Определение № 154 от 12.07.2022 г. на ВКС по т. д. № 1166/2021 г.

Производството е по чл.248 ГПК. Постъпила е молба с вх. № 4186/12.05.2022 г. от „Снабдяване и търговия - МО“ ЕООД за изменение на определение № 180/04.04.2022 г. по т.д. № 1166/2021 г. на ВКС, I т.о. в частта за разноските. В молбата се излага, че неоснователно на страната като ответник по касационната жалба на „Уотър стоун“ ЕООД е отказано присъждането на разноски по съображения, че не е представено доказателство за заплащането им – извлечение от банковата сметка на адвокатското дружество. Моли да й се присъдят сторените пред касационната инстанция разноски. Прави и възражение за прекомерност по чл.78, ал.5 ГПК, като моли присъденото в полза на насрещната страна адвокатско възнаграждение да бъде намалено до законоустановения минимум. Ответникът „Уотър стоун“ ЕООД изразява становище за неоснователност на същата поради неангажирането на доказателства за действителното заплащане на уговорените разноски. Поддържа, че присъденото в негова полза адвокатско възнаграждение не е прекомерно, тъй като надвишава само с 425 лв. минималното такова, предвидено в чл.7, ал.2, т.5 от Наредба № 1/09.07.2004 г. ВКС констатира следното: Производството по т.д. № 1166/2021 г. на ВКС, I т.о. е приключило с постановяване на определение № 180/04.04.2022 г., с което не е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 1496/28.10.2020 г. по в.т.д. № 2240/2020 г. на Софийски апелативен съд в обжалваните от „Уотър стоун“ ЕООД и „Снабдяване и търговия - МО“ ЕООД части: за частична отмяна на решение № 472/10.03.2020 г. по т.д. № 486/2019 г. на Софийски градски съд, ТО, VI – 21 – ви състав и осъждане на „Уотър стоун“ ЕООД да заплати на „Снабдяване и търговия - МО“ ЕООД сумата от 127 269,65 лв., представляваща обезщетение за вредите, изразяващи се в направени разходи за боеприпаси, претърпени вследствие неизпълнение на задължението на ответника да получи закупените стоки по договор ДПП № 64/12/2016 от 20.12.2016 г. от склада на продавача за периода 30.11.2017г. – 31.07.2018 г., ведно със законната лихва от 15.03.2019 г. до окончателното изплащане на сумата; за потвърждаване на решение № 472/10.03.2020 г. по т.д. № 486/2019 г. на Софийски градски съд, ТО, VI – 21 – ви състав в частта за отхвърляне на предявения от „Уотър стоун“ ЕООД срещу „Снабдяване и търговия - МО“ ЕООД иск по чл.55, ал.1, предл.3 ЗЗД за връщане на платения по разваления договор ДПП № 64/12/2016 от 20.12.2016 г. депозит от 12 580 лв.; за потвърждаване на решение № 472/10.03.2020 г. по т.д. № 486/2019 г. на Софийски градски съд, ТО, VI – 21 – ви състав в частта за осъждане на „Снабдяване и търговия - МО“ ЕООД да заплати на „Уотър стоун“ ЕООД на основание чл.55, ал.1, предл.3 ЗЗД сумата от 150 933,96 лв., представляваща платена на отпаднало основание цена по разваления договор ДПП № 64/12/2016 от 20.12.2016 г. Със същото определение, в полза на „Уотър стоун“ ЕООД са присъдени разноски в размер на 4500 лв. във връзка с депозирания отговор срещу касационната жалба на „Снабдяване и търговия - МО“ ЕООД. Решаващият състав на ВКС не е присъдил разноски в полза на „Снабдяване и търговия - МО“ ЕООД във връзка с депозирания отговор на касационната жалба на „Уотър стоун“ ЕООД, поради липсата на доказателства за тяхното извършване. Предвид горното, ВКС прави следните правни изводи: С оглед изхода от спора по т.д. № 1166/2021 г. на ВКС, I т.о. в полза на „Снабдяване и търговия - МО“ ЕООД се дължат сторените разноски за защитата му срещу касационната жалба на „Уотър стоун“ ЕООД, като в негова тежест е да установи, че действително са били извършени такива разноски – договорени и заплатени. В случая, с отговора на касационната жалба е представен единствено договор от 18.12.2020г. за правна защита и съдействие, в който е посочен размер на адвокатското възнаграждение за изготвянето на отговор на касационна жалба и процесуално представителство пред ВКС от 3928,50 лв., както и че същото е заплатено по банков път по индивидуализирана с номер сметка в „Токуда банк“ АД. Според задължителните указанията на т.1 от Тълкувателно решение № 6/06.11.2013 г. по тълк.д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението. В договора следва да е вписан начинът на плащане – ако е по банков път, задължително се представят доказателства за това /съответни банкови документи, удостоверяващи плащането/. Искането за присъждане на разноски и доказателства за извършването им могат да бъдат заявявани, респ. събирани до края на последното по делото заседание. В хипотезата на чл.288 ГПК това е датата на закритото заседание за произнасяне по допускането на касационно обжалване. В случая, доказателства за реално заплащане на адвокатското възнаграждение до посочения релевантен момент не са ангажирани. Представеното едва с молбата по чл.248 ГПК заверено копие от преводно нареждане, удостоверяващо внасянето на 21.12.2020г. на уговорената сума по сметката, посочена в договора, не следва да се взема предвид, доколкото производството по чл.248 ГПК има за цел да поправи грешките и пропуските на съда при разпределяне на отговорността за разноски, но не и пропуските на страните да докажат своевременно претенциите си за разноски. В същото време основателен е доводът за прекомерност на уговореното адвокатско възнаграждение. От представения договор за правна защита и съдействие е видно, че „Уотър стоун“ ЕООД е направил разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 4500 лв. както за изготвянето на отговор на касационната жалба на „Снабдяване и търговия- МО“ ЕООД, така и за процесуално представителство пред ВКС по същата жалба. Последното предполага последващо производство по чл.290 ГПК за разглеждане по същество на касационната жалба. В случая, безспорно е, че процесуално представителство пред ВКС с явяване в съдебно заседание не е осъществено, поради недопускане на касационното обжалване. Предвид общия принцип за разпределяне на отговорността за разноски, касаторът следва да понесе тежестта от разноските, които ответникът е направил във връзка с предмета на производството по чл.288 ГПК, но не и разноските, които последният е направил предварително по свое усмотрение, без да е сигурен, че ще се стигне до допускане на касационно обжалване и необходимост от процесуално представителство в производството по чл.290 ГПК. Следователно дължимото адвокатско възнаграждение следва да бъде изчислено при условията на чл.9, ал.3 вр. чл.7, ал.2, т.5 от Наредба № 1/09.07.2004 г., доколкото осъществената от процесуалния представител защита е изчерпана с изготвянето на отговор на касационната жалба. Или адвокатското възнаграждение се равнява на 3056,54 лв. Същото съответства на фактическата и правна сложност на делото съобразно етапа на развитие на производството по него. С оглед на изложеното, молбата по чл.248, ал.1 ГПК е частично основателна. Водим от което, състав на Първо търговско отделение на ВКС