Решение № 168 от 06.10.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1405/2009 г.

Производството е по чл. 307,ал.1 ГПК. Делото е образувано по молба А. П. И. и М. П. И. - П. от гр. С. за отмяна на влязло в сила решение №54, постановено по гр.д. № 200 от 2007 год. на Сливенския окръжен съд на осн. чл. 303,ал.1,т.1 ГПК. При проверка допустимостта на молбата за отмяна, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о, приема следното: Като основание на молбата за отмяна молителките са посочил наличието на нови обстоятелства и нови писмени доказателства, които не са им били известни при решаването на делото и които са от съществено значение за изхода на спора по предявения иск с пр. осн. чл. 87,ал.3 ЗЗД -основание за отмяна по чл. 303,ал.1,т.1 ГПК. Новите писмени доказателства са представени по делото като приложение към молбата. Внесена е дължимата държавна такса. Изпълнена е процедурата по чл.306,ал.3 ГПК като е постъпил отговор от противната страна – В. Т. В. от гр. С.. Същият изразява становище, че молбата за отмяна на влязлото в сила решение е допустима, но по същество е неоснователна. Твърди, че едно от двете представени писмени доказателства - а именно договор – заявка с погребална агенция от 19.08.2006 год. е било известно поне на една от молителките М. И. – П., доколкото е страна по този договор. Липсват данни по делото относно това кога двете молителки са могли да се снабдят с писмените доказателства, на които се позовават, но с оглед позицията на противната страна за допустимост на молбата за отмяна следва да се приеме, че молбата е подадена в срока по чл.305,ал.1,т.1 ГПК. С оглед на изложеното, молбата за отмяна е допустима и следва да бъде разгледана по същество. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.,