Определение № 6976 от 24.06.2025 г. на ВАС по адм. д. № 6000/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ и е обраувано по частната жалба на областен управител на област София против определение № 6199 от 21.02.2025г., постановено по адм.д № 12598 по описа за 2024г. на Административен съд - София град, с което е отхвърлено искане на частния жалбоподател по чл. 248 ГПК, вр. чл. 144 АПК за изменение на определение № 27805/19.12.2024г., постановено по адм.д № 12598/2024г. в частта за разноските, като иска намаление на същите поради тяхното несъответствие на фактическата и правна сложност на делото и обема на правната защита. Ответникът по частната жалба - Н. Г. Ю. в писмен отговор оспорва основателността й. Частната жалба е подадена в срока по л. 230 АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима за разглеждне по същество, но е неоснователна. Обжалваното определение, постановено в производството по чл. 248 ГПК, вр. чл. 144 АПК, е валидно, допустимо и правилно. Правилно съдът е приел, че не са налице основания за намаление на определеното съобразно Наредба №1/2004г. адвокатско възнаграждение. Съдът е изложил мотиви, с които настоящата инстанция се съгласява и препраща към същите на осн. чл. 221, ал.2, изр. второ АПК, вр. чл. 236 АПК. В допълнение към мотивите на административния съд следва да се посочи, че липсват законови критерии за квалифициране на делата като такива с голяма или друга степен на фактическа и правна сложност, поради което възражението в тази насока на частния жалбоподател е без законово основание. В случай, че едната страна в материалното или процесуалното правоотношение намира, че спорът не представлява подобна сложност, би могъл да предложи на насрещната страна споразумение, което да се сключи още в рамките на административното или при започнало съдебно производство. В случая постъпки в такава насока не са били предприети, което сочи на разбирането на страните, че защитата им следва да се осъществи в рамките на съдебно производство с висока степен на вероятност за ангажиране на процесуално представителство. Осен това за административния орган съществува процесуалната възможност по чл. 57, ал.8 АПК за удължи срока за произнасяне по чл. 57, ал.1 АПК, като спази задължението си да уведоми незабавно заявителя за удължаването на срока и по този начин да се преодолее презумпцията на чл. 58 АПК. В случая административният орган не е прибягнал към правните средства, предвидени в АПК, непроизнасянето му в срока по чл. 57, ал.1 АПК формира мълчалив отказ за заявителя и срещу него е била подадена жалба преди извършването на административната услуга. Правилно съдът е отхвърлил искането на областния управител на оласт София по чл. 248 ГПК, вр. чл. 144 АПК. Определението следва да се остави в сила. Водим от горното, Върховният административен съд