Определение № 3554 от 30.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 2594/2026 г.

Производството е по чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Г. В. К., против определение № 231 от 04.02.2025 г., постановено по адм. дело № 42/2026 г. по описа на Административен съд – Перник, в частта му, с която с което е оставено без уважение искането му за предоставяне на правна помощ. Частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. С обжалваното определение административният съд е оставил без уважение искането на частния жалбоподател за предоставяне на правна помощ по делото на основание чл. 24, т. 1 от Закона за правната помощ (ЗПП). За да постанови този резултат е приел, че в случая не се установява невъзможност за осъществяване на дължимите се действия от страна на ищеца. Определението е валидно, допустимо и правилно. Системата за правна помощ обхваща и случаите, когато обвиняемият, подсъдимият или страната по наказателно, гражданско или административно дело не разполага със средства за заплащане на адвокат, желае да има такъв и интересите на правосъдието изискват това – чл. 23 ал. 2, изр. първо от Закона за правната помощ (ЗПП). Отправеното в случая до първоинстанционния съд искане за предоставяне на правна помощ от страна на частния жалбоподател е формално, като не се основава на конкретни факти и обстоятелства, на твърдяна липса на правна грамотност и непознаване на правото. При извършена преценка на характера на производството и при въведените от ищеца обстоятелства се установява, че са налице предпоставките на чл. 24, т. 1 от ЗПП, съгласно която правна помощ по чл. 21, т. 1 не се предоставя, когато предоставянето на правна помощ не е оправдано от гледна точка на ползата, която тя би донесла на лицето, кандидатстващо за правна помощ и/или когато претенцията е очевидно неоснователна, необоснована или недопустима. В случая характерът на производството (исково) не предвижда задължителна адвокатска защита. Съобразно установените по делото обстоятелства, настоящият състав на касационната инстанция споделя формирания в обжалваното определение извод, че предоставянето на правна помощ на К. от вида процесуално представителство не е оправдано от гледна точка на ползата, която би донесла за него с оглед първоначално заявената претенция В допълнение следва да се отбележи, че частният жалбоподател не се е възползвал от възможността да направи искане за предоставяне на безплатна правна помощ от вида консултация и/или подготовка на документи с оглед на постигане на споразумение преди започване на съдопроизводството или за завеждане на дело – чл. 21, т. 1 ЗПП. Този вид правна помощ има извънпроцесуален характер и касае действие преди да е налице образувано съдебно производство. Тя може да се квалифицира като „досъдебна“ такава и решението за предоставянето й се взема не от съда, а от Председателя на Националното бюро за правна помощ (чл. 25, ал. 2 ЗПП). Отказът да бъде предоставена се обжалва пред съответния административен съд по реда на АПК, като решението на административния съд е окончателно. Ако лишеният от свобода е искал адвокат да му помогне с подготовката на документи за завеждане на делото по ЗОДОВ, той е разполагал с процесуалната възможност да отправи молбата си в този смисъл до Председателя на Националното бюро за правна помощ. Вместо това същият е извършил преценка, че притежава необходимите знания да осъществи защитата си. С оглед изложените съображения определението като правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение