Определение № 697 от 21.03.2024 г. на ВКС по т. д. № 701/2023 г.

В срока за постановяване на решение по делото, настоящият състав констатира следното: Производството е образувано по предявен от Н. К. Никлиев, в качеството на ЕТ „Н. – Н. Никлиев“, [населено място], срещу „Л.“ АД иск с правно основание чл.47, ал.1, т.2 от ЗМТА за отмяна на решение от 23.12.2022г. по арб. дело №3/2022г. на Арбитражния съд при Стопанска асоциация - Пловдив. С него Н. К. Никлиев, с фирма ЕТ „Н. – Н. Никлиев“ е осъден да заплати на „Л.“ АД сумата 5489,10 евро, представляваща неустойка за забава изпълнението на задълженията по договор за заем Бизнес кредит - клиентски №6616/17.01.2020г. с нотариална заверка на подписите, за периода от 14.07.2020г. до 29.10.2020г. Представените по делото доказателства налагат необходимост да се извърши преценка относно това дали спорът, разрешен от арбитражния съд, съставлява потребителски спор. Относно задълженията на съда при спор с участието на потребител е формирана практика на ВКС, обективирана в решение № 23 от 07.07.2016г. по т.д.№3686/2014г. на ВКС, ТК, I т.о. и др., според която първоинстанционният и въззивният съд следят служебно за наличие по делото на фактически и/или правни обстоятелства, обуславящи неравноправност на клауза/и в потребителски договор. Когато констатира наличие на тези обстоятелства, съдът, разглеждащ делото по същество, е длъжен с оглед принципа на състезателност да уведоми страните, че ще се произнесе по неравноправния характер на клаузата/те, като им даде възможност да изразят становище и да ангажират доказателства. Уведомяването на страните и даването на възможност за становище и доказателства се извършва от първата инстанция с доклада по делото, а при пропуск - по всяко време на висящността на производството пред първата или втората инстанция, като вкл. при необходимост се отменя определението за даване ход на устните състезания. Аналогично следва да бъде разрешението и в случаите, когато съдът дължи служебна преценка относно приложението на други разпоредби, чрез които се осигурява защита на потребителите. Предвид обстоятелството, че производството по чл.47 от ЗМТА няма характер на касационно, дадените разрешения следва да намерят приложение и по отношение на него. С оглед на това се налага определението за даване ход по същество на делото да бъде отменено, като на страните следва да бъде дадена възможност да изразят становища и да ангажират доказателства относно това дали процесният договор за кредит е сключен от ищеца Н. К. Никлиев в кръга на осъществяваната от него търговска дейност в качеството му на ЕТ „Н. - Н. Никлиев“. Воден от горното, Върховният касационен съд