Определение № 1202 от 12.02.2025 г. на ВАС по адм. д. № 497/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и следващите от АПК. Образувано е по частна жалба на А. Г. А., чрез адв. Мишев срещу определение № 10461 от 28.11.2024г. по адм. д. № 2686/2024г. по описа на Административен съд - гр. Пловдив, с което е оставена без разглеждане като недопустима жалба му срещу т.7 от Заповед № 2900/04.12.2023г. на Административния ръководител - Председател на Районен съд – Пловдив, с която е заповядано предвид по – малък индивидуален принос при изпълнение на възложените задачи, като се вземат предвид значението на задачите за формиране на общите резултати на дейността на Районен съд – Пловдив на жалбоподателя (в качеството му на държавен съдебен изпълнител в Служба „Държавен съдебен изпълнител“ на Районен съд – Пловдив), да се изплатят средства за допълнително трудово възнаграждение в по – малък размер, съгласно приложен списък в рамките на утвърдената бюджетна сметка на Районен съд - Пловдив за 2023 г. В частната жалба се твърди незаконосъобразност на оспореното определение като постановено в противоречие със закона. Частният жалбоподател твърди, че въз основа на този акт е изплатено ДТВ, а акт на Министъра на правосъдието за утвърждаване на процесния не бил постановен. Моли за отмяна на определението за прекратяване на производството и връщане на делото за продължаване на производството. От ответника не е представено възражение на частната жалба. Частната жалба е подадена в срока по чл. 230 от АПК, от заинтересовано лице и срещу акт, който подлежи на съдебен контрол, поради което са процесуално допустими. Разгледани по същество частната жалба е неоснователна по следните съображения: С оспореното определение Административен съд - гр. Пловдив е оставил без разглеждане като недопустима жалбата на държавен съдия изпълнител А. против т.7 от Заповед № 2900/04.12.2023г. на Административния ръководител - Председател на Районен съд – Пловдив, с която е заповядано на жалбоподателя (в качеството му на държавен съдебен изпълнител в Служба „Държавен съдебен изпълнител“ на Районен съд – Пловдив), предвид по – малък индивидуален принос при изпълнение на възложените задачи, като се вземат предвид значението на задачите за формиране на общите резултати на дейността на Районен съд – Пловдив да се изплатят средства за допълнително трудово възнаграждение в по – малък размер, съгласно приложен списък в рамките на утвърдената бюджетна сметка на Районен съд - Пловдив за 2023 г. За да постанови този резултат, съдът е извършил подробен анализ на процедурата за получаване на допълнителни трудови възнаграждения от магистратите и съдебните служители. Съдът е очертал и подробно изложил в мотивите си правната рамка за определяне и изплащане на допълнителните трудови възнаграждения в системата на съдебната власт. Съдът е изложил правни доводи, че оспорената в т. 7 от Заповед № 2900/04.12.2023г. на Председателя на Районен съд – Пловдив представлява волеизявление, което е част от производство по издаване на индивидуален административен акт от Министъра на правосъдието. Същинският административен акт бил този, с който Министърът на правосъдието утвърждава предложението на Председателя на Районния съд за размерите на ДТВ. Според съда акта на Председателя на РС имал характер на мотивирано предложение до друг орган, извършено в изпълнение на поставени от закона ръководни и организационни функции, а в компетентност на органа получил това предложение, било крайното за процедурата решение, от което възниквали правни последици за жалбоподателя, както предвиждала разпоредбата на чл. 8 от ПОИСДТВ. Определението е правилно и законосъобразно постановено. Съгласно чл. 2 от ПОИСДТВ, при наличие на финансови средства по § 01-00 "Заплати” по бюджетите на органите на съдебната власт и неизползвани наличности от предходната година по бюджета на съдебната власт, след изплащане на всички задължения, административните ръководители, съдиите, прокурорите, следователите, в т. ч. младши съдии, младши прокурори, младши следователи, наричани за нуждите на тези правила магистрати, съдебните и прокурорски помощници, държавните съдебни изпълнители, съдиите по вписванията, членовете на ВСС, главния инспектор и инспекторите в Инспектората към ВСС, служителите на Националния институт по правосъдие (НИП) и съдебните служители, заети в тези органи, могат да бъдат стимулирани за постигнати резултати. Разпоредбата на чл. 7 от ПОИСДТВ предвижда размерът на средствата за допълнителни възнаграждения по чл. 3 да се определя от административните ръководители. По отношение на държавните съдебни изпълнители и на съдиите по вписванията, съгласно разпоредбата на чл.8 от ПОИСДТВ, този размер се определя от министъра на правосъдието, по предложение на председателя на съответния районен съд. Първоинстанционният съд, извършвайки анализ на нормативната уредба правилно очертал предпоставките за изплашване на допълнителни възнаграждения по ПОИСДТВ на държавните съдебни изпълнители и на съдиите по вписванията, които са 1) решение на Пленума на ВСС за изразяване на съгласие за упражняване на правомощията по чл. 7 и чл. 9 от ПОИСДТВ за съответната бюджетна година; 2) решение на комисия „Бюджет и финанси“ към ВСС за определяне на размера на средствата за изплащане на допълнителните възнаградения; 3) акт на Министъра на правосъдието за определяне на размера на средствата за изплащане на допълнителни възнаградения; 4) мотивирано предложение на председателя на съответния районен съд до Министъра на правосъдието и 5) изразяване на съгласие от Министъра на правосъдието по мотивираното предложение на председателя на съответния районен съд за изплашване на конкретно допълнително възнаграждение на държавните съдебни изпълнители и на съдиите по вписванията към съответния районния съд. ПОИСДТВ са приети от ВСС на основание чл. 13 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата. Наредбата от своя страна е издадена на основание чл. 244, т. 2 и чл. 261 КТ и § 121 от Закона за изменение и допълнение на КТ /ДВ бр. 25 от 2001г. От своя страна Заповед № 2900/04.12.2023г. на Председателя на Районен съд – Пловдив е приета в изпълнение на решение на Пленума на ВСС по протокол № 34 от заседание, проведено на 23.11.2023 г. С последното Пленумът на ВСС в т. 52.1 е дал съгласие административните ръководители на органите на съдебната власт да упражнят правомощията си на основание чл. 7, във връзка с чл. 9 от ПОИСДТВ като размерът на средствата е в рамките на утвърдените бюджети по § 01-00 „Заплати и възнаграждения на персонала нает по трудови правоотношения“ на ЕБК за 2023 г. Изложеното дава основание да се приеме, че е необходимо изпълнение на предпоставките по така посочения сложен фактически състав, като в случая крайния административен акт се издава от Министъра на правосъдието, чрез утвърждаване предложението направено от Председателя на РС за размера на определените възнаграждения. Съответно Министърът на правосъдието има право да не утвърди така предложеният размер на възнаграждения. Във всички случаи правото да получат ДТВ държавните съдии изпълнители и съдии по вписвания придобиват от утвърждаване на предложението на Председателя на РС, който е крайният акт в процедурата по ПОИСДТВ. Именно в тази връзка в т. 9 от Заповед № 2900/04.12.2023г. на Председателя на Районен съд – Пловдив, е постановено предложението му за изплащане на допълнителни възнаграждения на държавните съдии изпълнители в Районен съд – Пловдив да бъде изпратено за утвърждаване на Министъра на правосъдието. Настоящата съдебна инстанция споделя правните изводи на Административен съд Пловдив, макар и с корекция относно липсата на правен интерес на А. А. да обжалва посочения от него акт. Правилният правен извод на съда е следвало да бъде не липсата на правен интерес на жалбоподателя, а липсата на годен индивидуален административен акт, който подлежи на обжалване, предвид неприключилата процедура по утвърждаване на предложението на Председателя на РС за определяне размера на ДТВ за държавните съдия изпълнители и съдиите по вписванията. По делото няма данни за утвърждаване на предложението с акт на Министъра на правосъдието, който е административният акт за приключване на процедурата. Предвид гореизложеното, Върховният административен съд, състав на Шесто отделение,