Определение № 13 от 15.01.2016 г. на ВКС по гр. д. № 3816/2015 г.

Производството е по чл. 248 ГПК. Образувано е по постъпила молба вх. № 13582 от 15.12.2015 г. от И. Б. Ж. от [населено място], в качеството й на молител в производството по отмяна на влязло в сила съдебно решение, с искане за допълване на постановеното по делото Решение № 144 от 24.11.2015 г. в частта за разноските, като в нейна полза бъдат присъдени направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение намира следното: Молбата за допълване на решението, постановено в отменителното производство в частта за разноските е процесуално допустима като подадена при спазване на едномесечния преклузивен срок по чл. 248, ал. 1 ГПК от постановяване на съдебното решение. Разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА. С Решение № 144 от 24.11.2015 г. настоящият състав на ІІ г.о. на ВКС е отменил по молбата с правна квалификация чл. 304 ГПК на И. Б. Ж., влезлите в сила Решение № 1241/30.07.2014 г. и Решение № 414/30.03.2015 г. по гр. д. № 1880/2014 г. на Русенския районен съд и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Съгласно задължителните указания, обективирани в т. 4 от ТР № 6/2012 г. от 06.11.2013 г. по ТД № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, разноските, направени от молителя в производство по отмяна на влязло в сила съдебно решение, когато молбата е уважена, се присъждат с решението по съществото на спора. На това основание в конкретния случай настоящата инстанция не дължи присъждане на направените от молителя разноски, поради което молбата за допълване на решението по чл. 248 ГПК като неоснователна следва да се остави без уважение. Воден от горното Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение