Определение № 2409 от 14.05.2025 г. на ВКС по гр. д. № 3947/2023 г.

Производството е по чл. 64 и сл. от ГПК. Образувано е по молби от 09.10.2024 г. по чл. 65 ГПК, подадени лично от касатора Р. И. С., и от касаторите Н. Т. С. и Р. И. С., чрез процесуалния им представител адв. К. Я., уточнени с молба от 11 ноември 2024 г., с искане по чл. 64, ал. 2 ГПК за възстановяване на пропуснатия от тях срок за изпълнение на дадените им с определение от 18.09.2024 г. по чл. 288 ГПК указания за внасяне на държавна такса по допусната за разглеждане касационна жалба и за представяне на доказателства за внасянето й. Молителите излагат невъзможност на адвоката за свързване с тях, включително и по телефона, поради отсъствие на Р. С. от гр. София, и напреднала възраст и влошено здравословно състояние на Н. С., наложило оставяне на съобщение в пощенската им кутия, и неразположение на процесуалния им представител в резултат от влошаване на здравословното му състояние от заболявания диабет и хипертония, препятствало и подаване на молба за продължаване на срока, и изпълнението на указанията по посоченото определение веднага след узнаването от страната на указанията, за което са представени доказателства към подадената на 09.10.2024 г. молба от молителя Р. С.. Насрещната страна - ответници по касационната жалба (ищци и въззиваеми) А. П. Ц., И. Г. Д., Н. Г. Д., А. Г. Д., Д. Н. Р., Д. Н. Г., В. П. Д., Е. С. Д., Р. С. Д., К. К. Д. и Л. К. Д., чрез техните процесуални представители, оспорват искането, навеждайки възражения да неговата недопустимост, евентуално - неоснователност. Тези позиции на страните се поддържат и в открито съдебно заседание. Молбата е подадена в срока по чл. 64, ал. 3 ГПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество молбата е основателна по следните съображения. С постановеното по делото определение № 4104 от 18.09.2024 г. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение в обжалваните му с касационните жалби части, като на всеки от касаторите са дадени указания в едноседмичен срок от връчване на съобщението да внесат дължимата за тяхното разглеждане държавна такса, която за жалбоподателите Н. С. и Р. С. е в размер на по 99.07 лева, както и да представят доказателства за нейното внасяне. Предупредени са и за последиците от неизпълнението на дадените указания в определения им срок. Подадената от касаторите Н. С. и Р. С. касационна жалба е върната, поради неизпълнение на указанията за внасяне на държавната такса от по 99.07 лева в дадения им едноседмичен срок (изтекъл на 03.10.2024 г. - четвъртък, присъствен ден), с постановено по делото определение от 19.11.2024 г., което след неговото обжалване е потвърдено от друг състав на Върховния касационен съд с определение № 1127 от 10.03.2025 г. по гр. дело № 218/2025 г. по описа на ВКС, II г.о. Към молбата за възстановяване на срока е представено експертно решение № 756 от 28.03.2007 г. на ТЕЛК за общи заболявания на II МБАЛ – гр. София, с което на молителя Н. С., която е на 90 години към момента на връчване на съобщението на представителя на страната с указанията по определението по чл. 288 ГПК и отправяне на искането по чл. 64 ГПК, е установена пожизнено 64 % трайно намалена работоспособност поради хроничен пиелонефрит, състояние след тотална ЛХТ за миома, инконтиненция на урина, артериална хипертония и хипертонично сърце. Представени са медицински документи – катетеризационни протоколи от м. април и май 2022 г. за поставяне на стентове при проведено интервенционално лечение, епикриза 09.05.2022 г. – 11.05.2022 г. за проведено лечение в УМБАЛ „Лозенец“ ЕАД и амбулаторен лист от 27.04.2023 г. от извършен преглед при кардиолог от Болница „Аджибадем СитиКлиник“, и за процесуалния им представител (адв. К. Я.), от които се установява, че същият страда от ИБС, Двуклонова коронарна болест, Артериална хипертония II степен и Захарен диабет тип 2. За установяване на изложените от страната обстоятелства са събрани гласни доказателствени средства, чрез разпит на свидетелите Л. И. и Ц. Ц., показанията на които настоящият състав намира за достоверни, като възпроизвеждащи техни лични възприятия и съответстващи с другите данни по делото, установени от медицински и други писмени документи, при преценката им по чл. 172 ГПК. От показанията на св. Л. И. се установява, че в края на м. септември – началото на м. октомври 2024 г. й се обадила от непознат телефон Р. С., с която са колеги в Института по философия и социология при БАН, за да я предупреди, че по спешност й се налага да замине за гр. Пловдив, поради настъпило в жилището й там наводнение, и ще бъде на разположение на телефона, от който й се обадила, тъй като забравила своя. Свидетелства, че членовете на академичния състав на института имали свободен режим на работа и били на разположение при необходимост да бъдат на място в института. След около седмица тя й се обадила, че се е върнала в гр. София, каквато е и практиката на работещите в института. В показанията си св. Ц. Ц. заявява, че е дългогодишен приятел на адв. К. Я. (представител на молителите и жалбоподатели). Знаел, че той страда от сърдечни заболявания и захарен диабет и се е случвало да му прилошава при промяна на стойностите на кръвната захар и кръвното налягане, което влияело и на психическото му състояние, тъй като живеел сам, и винаги, когато изпадал в такова здравословно състояние, той му се обаждал. В началото на м. октомври 2024 г., след като се върнал от море на 30 септември, адв. К. Я. му се е обадил, че има проблеми със стойностите на кръвното налягане и отишъл в дома му, за да го види. Той изглеждал зле и тъй като личната му лекарка се е пенсионирала, те се консултирали за състоянието му с личния лекар на свидетеля. Последният след 2 – 3 дни му занесъл храна и лекарства, за които К. Я. го помолил, тъй като не можел да излиза. Производството по чл. 64 ГПК е процесуален способ за защита на страната от настъпилите за нея неблагоприятни последици от пропускане на установен в закона или определен от съда срок за извършване на процесуално действие. Възстановяването му съгласно чл. 64, ал. 2 ГПК е възможно, когато пропускането на срока се дължи на особени непредвидени обстоятелства, които страната не е могла да преодолее. Законът не дефинира понятието „особени непредвидени обстоятелства“, но правната доктрина и трайно установена практика на ВКС приема, че такива обстоятелства са тези, които стоят извън волята на страната и нейния процесуален представител, т. е. имат внезапен и обективен характер, поради което, дори и при проявена добросъвестност и положената грижа за добро водене на процеса, не могат да бъдат преодолени. Такива обстоятелства, представляващи внезапно и непреодолимо препятствие, са налице и в случая. Непредвидимото отсъствие на страната – молителя Р. С., която предвид напредналата възраст и влошено здравословно състояние на своята майка Н. С. се е грижела и за нея, и несвоевременното й завръщане на адреса, известен на адв. К. Я., който е избран да ги представлява пред съда и да защитава техните права и интереси от началото на настоящото исково производство, несъмнено са препятствали възможността на адвоката да уведоми страната (на която законът възлага задължението за внасянето на дължимата по производството държавна такса – арг. от чл. 68 и сл. ГПК) за осъществяване на дължимите процесуални действия за внасяне на държавната такса и за представянето на доказателства за внасянето й в едноседмичния срок по чл. 288 ГПК. Тази обективна невъзможност следва и от установеното в срока за изпълнение на указанията внезапно влошаване на здравословното състояние на адвоката от заболявания, установени от медицинските документи и за внезапния характер на проявление на които са неприложими ограниченията на чл. 164, ал. 1, т. 3 ГПК. Това му състояние, възникнало и продължило в срока за изпълнение на указанията, е препятствало не само тяхното изпълнение, но и възможността за подаване на молба за продължаване на срока, което е свързано със сходни действия във всяка от възможните в процесуалния закон форми (писмена или електронна форма) на тези по внасянето на държавната такса и представянето на доказателства за внасянето й. Неуведомяването на страната от адвоката за наличието на посочените обстоятелства, а и липсата на данни за уведомяването й по друг начин, не следва да рефлектира неблагоприятно на правото на защита на страната по производството. Следва да се посочи и че към момента на подаване на молбата за възстановяване на срока (пет дни след изтичане на дадения с определението по чл. 288 ГПК срок), страната е внесла дължимата държавна такса и представила доказателства за внасянето й, дори и преди този пропуск да е констатиран и да е върната касационната жалба, които действия, ценени съвкупно с останалите установени по делото данни, водят на извод за добросъвестно процесуално поведение. Ето защо, настоящият състав намира, че са осъществени предпоставките на чл. 64, ал. 2 ГПК за възстановяване на пропуснатия срок, което обуславя основателността на молбата по чл. 64 ГПК. Независимо от изхода на производството за възстановяване на пропуснат срок, на основание чл. 67 ГПК, молителите дължат и следва да бъдат осъдени да заплатят, претендираните от част от ответниците по молбата направени от тях разноски, но в размер на по 150 лева за всеки от тях, които съдът редуцира от претендираните 800 лева въз основа на направеното от молителите възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК. Характерът на производството, което макар и самостоятелно е част от исковото производство, идентичността на осъществената от ответниците защита в производството за възстановяване на срока, изведена от наведените от тях сходни доводи, и нейния обем – изготвяне на отговор и/или представителство (включително и при осъществяване на едно процесуално действие от един адвокат за всички ответници, но и с нарочен договор за защита и съдействие на един от тях с друг адвокат) не обосновава възлагане на разноски за адвокатско възнаграждение в претендирания от тях размер, като несъответно на принципите за разумност и пропорционалност за определянето му, предвид задължителното тълкуване на решение на СЕС по дело С-438/2022 г. и т. 3 на ТР № 6 от 06.11.2013 г. по тълк. дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС. С оглед основателността на молбата и доколкото с нея са представени доказателства за внасяне на дължимата държавна такса, касационната жалба на Р. С. и Н. С. следва да се насрочи за разглеждане в открито съдебно заседание. По изложените съображения Върховен касационен съд, състав на II г.о.