярна фактическа обстановка. Поддържат, че разпореждане № 13580/07.04.2026 г., с което жалбата е оставена без движение, е връчено на жалбоподателите едва на 11.06.2026 г., близо месец след постановяване на обжалваното определение (14.05.2026 г.), видно от приложеното съобщение от 02.06.2026 г. и разписка от 11.06.2026 г. Сочат, че на 18.06.2026 г., в рамките на указания с разпореждането срок, е подадена молба за отстраняване на констатираните с него нередовности. Иска се отмяна на определението и връщане на делото за продължаване на производството по делото. Ответникът – главния архитект на район „Средец“, Столична община не изразява становище по частната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира частната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, в срока по чл. 230 от АПК и срещу съдебен акт от категорията по чл. 229, ал. 1, т. 1 от АПК, а разгледана по същество за основателна, по следните съображения: За да постанови обжалваното определение № 18432 от 14.05.2026 г., постановено по адм. дело № 4113/2026 г., АССГ е приел, че разпореждане № 13580/07.04.2026 г., постановено по същото дело, с което жалбата е оставена без движение, е съобщено на процесуалния представител на жалбоподателите и, че указанията дадени с него за установени нередовности на жалбата, не са изпълнени нито в определения срок, нито към момента на постановяване на определението. Обжалваното определение е неправилно. От доказателства по делото се установява, че разпореждане № 13580/07.04.2026 г. е редовно връчено на жалбоподателите, чрез процесуалния им представител, на 11.06.2026 г., тоест значително след постановяването на обжалваното определение на 14.05.2026 г. Липсват доказателства за връчването му преди 14.05.2026г. Съобщаването на съдебните актове е процесуално действие на съда, което следва да бъде извършено и удостоверено по предвидения за това ред, а неспазването на предписанията на закона относно връчването води до недействителност на съответното действие. При това положение изводът на първоинстанционния съд, че указанията не са изпълнени в срок, включително към момента на постановяване на прекратителното определение, не съответства на фактите по делото. 7 - дневният срок за изпълнение на дадените указания е започнал да тече на 11.06.2026 г. и в рамките му - на 18.06.2026г. жалбоподателите са депозирали пред съда молба, с която твърдят, че са ги изпълнили. Постановяването на процесния прекратителен акт, с осн. по чл.158, ал.3 от АПК, преди да започне да тече срока за отстраняване на нередовности, даден с разпореждането по чл. 158, ал.1 от АПК, съставлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила, което налага отмяната му. Делото следва да бъде върнато на същия съд и съдебен състав за продължаване на съдопроизводствените действия с преценка дали подадената в срок молба от 18.06.2026г. изпълнява указанията за отстраняване на нередовностите в жалбата, дадени с разпореждане № 13580/07.04.2026 г. Воден от горното и на основание чл. 236 във връзка с чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,