Определение № 2251 от 06.03.2025 г. на ВАС по адм. д. № 1893/2025 г.

Образувано е по частна жалба, подадена от И. А. К., чрез адв. А. Живков, против определение № 25141/28.11.2024 г., постановено по адм. дело № 5827/2024 г. по описа на Административен съд – София-град, с което е оставена без разглеждане исковата му молба за присъждане на обезщетение за претърпени вреди, причинени от действия и бездействия на служители на Националния осигурителен институт. Излагат се доводи за неправилност на обжалваното определение като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон, както и необоснованост. Иска се отмяна на оспореното определение и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия. Направено е искане за присъждане на разноски на осн. чл. 38 ЗА в полза на адв. Живков. Ответната страна - Национален осигурителен институт, чрез процесуален представител Е. Вълева, с писмен отговор оспорва частната жалба като неоснователна и моли за нейното отхвърляне. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид доводите на частния жалбоподател и представените доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Върховният административен съд, трето отделение, след като прецени данните по делото, намира, че частната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 230 от АПК, от надлежна страна. Разгледана по същество, е неоснователна. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба-иск, подаден от И. А. К. против Националния осигурителен институт против „незаконни тенденциозни вредоносни действия и бездействия на длъжностни лица и служители на НОИ, както и нищожен и незаконосъобразен отказ за издаване на удостоверение с изх. № 5512-09-732/23.02.2024 г. на ТП на НОИ, връчено на 23.05.2024 г. на неизвестно длъжностно лице-началник отдел“. С определение № 14371/09.08.2024 г., постановено по делото, производството по така подадената жалба-иск е разделено, като по процесното дело е продължило по жалбата на К. с искане да се прекратят незаконни тенденциозни вредоносни действия и бездействия на длъжностни лица и служители на НОИ. В следствие, с Разпореждане № 15959/02.09.2024 г. на жалбоподателя е указано в 7-дневен срок да уточни дали подадената от него жалба е иск, с който претендира обезщетение за причинени вреди от незаконосъобразни действия на НОИ по смисъла на чл. 1 ЗОДОВ. След подаване на ново възражение от страна на К., с ново Разпореждане № 20533/18.10.2024 г., постановено по делото, АССГ е дал конкретни указания за отстраняване нередовностите на исковата молба, като изрично е указано, че при неизпълнение на указанията, исковата молба ще бъде върната. И. К. подал възражение – уточнение от 04. 11. 2024 г., с което отново не е изпълнил дадените му от съда указания за привеждане на исковата молба съобразно изискванията на закона, поради което АССГ отново е оставил без движение исковата молба с Разпореждане № 22831/08.11.2024 г. с изключително подробно дадени указания и изричното посочване, че за последно се дават указания на страната и при неизпълнението им в срок, исковата молба ще бъде върната, на основание чл. 129, ал. 3 ГПК, във вр с чл. 144 АПК. На 25.11.2024 г. К. подал молба уточнение, в която посочил, че я подава именно в изпълнение на указанията, дадени му с Разпореждане № 22831/08.11.2024 г., но първоинстанционният съд посочил, че направените уточнения нямат нищо общо с предмета на делото. В следствие на горното, АССГ приел, че на К. нееднократно са давани указания да отстрани нередовноситите на подадения от него иск, но той не го е сторил, поради и което на основание чл. 129, ал. 3 ГПК във връзка с чл. 144 АПК върнал исковата молба и прекратил производството по делото. Определението е валидно, допустимо и правилно. Исковата молба следва да има съдържание и приложения, които съответстват на изискванията на чл. 127 и чл. 128 от Гражданскопроцесуалния кодекс. В случай, че исковата молба не отговаря на тези изисквания, на ищеца се изпраща съобщение да отстрани в седмичен срок нередовностите. Ако нередовностите не бъдат отстранени в законния срок, исковата молба се оставя без разглеждане, а образуваното производство се прекратява (чл. 129, ал. 3 ГПК). В случая административният съд неколкократно е давал ясни, подробни и конкретни указания по отстраняване на нередовностите на исковата молба. Въпреки дадената възможност за привеждане на съдържанието на исковата молба в съответствие със законовите изисквания, И. К. не е отстранил констатираните нередовности. Нередовната искова молба не поражда задължение на съда да се произнесе по спора, поради което производството подлежи на прекратяване. След като ищецът не е отстранил нередовностите на молбата в законния срок, като не е конкретизирал обстоятелствата и петитума, индивидуализиращи ясно и непротиворечиво исковата претенция, производството е недопустимо и подлежи на прекратяване. С оглед изложените съображения, Административен съд – София-град правилно е прекратил образуваното пред него дело без да разгледа исковата молба на И. А. К. по същество на спора. Обжалваното определение, като валидно, допустимо и правилно, следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, на адв. Живков не се дължат разноски за настоящото производство. По изложените съображения и на основание чл. 235 АПК Върховният административен съд, трето отделение,