Решение № 2658 от 11.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 12306/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от А. А. Х., чрез адв. С.Нитова, против решение №8140 от 13.11.2025г., постановено по адм. дело №1698/2025г. на Административен съд – Хасково. В касационната жалба са наведени доводи за неправилност на атакуваното решение, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК, по които се претендира отмяна на съдебното решение. Представя писмено становище. Ответникът – председателят на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет (ДАБ), чрез пълномощник юрк. Кръстева, в съдебно заседание оспорва касационната жалба и моли първоинстанционното решение да бъде оставено в сила. Представя справка за общото положение в страната, актуална политическа и икономическа обстановка и информация за отбиване на редовна военна служба в Сирия с вх. №№ МД-02-22 от 23.01.2026 г., която е приета като доказателство по делото. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред административния съд е образувано по жалбата на А. А. Х., гражданин на Сирия, срещу решение №4701/03.09.2025г. на председателя на Държавна агенция за бежанците при МС. Пред първоинстанционния съд е събрана цялата административна преписка по издаването на административния акт, представени са и справки относно актуалната обществено-политическа обстановка в Сирия. В резултат на съвкупната преценка на приобщените по делото доказателства, административния съд е приел, че обжалвания административен акт е издаден от компетентен орган, в изискуемата писмена форма и съдържание, при липса на съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Установено, че решението не противоречи на материалноправните разпоредби и съответства на целта на закона. Административния съд е приел за правилен извода на административния орган, че по отношение на чужденеца не е било реализирано визираното в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ преследване, релевантно за предоставянето на бежански статут. А.Х. не е заявил, конкретни обстоятелства, въз основа на които да може да се обоснове извода за опасение от преследване, основано на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежността му към определена социална група. Не са налице и твърдения за действия предвидени в чл.8, ал. 4 и ал. 5 от ЗУБ. Съдът е приел, че с оглед данните съдържащите се в приложената към преписката справка на Дирекция „Международна дейност“ при ДАБ и в тази представената в съдебното производство, не дават основание да се приеме, че както към дата на издаване на оспорения акт, така и към момента на постановяване на съдебния акт, съществуват фактически основания, релевантни за предоставяне на закрила. Съдът се е съобразил и с информацията от общодостъпни източници за актуалното положение в държавата и е приел, че са налице спорадични проблеми със сигурността и че конфликтът не е обхванал значителни територии от Сирия. На последващо място административния съд е приел, с оглед изложената бежанска история съпоставена с реалната обстановка в Сирия, не са налице предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1, т.1 и т. 2 от ЗУБ, с оглед обстоятелството, че чужденецът не е бил принуден да напусне страната си на произход поради реална опасност от смъртно наказание или екзекуция или поради тежки посегателства като изтезание, нечовешко или унизително отнасяне или наказание. Съдът е приел, че не са налице и предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут на основание чл. 9, ал.1, т. 3 от ЗУБ нито към момента на издаване на административния акт, нито към момента на постановяване на съдебното решение. Приел е, че не се установява и да е налице и реална опасност от тежки посегателства спрямо чужденеца, вследствие на събития, настъпили след напускане на държавата му на произход съобразно чл.9, ал. 3 от ЗУБ. Съдът е счел за правилен извода на административният орган, че по отношение на чужденеца не са налице и основанията, визирани в чл.8, ал. 9 и чл. 9, ал. 6 и ал. 8 от ЗУБ, тъй като същия не е заявил член на семейството му да е с предоставена международна закрила, нито молбата му за закрила е обоснована с други причини от хуманитарен характер. Решение е валидно, допустимо и правилно по изложените в него мотиви, които се споделят от съдебния състав, и които, предвид възможността за това, предвидена в чл. 221, ал. 2, изречение второ АПК, е ненужно да бъдат възпроизвеждани в настоящото решение. Настоящата инстанция намира, че решението е постановено при изяснена фактическа обстановка, въз основа на съвкупен анализ на приобщените по делото доказателства и при съобразяване на бежанската история на чужденеца, за когото правилно е прието, че не попада в приложното поле на ЗУБ. Направените изводи са подкрепени от събраните по делото доказателства и са в съответствие с материалния закон. Мотивите в решението са формирани на база възприетите факти като е спазено изискването на чл. 172а, ал. 2 от АПК. Съгласно чл. 8, ал. 1 ЗУБ, статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който основателно се страхува от преследване поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение, намира се извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 4 от ЗУБ при анализ на понятието "преследване" следва да се разбира нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество и повторяемост. В изложената бежанска история не се установява наличието на условията по чл. 8 ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец. Изцяло в съответствие с данните по делото, в това число и свободно разказаната от чужденеца история при провеждане на интервюто на 01.07.2025 г., първоинстанционният съд правилно приема, че А.Х. не е бил обект на преследване. В бежанската си история чужденецът е заявил, че е напуснал Сирия поради войната и нежеланието му да участва в същата. Заявил е, че е искал да отиде в Германия, където да продължи образованието си. Пред интервюиращия орган чужденецът, твърди че не е бил арестуван, осъждан, не е имал проблеми заради принадлежността си към етническа група, не е имал проблеми заради изповядваната от него религия, не е имал проблеми с официалните власти, не е членувал в политическа партия или организация, или в религиозни организации, общност, секта, твърди, че лично не е получавал заплахи и не е оказвано насилие. Заявил е, че не е отбил задължителната военна служба, както и че не е получавал призовки за влизане в редовната армия. Чужденецът изразява нежеланието си да се завърне в Сирия, заради обстановката там, нямало сигурност и икономиката е била унищожена, а и че от новата власт заплашвали баща му. Семейството му е останало да живее в Сирия, Дамаск. С оглед установеното касационната инстанция намира за правилен изводът на първоинстанционния съд, че в твърденията на А. Х. пред интервюиращия орган не се съдържа конкретна информация за опасения от преследване. Поради това не се налице и предпоставките на чл. 8, ал. 4 ЗУБ. Съгласно чл. 8, ал. 4 от ЗУБ "преследване" е нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество и повтаряемост. Изложеното обосновава извод, че в процесния случай не се касае за лице, нуждаещо се от международна закрила, а за мигрант, напуснал държавата си по произход в търсене на по–добри условия за живот и реализация. В тази връзка настоящият съдебен състав, приема за правилен извода на първоинстанционният съд, че чужденеца, не попада в приложното поле на чл. 8 ЗУБ, поради което законосъобразно е отхвърлена молбата за предоставяне на бежански статут. Неоснователно е позоваването в касационната жалба на разпоредбата на чл. 8, ал. 6 от ЗУБ. Според нея опасенията от преследване може да се основават на събития, настъпили, след като чужденецът е напуснал държавата си по произход, или на дейност, извършена от него след отпътуването му, особено ако се установи, че тази дейност представлява израз или продължение на убежденията или ориентацията, изразявани в държавата по произход, освен когато тя е извършена единствено с цел чужденецът да получи международна закрила по този закон. Тази разпоредба е относима към нормата на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ, в която се съдържа изискването опасенията от преследване да са основателни, обосновани. В случая няма никакви данни в тази насока. Изложените в жалбата опасения, че насилието в Сирия срещу цивилни граждани не е преустановено, има жертви, на първо място са твърде общо посочени, на следващо място не може да се приеме, че са събития настъпили след като чужденецът е напуснал държавата си. Тези твърдения са в противоречие със заявеното пред интервюиращия орган, че семейството му към момента на провеждане на интервюто живее в Дамаск, където няма проблеми. Правилни са и изводите на съда, че в случая не са налице материалноправните предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут по смисъла на чл. 9, ал. 1 ЗУБ на жалбоподателя. Данните, съдържащи се в проведеното с него интервю, налага извод за липса на доказателства той да е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко и унизително отнасяне, тежки и лични заплахи срещу живота и личността му като гражданско лице в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. Първоинстанционният съд е изследвал обстановката в Сирия, съпоставена с личната бежанска история на чужденеца. Правилно Административен съд – Хасково е приел, че не са налице материалноправните предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут на молителя по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. Не са налице доказателства за това, че ситуацията в Сирия достига до границите на безогледно насилие, породено от вътрешен или международен въоръжен конфликт или от неспособност на официалните власти да противодействат ефективно на въоръжени групировки, които нападат населението или отделни негови групи. В настоящия случай правилно е отчетено от съда и постановеното решение на Съда на ЕС от 17.02.2009 г. по дело C-465/07 по тълкуването и прилагането на чл. 15, буква в) от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29.04.2004 г. относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила, във връзка с чл. 2, буква д) от същата директива. Съгласно това решение съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният да представи доказателство, че той представлява специфична цел поради присъщи на неговото лично положение характеристики; съществуването на такива заплахи може по изключение да се счита за установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана от компетентните национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила, или от юрисдикциите на държава-членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхна територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи. В случая тези критерии не са изпълнени. Търсещият закрила не сочи данни, които да се интерпретират като състояние на реална опасност, насочена пряко към личността му. По отношение на хипотезата на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ е извършен анализ на предоставената от А.Х. бежанска история и актуална информация относно Сирия. Административен съд – Хасково е обсъдил данните, дадени със справки с вх. вх. №МД-368/01.07.2025 г., както и представената в съдебното производство справка №МД-02-528/30.09.2025 на дирекция "Международна дейност" при ДАБ, като е направил правилен извод, че в Сирия са били налице проблеми свързани със сигурността, но това е било изразено в отделни области, докато други провинции ситуацията в последните години била сравнително спокойна на фона на общото положение в страната. В заключение административният съд правилно е приел, че не е налице безогледно насилие. В тази насока следва да се приеме за несъстоятелно, твърдението, че сирийския гражданин не може сигурно да пътува в страната, да получи достъп до района където е живял и че същият не би могъл да води нормален живот при завръщането си в Сирия. А.Х. е живял в [населено място], област Идлиб. От представената в настоящото производство справка с вх. №МД-02-22/23.01.2026г. на Дирекция „Международна дейност“ е видно, че в бюлетин на ВКБООН от 12 декември 2025г. се посочва, че общият брой на завърналите се в Сирия лица от 8 декември 2024г. насам достига 1 275 882 души. Завръщането на вътрешно разселени лица също продължава, като общият брой на завърналите се вътрешно разселени лица достига 1 955 090 души. ВКБООН подкрепя 605 завърнали се бежанци с логистична и транспортна подкрепа от граничния контролно-пропускателен пункт и на автогарите до различни дистинации, включително Идлиб. Световната продоволствена програма раздава готови за консумация хранителни кошници и високоенергийни бисквити на 755 завърнали се лица на транзитните автогари в Идлиб. В справката е посочено, че повечето завърнали се лица се насочват към провинции в Северна Сирия, като Идлиб. А от справката представена в административното производство е видно, че ситуацията със сигурността в провинция Идлиб се е променила значително след падането на режима на Башар Асад, като голяма част от военното присъствие е преместено в ключови стратегически райони. През ноември 2024г. в Идлиб е регистриран връх от 257 инцидента със сигурността, преди броят им да намалее значително през следващите месеци. В периода между падането на режима на Башар Асад и 28 февруари 2025г. значително е намалял броя на свързаните със сигурността инциденти в провинция Идлиб. От оценки на ВКБООН до 26 февруари 2025г. приблизително 88 294 вътрешно разселени лица са се завърнали в районите си на местоживеене. Провинциите с най – голям брой завърнали се вътрешно разселени лица са Алепо, Хама и Идлиб. А в допълнение ВКБООН съобщава, че от началото на 2024г. до февруари 2025г. провинциите, където основно се установяват завърнали се от чужбина лица са Алепо, Ракка, Дараа, Хомс, Дамаск и Идлиб. От така направеното изолжение следва да се обоснове извода, че в Сирия нивото на сигурност значително се е подобрило. На следващо място несъстоятелен е довода на касационния жалбоподател за необходимост от преценка за прилагането на чл. 9, ал. 8 от ЗУБ. Съгласно чл. 9, ал. 8 от ЗУБ хуманитарен статут може да се предостави и по други причини, извън изрично посочените от закона. Макар и неназовани, тези причини обаче следва да са такива, че да разкриват реален риск от посегателства върху личността на чужденеца при завръщането му в страната. Анализът на релевираните обстоятелства показва, че сочените мотиви не попадат в предметния обхват на закрила по ЗУБ. По изложените мотиви, настоящият съдебен състав счита, че обжалваното решение е правилно, което, при липсата на установени други отменителни основания, налага оставянето му в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,