Определение № 5527 от 21.05.2026 г. на ВАС по адм. д. № 4827/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 - чл. 236 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частната жалба на директора на Териториална дирекция (ТД) Митница Русе чрез пълномощника му юрк. Якимова, против Определение №4408/15.04.2026 г. на Административен съд – Пловдив по адм. д. № 1017/2026 г., с което е спряно допуснатото по силата на чл. 124б, ал. 3 от Закона за акцизите и данъчните складове (ЗАДС) предварително изпълнение на издадената от него Заповед с рег. №32-90167/23.03.2026 г. за налагане на принудителна административна мярка (ПАМ). С доводи за неправилност на оспореното определение частният жалбоподател претендира неговата отмяна и присъждане на разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в размер общо на 330 лв. В условията на евентуалност възразява против претендираното от противната страна адвокатско възнаграждение и иска същото да бъде намалено. Ответникът по частната жалба – "РАФИНЕРИЯ ПЛАМА" АД, ЕИК 200608912 със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Белград“ №12, ет. 6 - оспорва същата като неоснователна чрез пълномощника му адв. Дочева по съображения, изложени в писмено възражение от 05.05.2026 г., и иска да бъде оставено в сила определението на административния съд. Върховният административен съд, като обсъди оплакванията в частната жалба и събраните по делото доказателства, намира за установено следното: Частната жалба е допустима като подадена в срока по 230 АПК против определение, подлежащо на обжалване съгласно чл. 229, ал. 1, т. 2 вр. с чл. 166, ал. 3 във вр. с ал. 4 АПК, а разгледана по същество, е неоснователна поради следното: С оспореното определение Административен съд – Пловдив приема, че жалбоподателят "РАФИНЕРИЯ ПЛАМА" АД е доказал материалноправните предпоставки, регламентирани в чл. 166, ал. 2 АПК, за спиране на допуснатото по силата на закона предварителното изпълнение на оспорената от него Заповед с рег. №32-90167/23.03.2026 г. на директора на ТД Митница Русе за налагане на ПАМ. Обосновава извод, че невъзможността за достъп до Цех „Пречиствателна станция“ в изпълнение на посочената заповед ще има общественоопасни последици - аварии, пожари и други извънредни обстоятелства, свързани с работата на дружеството с енергийни продукти, застрашаващи живота и здравето на населението в околните населени места. Излага мотиви и за това, че дружеството ще претърпи значителни материални вреди загуби в резултат на неизпълнение на сключените от него договори. Тези много вероятни, значими и трудно поправими вреди според съда не се оправдават от защитата на фиска, целена с издадения индивидуален административен акт. Настоящият касационен състав преценява така постановеното определение като валидно, допустимо и правилно. С оспорената пред Административен съд – Пловдив Заповед с рег. №32-90167/23.03.2026 г. на директора на ТД Митница Русе е наложена на основание чл. 124б, ал. 2 във вр. с ал. 1 и чл. 124, ал. 1 ЗАДС ПАМ „запечатване на обект Цех Пречиствателна станция“ на територията на "РАФИНЕРИЯ ПЛАМА" АД в гр. Плевен, Източна индустриална зона за срок от един месец. Според мотивите на заповедта мярката следва да се наложи чрез техническо запечатване на два броя електрически захранващи табла за пускови механизми. ПАМ е наложена във връзка с Наказателно постановление №BG2025/4000-408 (рег. №32-84190/18.03.2026 г.) на началника на отдел „Митническо разузнаване и разследване“ в ТД Митница Русе, с което е наложено на "РАФИНЕРИЯ ПЛАМА" АД административно наказание за административно нарушение по чл. 126, ал. 1 ЗАДС – имуществена санкция. Постановено е отнемане в полза на държавата на акцизните стоки на основание чл. 124, ал. 1 ЗАДС и лишаване на "РАФИНЕРИЯ ПЛАМА" АД от правото да упражнява описаната дейност в обект Цех „Пречиствателна станция“ за един месец на основание чл. 124а, ал. 1 ЗАДС. От страна на жалбоподателя е представено Решение №21-Н0-И1-А5ТГ1/2025 г. на изп. директор на ИАОС, с което е актуализирано Комплексното разрешително по чл. 117 ЗООС на "РАФИНЕРИЯ ПЛАМА" АД – Пловдив с рег. №21/2004 г. за експлоатация на посочените в него съоръжения – рафинерия и депо за твърди опасни отпадъци. Според условие 10.1.1.1. на решението на притежателя на комплексното разрешително се разрешава да експлоатира Пречиствателна станция за отпадни води (ПСОВ) за смесен поток отпадъчни води (производствени, охлаждащи, битово-фекални, дъждовни) и от „Българска петролна рафинерия“ ЕООД, и от „МАРИЦА ОЛИО“ АД. Представени са и договори между "РАФИНЕРИЯ ПЛАМА" АД като изпълнител и „Българска петролна рафинерия“ ЕООД и „МАРИЦА ОЛИО“ АД като възложители, според които изпълнителят се задължава да извършва пречистване на отпадъчните води на възложителите, подавани чрез помпи по тръбопроводи към пречиствателната му станция. При тези факти обоснован е изводът на първостепенния съд, че преустановяването на работата на ПСОВ на "РАФИНЕРИЯ ПЛАМА" АД в изпълнение на заповедта за налагане на ПАМ ще доведе до преустановяване не само на неговата производствена дейност за един месец, но и до преустановяването на производствената дейност на „Българска петролна рафинерия“ ЕООД, и на „МАРИЦА ОЛИО“ АД, а ако дружествата не преустановят дейността си, то тогава е много вероятно спирането на дейността на ПСОП да предизвика аварии и екологични проблеми, свързани със запълване на канализациите с непречистени води и замърсяване на почвата, вкл. замърсяване на р. Вит. Неоснователни са доводите на частния жалбоподател, че твърдените от дружеството екологични проблеми са предполагаеми и за доказване им е необходимо становище от компетентните органи по опазване на околната среда. Не са необходими на съда специални знания, за да обоснове извода си, че допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на ПАМ би могло да причини на оспорващия, а и не само на него, значителна или трудно поправима вреда. В случая данните по делото сочат, че общественият интерес ще е по – добре защитен, ако ПСОВ на "РАФИНЕРИЯ ПЛАМА" АД продължи да работи до разрешаването на спора относно законосъобразността на акта, с който се налага ПАМ, каквато е и целта на спирането на предварителното му изпълнение. ПАМ по чл. 124б, ал. 1 ЗАДС - запечатване на обекта, където е установено нарушението, се налага с цел да обезпечи изпълнението на наложеното административно наказание лишаване от право да се упражнява определена дейност. Връзката между така наложеното административно наказание и ПАМ е видна не само от техния срок, но и от разпоредбите на чл. 124а, ал. 4 и чл. 124б, ал. ал. 5 ЗАДС, според които изпълнението на административното наказание по ал. 1 се прекратява от органа, който го е наложил, по искане на нарушителя, след като бъде доказано от него, че глобата или имуществената санкция е заплатена изцяло. Тогава се прекратява и ПАМ. С оглед изложеното правилно административният съд приема, че целта на допуснатото от закона предварителното изпълнение на ПАМ е да защити интересите на фиска. В случая обаче интензитетът на въздействие на акта, с който се налага ПАМ, не съответства, а надхвърля необходимостта от защитата на посочения държавен интерес. По този начин се нарушава общият принцип на правото на ЕС, а именно принципът на съразмерност, изразяващ се в това, че административният акт и неговото изпълнение да не засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава. В този смисъл са и мотивите на ТР № 5 от 8.09.2009 г. по т. д. № 1/09 г. на ОСК на ВАС. Като е достигнал до същите правни изводи и е спрял допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на издадената от директора на ТД Митница Русе Заповед с рег.№32-90167/23.03.2026 г. за налагане на ПАМ, административният съд е постановил правилно определение, което следва да бъде оставено в сила. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо във вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, в състав на първо отделение,