Определение № 1358 от 14.05.2026 г. на ВКС по т. д. № 631/2026 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3 от ГПК. Образувано е по постъпила частна касационна жалба от „Смарт Прайс“ ЕООД, ЕИК:[ЕИК] против определение № 26 от 21.01.2026 г., постановено от Апелативен съд – Пловдив по ч.т.д. № 23 по описа на съда за 2026 г., с което е потвърдено определение № 1639 от 18.11.2025 г., постановено от Окръжен съд – Пловдив по т.д. № 154 по описа на съда за 2025 г., с което е оставено без уважение искането на частния касационен жалбоподател за прекратяване на производството по делото, поради неподведомственост на спора и наличие на арбитражно споразумение, и изпращането му по компетентност на Арбитражния съд при БТПП. По изложени в частната касационна жалба оплаквания за неправилност и за очевидна недопустимост и неправилност на обжалваното въззивно определение, се иска отмяната му, постановяване на прекратяване на т.д. № 154/2025 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив и обезсилване на издадените заповед за изпълнение, и изпълнителен лист по ч.гр.д. № 20245530121736 по описа на Районен съд – Пловдив. В изложение на основания за допускане на касационно обжалване се твърди очевидна неправилност на обжалваното определение и се поставят въпроси, които според жалбоподателя са обусловили изхода на делото във въззивната инстанция, и са разрешени от въззивния съд по начин, разкриващ наличието на основанията за такова допускане по чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3, и ал. 2 от ГПК. Ответникът по жалбата „М-ГРУП КОРПОРЕЙШЪН“ ЕООД оспорва наличието на основания за допускане на касационно обжалване, по същество намира жалбата за неоснователна. Физическите лица – ответници в исковото производство на страната на частния касационен жалбоподател – Х. Р. Т. и А. С. Б. – Т., намират жалбата за допустима и основателна. Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Частната касационната жалба е подадена от надлежна страна и в преклузивния, установен в процесуалния закон срок, но е процесуално недопустима, тъй като обжалваното с нея въззивно определение не подлежи на касационен контрол. Съобразно задължителните за съдилищата постановки на т. 9в от Тълкувателно решение от 09.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, от касационен контрол е изключено определението на въззивния съд /като обжалваното в настоящото производство/, с което се потвърждава определение на първоинстанционен съд, с което е оставен без уважение отвод за неподведомственост, респективно за неподсъдност, тъй като същото не е от категорията на актовете, предвидени в чл. 274, ал. 3, т. 1 и т. 2 ГПК. Това е така независимо от обстоятелството, че въззивният съд в определението си е указал, че същото подлежи на касационно обжалване - правото на жалба произтича само от процесуалния закон и погрешните указания на съда в изложената насока не го създават в полза на страните по делото в случаите, като процесния, в които законът го отрича, поради което и подадената частна касационна жалба, като процесуално недопустима, следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по нея – прекратено. При този изход на делото - прекратяване на производството като недопустимо, касационният състав не дължи произнасяне по депозираните след образуването му молби от участници в същото. Така мотивиран, Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ търговско отделение