Решение № 219 от 12.01.2026 г. на ВАС по адм. д. № 6933/2025 г.

Образувано е по касационна жалба на Х. П. Х., от гр. София против решение № 16297/13.05.2025 г. по адм. дело № 7487/2024 г. на Административен съд София – град. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон във връзка с прилагането на чл. 69, ал.4 от Кодекса за социално осигуряване(КСО), съществени нарушения на съдопроизводствени правила, изразяващи се в недопускане на писмени и гласни доказателства относно отпускането на пенсии на други служители от системата на МВР, както и такива от Въоръжените сили на Република България, с оглед равното третиране на правоимащите лица и необоснованост – касационни основания по чл.209, т.3 АПК. Ответникът по касационната жалба – директорът на ТП на НОИ София – град, чрез юрисконсулт Петрова изразява становище за неоснователност на същата. Представя подробни писмени бележки, в които моли да бъде оставено в сила първоинстанционното съдебно решение. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал.1 АПК, в срока по чл. 211, ал.1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал.2 от АПК е неоснователна. С решение № 16297/13.05.2025 г. по адм. дело № 7487/2024 г. Административен съд София – град е отхвърлил жалбата на Х. П. Х., от гр. София срещу Решение № 2153-21-124/14.06.2024 г. на директора на ТП на НОИ София – град и потвърденото с него разпореждане [номер]/14/20.02.2024 г. на длъжностно лице по „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ, с които е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст (ЛПОСВ) по реда на чл. 69, ал.4 и ал.2 КСО. Пенсионните органи са приели, че Х. Х. е заемал длъжността „експерт, специални операции“, която не е включена в хипотезите на чл.69, ал.4 КСО и не може да се приеме, че изпълнението на парашутни скокове е основна и определяща дейност, включена в служебните му задължения. Констатирали са, че са неналични и предпоставките по чл. 69, ал.2 КСО, отказвайки отпускането на ЛПОСВ и на това основание. По делото е установено, че към датата на подаване на заявлението Х. Х. има навършена [възраст], осигурителен стаж от първа категория труд – 27 г., 05м., 07 дни като държавен служител по ЗМВР, от втора категория труд – 00, г., 00м., 00 дни, от трета категория труд – 01 г., 06м. и 04 дни. Съгласно чл.69, ал.2 и ал.9 КСО държавните служители по ЗМВР придобиват право на пенсия за ОСВ при навършени 54 г. и общ осигурителен стаж от 27 г., от които две трети действително изслужени като държавни служители по посочените закони, с което съдът и пенсионните органи са приели, че жалбоподателят не отговаря на изискванията на чл.69, ал.2 КСО вр. чл.17, ал.1, т.8 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС) за изискуема възраст от 54 г. Първоинстанционното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно. Спорът между страните е материалноправен и се изразява в това дали заеманата от оспорващия длъжност „експерт, специални операции“ е на парашутист и ако е такава налице ли са основанията по чл.69, ал.4 КСО за пенсиониране по този ред. По делото е установено, че жалбоподателят е прослужил 16 г., в които е изпълнявал парашутни скокове, съгласно Наставления по парашутна подготовка и утвърдените годишни тематични планове, като е изпълнил общо 584 парашутни скока, както и че е назначен на държавна служба в МВР, считано от 03.01.1997 г. на длъжност "експерт, специални операции". Същият към датата на подаване на заявлението за отпускане на пенсия е навършил [възраст]. Дирекция "Специални операции и борба с тероризма" е специализирана структура за противодействие на терористични действия, защита на стратегически обекти, предотвратяване и пресичане на тежки престъпления, а изпълнението на парашутни скокове е част от специализираната подготовка на служители, която се осъществява при изпълнение на Наставления по парашутна подготовка № I-59/02.04.2003 г., № 8121з-1060/18.08.2021 г. и утвърдените годишни тематични планове. Представена е Заповед № 484з-4817/29.11.2023 г. за изплащане на допълнително възнаграждение за изпълнение на специфични служебни дейности на държавните служители в МВР, в случая за извършване на парашутна дейност петнадесет години. Представени са заповеди, касаещи допълнително възнаграждение за парашутна дейност, както и парашутна летателна книжка и парашутна книжка, издадена на бланка, носеща надпис Командване ПВО и ВВС, но подписана от командир на поделение СОБТ МВР. От приложените по делото длъжностни характеристики за длъжностите "експерт специални операции VI-II степен" и "експерт специални операции VI-I степен", които е заемал жалбоподателя, е видно, че относно длъжността "експерт специални операции II степен" липсват данни да е свързана с парашутна дейност и осъществяване на парашутни скокове, а по отношение на длъжността "експерт специални операции I степен" е предвидено изпълнението на парашутни скокове да се изпълняват по заповед. Административният съд обосновано е приел, че „експертите, специални операции“ в СОБТ получават различна подготовка – водолазна, парашутни скокове и др., именно с оглед нуждата от специални знания и умения. Парашутните скокове са част от общата специализирана подготовка, но не са основна и определяща дейност при осъществяване на трудовите функции. Заповедите от личното кадрово досие на касатора за допълнителни възнаграждения за периода 2011-2024 г. сочат, че скоковете с парашут са имали инцидентен характер, като част от общата специализирана подготовка. Това се потвърждава и от техния брой, вариращи от 4 до 80 годишно. В контекста на гореизложеното съгласно т.26 от Наставлението по въздушно-десантна подготовка за парашутните поделения в БНА от 1998 г. е предвидено, че парашутните скокове могат да бъдат от 3 до 10 за денонощие. Видно от парашутните книжки на жалбоподателя за 16 години осигурителен стаж той е изпълнил 584 тренировъчни парашутни скока, т.е. средно по 36-37 скока на година, обстоятелства изключващи възможността за прилагането на чл.69, ал.4 КСО. Съгласно писмо изх. № УР 484000-5200/09.10.2023 г. от Министерството на вътрешните работи, ГД “Жандармерия, специални операции и борба с тероризма“ парашутните скокове са част от специализираната подготовка на служителите в Дирекция „Специални операции и борба с тероризма“. Законосъобразно административният съд е приел, че основанията по чл.69, ал.4 КСО за придобиване на право на пенсия изисква полагане на труда на длъжност като парашутист, което предполага заемане на такава длъжност, а не извършване на скокове с цел поддържане на квалификация. Това изключва възможността стажът за процесния 16-годишен период да бъде квалифициран като придобит при условията на чл. 69, ал.4 КСО. Възраженията на жалбоподателя относно неравноправно третиране на служители на МВР и тези на МО са неоснователни и не обосновават дискриминация. Писмените и гласни доказателства, касаещи сходни случаи на пенсиониране на служители на МВР, които съдът е отказал да приобщи в първоинстанционното производство не обосновават наличието на порока съществени нарушения на съдопроизводствени правила. Същите са неотносими досежно предмета на спора по настоящото производство, и законосъобразно не са били приобщени към доказателствения материал. Първоинстанционният съд е обсъдил всички относими за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е анализирал всички факти от значение за спорното право и е направил верни изводи, които се споделят от касационната инстанция. Решението е постановено в съответствие с точното тълкуване и прилагане на материалния закон и като законосъобразно и обосновано следва да бъде потвърдено. Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение